„Митология на прехода“ от Алек Попов или разказът на духът от бутилката
Един от най-знаковите български писатели – Алек Попов („ Мисия Лондон “, „ Сестри Палавееви по пътя към новия свят “, „ Сестри Палавееви в бурята на историята “, „ Спътник на радикалния мъдрец “) се завръща с трето модифицирано издание на иконичния алманах „ Митология на прехода “!
Първият роман в тази „ хроника на въображението “ е написан през 1989-а, а последният – някъде в края на 97-а. 17 невероятни описа за „ забавните времена “, оставили своя незабравим белег в мисленето и писхолгията ни. Сюжети, изригнали от отпушеното гърло на историята, в които действителност, фантастика, подигравка и гротеска се събират в един ослепителен неуместен свят. Истории, които стъписват със свободомислието си, привикват на посетители още веднъж ужаса, само че и провокират плевел смях. Истории, които приказват по нов метод за предишното, само че насочат и взор към бъдещето.
С ослепително възприятие за комизъм и нюх за парадоксалната същина на живота, Алек Попов се трансформира в акуратен хроникьор на една ера, която към момента диша и пулсира в ритъма на неизживените политически пристрастености, очаквания и разочарования, и пришпорва фантазията. Епоха, за която всеки има своята версия.
Създадена в духа на неуместната стилистика на Франц Кафка и присмехулната позиция на именитите Монти Пайтън, „ Митология на прехода “ е ексцентричен документ „ за странните придвижвания на фантазията, предизвикани от революционните по мащаб и интензитет промени в обществото. “. Или другояче казано – методът на един публицист да оцелее.
Интересните времена раждат забавни форми на мисълта. Оставих всичко, както си беше, като стая на младеж след вихрен ваучър, като лаборатория на неутолим експериментатор с към момента димящи епруветки и колби, в които къкрят непредсказуеми съединения. Не скърбя за нищо. Миналото не може да се промени. Променя се единствено сегашното.
Алек Попов
Дали се е учил от Монти Пайтън? Или е изследвал Кафка? Отговорът на тези въпроси е „ да “. Но има и освен това: време е да му отредим почтено място в актуалната европейска литература, без да прибягваме до ефектни съпоставения. Попов си е Попов.
„ Дер Куриер”, Каро Визбауер
Някои може да са деликатни, само че Попов избира друго: неговите разкази са ярки, пронизителни, с наситено деяние и дръзки обрати.
„ Фалтер”, Себастиян Фастхубер
Първият роман в тази „ хроника на въображението “ е написан през 1989-а, а последният – някъде в края на 97-а. 17 невероятни описа за „ забавните времена “, оставили своя незабравим белег в мисленето и писхолгията ни. Сюжети, изригнали от отпушеното гърло на историята, в които действителност, фантастика, подигравка и гротеска се събират в един ослепителен неуместен свят. Истории, които стъписват със свободомислието си, привикват на посетители още веднъж ужаса, само че и провокират плевел смях. Истории, които приказват по нов метод за предишното, само че насочат и взор към бъдещето.
С ослепително възприятие за комизъм и нюх за парадоксалната същина на живота, Алек Попов се трансформира в акуратен хроникьор на една ера, която към момента диша и пулсира в ритъма на неизживените политически пристрастености, очаквания и разочарования, и пришпорва фантазията. Епоха, за която всеки има своята версия.
Създадена в духа на неуместната стилистика на Франц Кафка и присмехулната позиция на именитите Монти Пайтън, „ Митология на прехода “ е ексцентричен документ „ за странните придвижвания на фантазията, предизвикани от революционните по мащаб и интензитет промени в обществото. “. Или другояче казано – методът на един публицист да оцелее.
Интересните времена раждат забавни форми на мисълта. Оставих всичко, както си беше, като стая на младеж след вихрен ваучър, като лаборатория на неутолим експериментатор с към момента димящи епруветки и колби, в които къкрят непредсказуеми съединения. Не скърбя за нищо. Миналото не може да се промени. Променя се единствено сегашното.
Алек Попов
Дали се е учил от Монти Пайтън? Или е изследвал Кафка? Отговорът на тези въпроси е „ да “. Но има и освен това: време е да му отредим почтено място в актуалната европейска литература, без да прибягваме до ефектни съпоставения. Попов си е Попов.
„ Дер Куриер”, Каро Визбауер
Някои може да са деликатни, само че Попов избира друго: неговите разкази са ярки, пронизителни, с наситено деяние и дръзки обрати.
„ Фалтер”, Себастиян Фастхубер
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ