Проявите на агресия сред подрастващите. Къде се корени проблемът?
Един от главните въпроси е за какво все по-често има деца, които носят в себе си пикантен спрей, или нож, или изобщо някакъв тип оръжие. Дали това е тъй като те злонамерено отиват да наранят различен човек или тъй като не се усещат в сигурност. И мисля, че отговорът е явен. Това сподели в студиото на Българска национална телевизия " Денят стартира " Елена Мечева - клиничен психолог с опит и работа в учебна среда. По мотив случая в бургаско учебно заведение, където след сдърпване дванадесетокласничка напръска с пикантен спрей съученичка, тя означи:
Думи като наказания, санкции, принуждение и така нататък, ограничения за сигурност - ние сме доста в този разказ, а това е един спешен разказ. Това е една обстановка, която към този момент е ескалирала. И аз не знам по какъв различен метод можем да приказваме с изключение на за надзор, за наказания и за санкции. Но това е в обстановката към този момент на ескалация, а главният въпрос е за какво се е стигнало дотук и какво ще се случи по-късно.
Няма един единствен отговор, който да може да реши проблема незабавно, съгласно Мечева:
Ние нормално задаваме въпроса какво да създадем, само че същински въпросът е какво вършим всеки един ден, какво вършат виновните институции, какво вършат хората, които работят с деца всеки ден. И това прави нещата доста комплицирани, тъй като когато непрестанно сме от рецесия в рецесия, в един спешен режим, това изнася разговора доста на повърхността, а в дълбочина - ето съответно от опита ми в учебно заведение, тогава когато има едни компликации, започваме да питаме децата какво се случва, започваме да водим диалози с родители, т.е. какво отношение имат към проблемите. Можем да работим с колегите-учители, т.е. с какво се сблъскват. Но това е една обречена борба, в случай че се води единствено на равнището на учебното заведение. Това е единствено един от аспектите, върху които можем да приказваме в учебна среда, само че има доста други заинтригувани страни, които също би трябвало да вземат участие.
Думи като наказания, санкции, принуждение и така нататък, ограничения за сигурност - ние сме доста в този разказ, а това е един спешен разказ. Това е една обстановка, която към този момент е ескалирала. И аз не знам по какъв различен метод можем да приказваме с изключение на за надзор, за наказания и за санкции. Но това е в обстановката към този момент на ескалация, а главният въпрос е за какво се е стигнало дотук и какво ще се случи по-късно.
Няма един единствен отговор, който да може да реши проблема незабавно, съгласно Мечева:
Ние нормално задаваме въпроса какво да създадем, само че същински въпросът е какво вършим всеки един ден, какво вършат виновните институции, какво вършат хората, които работят с деца всеки ден. И това прави нещата доста комплицирани, тъй като когато непрестанно сме от рецесия в рецесия, в един спешен режим, това изнася разговора доста на повърхността, а в дълбочина - ето съответно от опита ми в учебно заведение, тогава когато има едни компликации, започваме да питаме децата какво се случва, започваме да водим диалози с родители, т.е. какво отношение имат към проблемите. Можем да работим с колегите-учители, т.е. с какво се сблъскват. Но това е една обречена борба, в случай че се води единствено на равнището на учебното заведение. Това е единствено един от аспектите, върху които можем да приказваме в учебна среда, само че има доста други заинтригувани страни, които също би трябвало да вземат участие.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ