Един от основните проблеми на съвкупните величини като националните доходи

Един от главните проблеми на съвкупните величини като националните приходи е, че разчитат на математически данни като приходите, благосъстоянието, производството и потреблението, които се мерят в долари. Това значи, че единствено действия, които могат да бъдат проследени и регистрирани във валутни измерители, биват регистрирани като стойностни от националната статистика, само че хората правят доста действия, които ги вършат щастливи, без безусловно те да могат показани в посредством статистически стойности, написа в блога на Mises Institute икономистът Райън Макмейкън.

По думите му въпреки всичко доста позитивни явления попадат в обектива на статистиката, в това число заетостта, заплатите и добавената стойност на чиновниците, както и какъв брой парцела и движимости са закупени. Но по-важният въпрос за него е какви са тези неща, които науката не взима поради, по тази причина той преглежда няколко позитивни феномена в живота и метода, по които те се отразяват или не в статистиката.

Отглеждането на деца

Ако родител напусне работното си място и остане у дома, с цел да отгледа детето си, това ще бъде записано като спад на заетостта и на общия размер на заплатите в стопанската система, написа анализаторът. Същевременно статистиката не може да каже нищо за изгодите - т.е. за психическия приход - които родителят и детето изпитват от прекараното време дружно.

" Нещо повече, един родител, който остава у дома, може да намали приходите в разнообразни сфери на стопанската система, в това число в грижите за децата, приготвянето на храна и образованието ", твърди Макмейкън. Причината е, че вместо да заплащат за заведения за хранене или столове и за детски градини, родителите са избрали да обезпечат тези услуги сами, като по този метод изгодите от тях остават не могат да бъдат измерени от статистиката. Вместо това, тя ще регистрира по-слабо показване на към този момент упоменатите промишлености.

Ако задоволително доста родители в една стопанска система предпочетат да отглеждат децата си сами даже може да чуем за " срив " на приходите на семействата. Но това, което не се вижда от сходен разбор, е, че загърбването на приходите е обезщетено от изгодите, които развъждането на едно дете непосредствено от неговите родители може да донесе.

Пенсионирането

Подобен проблем срещаме и в тази ситуация на чиновниците, които избират да се пенсионират. Все отново, когато един човек излезе в пенсия или понижи продължителността на работния си ден, заплатите в стопанската система се намаляват, както и приходите на семейството. А в случай че има неустановеност в бъдещето, индивидът може да реши да харчи по-малко пари за артикули и услуги. Така статистиката ще записва намаляване и на тяхното ползване.

Но това, което в действителност показва един подобен избор, е, че хората ценят по-високо свободното си време, вместо да останат на пазара на труда. " Но картината е даже още по-сложна от това ", написа Макмейкън. " Не всеки се пенсионира непринудено. Понякога чиновниците напущат работната среда, тъй като " би трябвало ". При тях се следи противоположният проблем - те напущат работната мощ, макар че биха предпочели заплатите си. " Затова субективните изгоди от пенсионирането зависят от това дали то е било непринудено, или не е. Но по какъв начин можем да ги измерим? В случая на доброволното овакантяване на работното място статистиката не дава никакви решения, свързани с щастието на индивида, само че даже и при насилствената безработица не можем да измерим изгодите за него в съпоставяне със заплатите, които човек към този момент не получава.

Преместване на работа с по-ниска заплата

В други случаи хората остават заети, само че напущат добре платена позиция, с цел да получат повече непарични изгоди, да вземем за пример по-гъвкаво работно време или повече време за отмора. " Въпреки това сходна форма на претовареност постоянно носи по-ниска заплата ", отбелязва Макмейкън.

Понякога чиновниците може да решат да останат на актуалното място, а не да се реалокират в различен град или област, където могат да получават повече пари. Според LA Times, когато сходни явления се следят, " икономистите се безпокоят, че понижаването на трудовата подвижност може да докара до закъснение на общата претовареност, растеж на заплатите и в последна сметка на по-нисък стопански напредък. " Но съгласно проучване на Федералния запас, оповестено през април тази година, " индивидите са изправени пред обилни непарични разноски при едно пренасяне... би трябвало да се вземат поради фактори като високата стойност на близостта на фамилията и на свързаността с локалните традиции. "

" Казано по различен метод, служащите получават обилни изгоди от оставането на мястото си, макар че евентуалното преместването на " по-добра " работа би им донесло по-висока заплата ", показва Макмейкън. " Така виждаме, че статистиката, която мери само заплатата и разноските, ни разкрива доста малко за това, което кара хората да се усещат по-добре. "

Според него тази " слепота " на статистиката ни разкрива доста дребна част от аргументите, заради които хората взимат избрани решения. " Това опровергава концепцията, че можем единствено посредством съществуващата статистика можем да формулираме стопански политики по метод, който спомага за добруването на всекиго. Ако повярваме, че политиките " работят ", когато само записаните приходи на семействата се повишават, ние измерваме триумфа въз основа на неправилен и повърхностен измерител ", счита икономистът. /money.bg