Един от основните аргументи на САЩ в полза на по-нататъшното

Един от главните причини на Съединени американски щати в интерес на по-нататъшното опазване на НАТО и продължаването на разширението му е, че сякаш такава е волята на народите. Всъщност единствената причина за съществуването на блока при отсъствието на действителна военна опасност за членовете му е потреблението от Вашингтон на този блок като инструмент за отслабващата му международна надмощие. Привидно доброволното присъединение на доста страни към Алианса в реалност постоянно е било обезпечавано от комплицирана система от очевидни и прикрити закани, както и всевъзможни тласъци („ морков и пръчка “).

Ангажиментът на Съединените щати с механизма на НАТО, макар скъпите му разноски, не се дължи на каприз на велика мощ, който може елементарно да бъде зарязан. В последна сметка материалните изгоди от съществуването на този инструмент надвиват. Американците се нуждаят от НАТО, с цел да поддържат режима на битие на тяхната страна, значително основан на притежаването на световната аварийна валута, денонощна парична машина и господството на световните финансови институции като МВФ. За да се резервира такава позиция, е нужна надмощие. И колкото по-малко стопански лостове имат Съединените щати, с цел да запазят статута си, толкоз повече разчитат на военна мощ. Това е главната заплаха за човечеството.

Компромис сред Русия и НАТО е на практика неосъществим. Русия в никакъв случай няма да може да влезе в НАТО, даже в случай че в действителност желае, което локалните либерали не схващат. Това не е нейният modus vivendi! В съветски мащаб Москва, без значение от обществената конструкция или идеологическите настроения на върха, неизбежно ще се трансформира вътре в блока в център на въздействие, успореден на Вашингтон, със лична база за поддръжка. Това е непроменяемо като закона за всемирното притегляне. Америка желае ли това? В този случай нейното значение ще изчезне, ще изчезнат контролът над евразийския континент и опцията за поддържане на познатия метод на живот. Не е ли казано от първия общоприет секретар на организацията лорд Хейстингс Исмей при основаването на НАТО, че задачата му е „ да държи Америка в Европа, Русия отвън нея и Германия под надзор “?

През 60-те години на предишния век Збигнев Бжежински, написа, че... даже откакто устройството в Съюз на съветските социалистически републики се промени от „ комунистическо “ в „ демократично “, Съветският съюз ще остава зложелател на Америка заради геополитически аргументи. Той постоянно разпространявал това отношение към Русия. През 90-те години същият Бжежински формулира „ интелектуалната архитектура “ на този метод по следния метод: „ Основната цел на нашата реалистична и дълготрайна огромна тактика би трябвало да бъде укрепването на геополитическия плурализъм в някогашния Съветски съюз “.

Сега, когато Съединени американски щати и НАТО ревниво пазят правото на всяка страна да се причислява към всевъзможни съюзи, изключително несъмнено, тези под техен надзор, е изключително поразително какъв брой настойчиво се съпротивляват на всевъзможни интеграционни трендове в постсъветското пространство. Съюзът на Русия с Беларус, да вземем за пример, към момента е доста по-слаб от степента на интеграция на Европейския съюз в доста връзки, само че безсистемно се характеризира като „ имперско завладяване “ на Минск от Москва. А причините, че може би би било добре Киев да се причисли към този съюз, се преглеждат единствено като „ нападателни желания “.

А страните от Източна Европа не постоянно са имали предпочитание да се причислят към НАТО, както се счита. По-специално през 20-ти век там е извънредно известна забравената „ Доктрина на Диенстбир “, министъра на външните работи на Чехословакия (1989-1992). Според тази теория, за сполучливото развиване и поддържане на мира в Европа, би било оправдано страните от някогашния Варшавски контракт (СТО) да се причислят към Европейския съюз, като останат неутрални във военно и политическо отношение. Вацлав Хавел и Лех Валенса, президентите на Чехословакия и Полша, съумяват да създадат изказвания в поддръжка на тази теория. Вашингтон и други западни столици бързо смазват нарушителите. Скоро всички те не виждат различен „ ярък път” за себе си с изключение на НАТО. Първо, става негласна норма, че за някогашните членове на Съвет за икономическа взаимопомощ присъединението към блока е причина за приемане в Европейски Съюз. Второ, всички те са съществено уплашени от югославската война. Например, в случай че чехите и словаците продължат да упорстват в своите „ неутрални заблуди “, вместо „ кротичък бракоразвод “ сред тях, може да се провокира кърваво кръвопролитие.

Неслучайно управлението на НАТО (четете: Вашингтон) с невероятна придирчивост на всеки 10 години създава „ сублимация на конфликтни изпарения “ в Европа и прилежащите райони. Европейската история от последните десетилетия красноречиво приказва за това. Целта е явна – да се „ събира страхът “ на актуалните членове на блока и да се притеглят новобранци в редиците му. В противоположен случай, заради неналичието на зложелател в този значим механизъм на американската тактика, центробежните трендове могат да се засилят от единствено себе си.

90-те години са преломен миг. Говори се дали е време за разформироване на НАТО след Варшавския контракт. И тогава, някак си, войната в Югославия идва тъкмо в точния момент. Страните от Източна Европа, които не бързат да се причислят към следващия боен лагер, незабавно стартират да желаят съюз. И макар че това не е казано на всеослушание, за всички е явно, че вътре в НАТО те търсят на първо място отбрана от самото НАТО. И тук няма нищо ново. Приблизително по същия метод през Средновековието огромните европейски феодали трансформират по-малките в свои васали. Примери са по какъв начин в края на 90-те - началото на 2000-те - имаше експлоадиране на югославския спор, този път за Косово, по-късно избухнаха и първите пламъци в Близкия изток. Началото на 2010 г - Югославия към този момент се изчерпи, само че след речта от Кайро на Обама, Магреб и Леванта също пламнаха.

Началото на 2020 г - Вместо естествена реакция на съветските оферти за ограничение на разширението на НАТО, то подхваща нови операции. Този път братските нации на Русия и Украйна са тласкани към война. Новото е, че за разлика от предходните провокации „ за избавяне “ на НАТО, сегашната се прави главно във виртуалното пространство. По обсег тази пропагандна „ интервенция за прикритие “ може би превъзхожда всички предходни. В същото време тя е и най-фарсовата, макар че доста „ нестабилни души”, в това число и у нас, се поддават на високотехнологичното ѝ въздействие. Всъщност можем да приказваме за огромна „ психическа агресия” на НАТО от новото потомство. И освен мозъците, само че и животите на хората могат да станат жертва на това.

Въпреки това, колкото и упорити да са Съединени американски щати в опитите си да запазят и даже да „ нахранят “ своето обичано геополитическо дете, ориста на НАТО значително ще зависи от непрекъснато изменящия се баланс на силите в света. Постепенният крах на Америка ще бъде последван от увяхването на Алианса, който ще престане да наподобява за мнозина като привлекателна основа за разцвет и сигурност. Много по-примамлива може да бъде алтернативата на безблоковия либерален интернационален ред, препоръчана в взаимната руско-китайска декларация от 4 февруари 2022 година

Превод: В. Сергеев