Един от най-влиятелните мъже в рекламата – испанецът Луис Басат

Един от най-влиятелните мъже в рекламата – испанецът Луис Басат се завърна в България, с цел да открие галерия с творби, които дружно със брачната половинка му Кармен събират в продължение на 40 години. От 1973 година насам сбирката им непрекъснато нараства с произведения от интернационално приети актьори, като сега наброява над 3000 образеца на живописта, скулптурата и графиката.
Eкспозицията под името „ Колекция Басат. Съвременно изкуство в Испания” показва 84 произведения на световноизвестни създатели от XX век като Пикасо, Миро, Тапиес, Анди Уорхол и Кристо. Тя ще бъде отворена за посетителите на Националната изложба от 1-ви март до 9-и април.
„ Аз съм колекционер от 70 години. Първите движимости, които събирах, бяха билетчетата от метрото, в което се возех до учебно заведение, когато бях възпитаник. Тогава те бяха от картон, върху който имаше номер, нормално завършващ на 480. Много малко обаче бяха тези билети, които започваха и завършваха на едни и същи цифри, образувайки така наречен „ огледален номер”. Така че взех решение да си ги групирам. Колекционирах също стикерчета на шоколади и колички, които в този момент имат същинска антикварна стойност. Събирах също марки и монети, като някои от тях бяха български, джобни ножчета, плочи и книги, а когато се ожених за Кармен, започнахме да колекционираме и табакери”, споделя пред Нова телевизия живата испанска легенда в света на рекламата Луис Басат.
Една от първите сбирки, с които се гордее, е от ножчета за бръснене, които татко му произвеждал. При продажбата на компанията им през 1972 година на огромна компания обаче Луис Басат дава своите 250 ножчета за галерия в музея в Бостън, след което в никакъв случай повече не ги вижда. За отплата за изгубената му сбирка, тогавашният президент на компанията, купила бизнеса им, му подарява златно ножче за бръснене, едно от трите, които съществуват в страната на коридите, като с такова може да се похвали и испанският крал.
Любопитно е, че изложбата в България е отдадена на дядо му от Шумен, който умира по време на Гражданската война в Испания през 1937 година
„ Когато дядо ми умира на фронта, татко ми едвам е платил погребението. Въпреки че бил притежател на фабрика за бръснарски ножчета, която издържала над 300 души служащи, дядо не е имал пари в банката. Баща ми недоумявал за какво нямат средства, само че отговорът на въпросите му пристигнал на погребението в лицето на 3000 души, които персонално пристигнали, с цел да благодарят с думите: „ Аз съм инженер с помощта на татко ви”, „ Аз съм доктор с помощта на татко ви”. Дядо ми в никакъв случай не е споделял, че всяка песета, извоювана от него, давал за образованието на децата на служащите от фабриката му. Това е дядо ми, който произлиза от българския град Шумен. Аз съм извънредно горделив с него!”
Басат с подигравка споделя, че има най-евтината картина в света – тъкмо два $. И споделя историята й с щипка комизъм. Действието се развива в Ню Йорк на „ Трето авеню”, където на една сергия случайността го среща с Анди Уорхол. И двамата протегнали ръка към една и съща табакера. Луис Басат обаче го разпознал и го заговорил във връзка негова картина, която видял на галерия – тя била цялостна с банкноти от един $, подписани от него. Тогава помолил жена си Кармен да ревизира дали има такава банкнота в чантата си, върху която американският художник да му даде подпис. За благополучие, брачната половинка му намерила две такива банкноти.
„ Когато се прибрах у дома, ги сложих в рамка. Тези банкноти ще може да видят и посетителите на изложбата ни в Националната изложба в София. Това е най-евтината ми картина – коства ми единствено два $ и една рамка. И това е единствената картина от Анди Уорхол, която е подписана два пъти и с същински $ вътре”, смее се Луис Басат.
За 84-те картини, изложени в Националната изложба в София, твърди, че ги усеща като свои деца и може да опише историята на всяка една от тях. Като тази на „ Госпожиците от Авиньон” на Гиновар, които не са от Авиньон, Франция, а от улица „ Авиньон” в Барселона, където са се събирали проститутките.
Запитан дали всеки човек може да заобича изкуството, той отвръща с изрично „ Да”, само че слага едно значимо изискване: „ да му посветите време, с цел да го обикнете”. И поучава: „ Преди да си купите картина, разгледайте най-малко 1000, с цел да разберете кой е стилът, който ви харесва. Когато към този момент знаете какво тъкмо ви харесва, би трябвало да видите най-малко още 100 картини от този жанр. Не е нужно да разбирате изкуството, то е като парфюма, който носите – не го разбирате, само че ви харесва”.
Като колекционер рекламистът Луис Басат споделя, че му се е случвало да заменя някои от творбите, даже и да продаде няколко от тях. Спомня си интервала 2013-2014 година, когато трябвало да заплати близо 4 милиона евро за налози върху изкуството, което има.
„ Трябваше да продам две картини на Миро, една на Шагал, една на Магрит, две на Торес Гарсия и една на кубинския създател Вилфредо Алва. Това бяха най-хубавите картини от моята сбирка, тъй че бяха и най-лесните за продажба”, изяснява Басат. За да предотврати повторна продажба картините си, той прибягва до фрапантни ограничения – афишира творбите на стойност над 90 000 евро за част от националната съкровищница на Испания.
На въпрос дали има някаква движимост, която мечтае да има, той отвръща: „ Аз пулсирам за здравето и щастието на моето семейство. Не обичам материалните неща. Има доста картини, които одобрявам, само че не пострадвам, в случай че не ги владея. Не е хубаво да обичаш материалното, по-добре е да обичаш себе си”.