Какво се случва с мозъка на Айнщайн след смъртта му?
Един от най-забележителните мозъци в историята на науката е бил съхраняван в кутия с надпис „ Costa Cider “ под ледник за бира в ъгъла на нечия лаборатория.
На 17 април 1955 година Алберт Айнщайн, тогава на 76 години, е признат по неотложност в болничното заведение в Принстън с вътрешен кръвоизлив, породен от аневризма на коремната аорта. Това положение довежда до гибелта му ден по-късно.
Той отказал интервенция и съгласно информацията споделил на околните си и лекарите:
„ Искам да си отида, когато аз реша. Безвкусно е животът да се удължава изкуствено. Направил съм своята част, време е да си потегли. Ще го направя почтено. “
Айнщайн умира сутринта на 18 април, като промълвява думи на немски език, които здравната сестра не съумява да разбере.
Ученият авансово бил декларирал пред биографа си:
„ Искам да бъда кремиран, с цел да не идват хора да се покланят на костите ми. “
След аутопсията тялото му е кремирано, а прахът му е разпилян на скрито място, с цел да не се трансформира гробът му в място за поклонение.
По-късно обаче фамилията схваща, че тялото не е било изцяло кремирано. По време на аутопсията патологът Томас Харви разрязал черепа на Айнщайн и извадил мозъка му за проучване.
Още по-скандално било, че Харви пазил по-голямата част от мозъка в буркан в продължение на 45 години.
Синът на Айнщайн в началото бил засегнат, защото мозъкът бил взет без позволение. Впоследствие Харви съумял да го убеди да разреши проучвания с аргумента, че учените ще открият какво е правело гения толкоз извънреден.
Очакваните научни изявления обаче по този начин и не се появили.
Едва през 1978 година журналистът Стивън Леви от списание New Jersey Monthly разкрил какво в действителност се е случило с мозъка.
Харви го бил измерил, претеглил, фотографирал и разделил на 240 елементи и 12 комплекта от по 200 микроскопски слайда в University of Pennsylvania.
Части от мозъка били изпращани на учени за проучвания, само че в началото не били открити основни разлики по отношение на мозъците на други хора.
По-късно невроанатомът Мариан Даймънд от University of California, Berkeley получила четири дребни проби от мозъка, изпратени в буркан от майонеза.
През 1985 година тя разгласила проучване, съгласно което мозъкът на Айнщайн съдържал по-висок % глиални кафези – изключително в области, свързвани с визуализацията и комплицираното мислене.
Друго проучване от 1996 година открило, че невроните му били по-плътно ситуирани от междинното.
Въпреки това учените акцентират, че сходни изводи би трябвало да се одобряват с огромна доза песимизъм.
„ Има голяма разлика сред жив и мъртъв мозък “, изяснява Ана Доди от института Mütter пред Smithsonian.
„ Живият мозък предлага безкрайни благоприятни условия за проучване. От мъртвия можеш да научиш доста лимитирани неща. “
Психологът Терънс Хайнс също слага под подозрение сходни заключения.
„ Не можеш да вземеш един-единствен мозък на човек, друг от всички останали, и да кажеш: „ Аха, открих какво го прави специфичен “ “, споделя той пред BBC през 2015 година
Междувременно решението на Харви да вземе мозъка на Айнщайн без позволение не се отразило добре на кариерата му и той изгубил работата си в болничното заведение в Принстън.
А когато го попитали за какво е взел мозъка, той дал отговор сбито:
„ Не знаех, че някой различен също желае да го вземе. “
Превод: GlasNews.bg
На 17 април 1955 година Алберт Айнщайн, тогава на 76 години, е признат по неотложност в болничното заведение в Принстън с вътрешен кръвоизлив, породен от аневризма на коремната аорта. Това положение довежда до гибелта му ден по-късно.
Той отказал интервенция и съгласно информацията споделил на околните си и лекарите:
„ Искам да си отида, когато аз реша. Безвкусно е животът да се удължава изкуствено. Направил съм своята част, време е да си потегли. Ще го направя почтено. “
Айнщайн умира сутринта на 18 април, като промълвява думи на немски език, които здравната сестра не съумява да разбере.
Ученият авансово бил декларирал пред биографа си:
„ Искам да бъда кремиран, с цел да не идват хора да се покланят на костите ми. “
След аутопсията тялото му е кремирано, а прахът му е разпилян на скрито място, с цел да не се трансформира гробът му в място за поклонение.
По-късно обаче фамилията схваща, че тялото не е било изцяло кремирано. По време на аутопсията патологът Томас Харви разрязал черепа на Айнщайн и извадил мозъка му за проучване.
Още по-скандално било, че Харви пазил по-голямата част от мозъка в буркан в продължение на 45 години.
Синът на Айнщайн в началото бил засегнат, защото мозъкът бил взет без позволение. Впоследствие Харви съумял да го убеди да разреши проучвания с аргумента, че учените ще открият какво е правело гения толкоз извънреден.
Очакваните научни изявления обаче по този начин и не се появили.
Едва през 1978 година журналистът Стивън Леви от списание New Jersey Monthly разкрил какво в действителност се е случило с мозъка.
Харви го бил измерил, претеглил, фотографирал и разделил на 240 елементи и 12 комплекта от по 200 микроскопски слайда в University of Pennsylvania.
Части от мозъка били изпращани на учени за проучвания, само че в началото не били открити основни разлики по отношение на мозъците на други хора.
По-късно невроанатомът Мариан Даймънд от University of California, Berkeley получила четири дребни проби от мозъка, изпратени в буркан от майонеза.
През 1985 година тя разгласила проучване, съгласно което мозъкът на Айнщайн съдържал по-висок % глиални кафези – изключително в области, свързвани с визуализацията и комплицираното мислене.
Друго проучване от 1996 година открило, че невроните му били по-плътно ситуирани от междинното.
Въпреки това учените акцентират, че сходни изводи би трябвало да се одобряват с огромна доза песимизъм.
„ Има голяма разлика сред жив и мъртъв мозък “, изяснява Ана Доди от института Mütter пред Smithsonian.
„ Живият мозък предлага безкрайни благоприятни условия за проучване. От мъртвия можеш да научиш доста лимитирани неща. “
Психологът Терънс Хайнс също слага под подозрение сходни заключения.
„ Не можеш да вземеш един-единствен мозък на човек, друг от всички останали, и да кажеш: „ Аха, открих какво го прави специфичен “ “, споделя той пред BBC през 2015 година
Междувременно решението на Харви да вземе мозъка на Айнщайн без позволение не се отразило добре на кариерата му и той изгубил работата си в болничното заведение в Принстън.
А когато го попитали за какво е взел мозъка, той дал отговор сбито:
„ Не знаех, че някой различен също желае да го вземе. “
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ