Валерий Гергиев специално за БНТ: Много българи са изиграли важна роля в живота ми
Един от най-влиятелните диригенти на нашето време - маестро Валерий Гергиев гостува в България. С концерта със Софийската филхармония и под патронажа на президента Румен Радев и брачната половинка му Десислава Атанасова диригентът застана зад идеята за изграждане на нова акустична зала в София.
Валерий Гергиев даде и особено изявление за Българска национална телевизия:
Маестро Гергиев, добре пристигнали в България! Нашият екип имаше опция да следи подготовката Ви с музикантите от Софийската филхармония. Видяхме по какъв начин, щом влязохте в залата, тя притихна и голямото почитание към Вас. Как възприемате това влияние и като какъв човек и музикант се дефинира през днешния ден Валерий Гергиев?
Имах доста малко време, с цел да приготвя този концерт, тъй като трябваше да открия сезона в Мариинския спектакъл в Санкт Петербург. Дирижирах великата опера „ Орлеанската дева " на Чайковски и по-късно поех към София. Буквално за един час трябваше да изградим добър контакт с оркестъра в зала „ България "! Но музиката е нещо велико, което сплотява! Идеята беше да създадем концерт в поддръжка на едно значимо дело - построяването на втора концертна зала в София.
Кога тази идея на българските музиканти и на българското общество се трансформира и във Ваша идея?
В България бях за първи път през 50-те. Като напълно млад диригент. Гостувал съм в София, Русе и Варна. Връщах се тук и през 80-те, след което направих извънредно дълга пауза. Почти 30 години. Когато се завърнах още веднъж, се срещнах с другари, които не бях виждал отдавна. Оказва се, че всичко е толкоз персонално! Дори желаех да посветя концерта на диригента Асен Найденов. Бях съвсем студент, когато присъствах на негов театър в Софийската опера.
Искам българската музика да бъде в подем, тъй като доста българи са изиграли значима роля в живота ми – Николай Гяуров, който е учил в Санкт Петербург – висок и хубав човек, популярен глас; самият аз съм се учил от записи на Борис Христов.
Готов сте да продължите да подкрепяте плана за нова акустична зала у нас. Имате ли съответни хрумвания за това?
Силно се надявам такава зала да бъде издигната. Разбира се, аз мога да поддържа самодейността, само че не мога да построя зала вместо хората, които би трябвало да го създадат. Участвал съм в построяването и откриването на доста акустични зали. Познавам едни от най-хубавите експерти по звучност в света. Надявам се да убедя основателя на студиото на „ Дисни " и участник в обновяването на Операта в Сидни – Ясуиса Тойота да работи и за залата в София.
Къде е мястото на страстта в музиката, посред тази дисциплинираност и централизация?
Казвам, че страстта е в композитора. Диригентът е прислужник на композитора. Не сме притежатели на музиката. Ние сме длъжни да създадем, тъй че музиката да бъде прочувствена и въздействаща. Но не я пишем. Трябва просто да я съживим. Емоцията би трябвало да бъде ръководена, а не да размахваме ръце и да сътворяваме усещане у публиката, че зад пулта стои човек, който е като вертолет.
Дирижирали сте и в една част на света, където можем да забележим огромната съсипия от войните, каквато е Сирия. Каква е силата на музиката, когато я изпълняваш там?
Градът, в който свирих – Палмира е популярен исторически монумент за човешката цивилизация. Ци-ви-ли-за-ци-я-та! Издържал е повече от 3 хилядолетия. И в XXI век е погубен! Абсолютно закононарушение! Концертът беше в памет на града. Това е покруса и всички политици би трябвало да си дават сметка. Особено огромните политици! Унищожението на монумент на човешката цивилизация е закононарушение. Да се молим това в никакъв случай повече да не се случва!
Когато приказваме за политика, дано да минем и към друга тематика – връзката на властта с създателите. Къде би трябвало да бъде сложена границата?
Творците би трябвало да живеят в мир и да имат изискванията да творят. Например, Екатерина Велика преди 250 години е водила преписка с велики френски писатели и философи - Дидро, Русо. Не поздравявам създателят да дружи с политици поради политически възгледи. Уважавам политици, които са помогнали на някого да получи обучение или пък да бъде издигната концертна зала.
Какво желаете да напише историята за Валерий Гергиев?
Надявам се преди всичко за Мариинския спектакъл, който е в основата на моето творчество и на живота ми. Изнасял съм концерти допълнително от 65 страни. Може би 70. Най-важното е да оказваме помощ на хората. Как да схванат другия? Ако посредством Дебюси или Равел разберем Франция, в случай че французите посредством Чайковски, Прокофиев или Стравински схванат Русия, тогава аз съм необходим! Такива като мен са нужни. Ако не съм оказал помощ, значи съм си пропилял времето.
Валерий Гергиев даде и особено изявление за Българска национална телевизия:
Маестро Гергиев, добре пристигнали в България! Нашият екип имаше опция да следи подготовката Ви с музикантите от Софийската филхармония. Видяхме по какъв начин, щом влязохте в залата, тя притихна и голямото почитание към Вас. Как възприемате това влияние и като какъв човек и музикант се дефинира през днешния ден Валерий Гергиев?
Имах доста малко време, с цел да приготвя този концерт, тъй като трябваше да открия сезона в Мариинския спектакъл в Санкт Петербург. Дирижирах великата опера „ Орлеанската дева " на Чайковски и по-късно поех към София. Буквално за един час трябваше да изградим добър контакт с оркестъра в зала „ България "! Но музиката е нещо велико, което сплотява! Идеята беше да създадем концерт в поддръжка на едно значимо дело - построяването на втора концертна зала в София.
Кога тази идея на българските музиканти и на българското общество се трансформира и във Ваша идея?
В България бях за първи път през 50-те. Като напълно млад диригент. Гостувал съм в София, Русе и Варна. Връщах се тук и през 80-те, след което направих извънредно дълга пауза. Почти 30 години. Когато се завърнах още веднъж, се срещнах с другари, които не бях виждал отдавна. Оказва се, че всичко е толкоз персонално! Дори желаех да посветя концерта на диригента Асен Найденов. Бях съвсем студент, когато присъствах на негов театър в Софийската опера.
Искам българската музика да бъде в подем, тъй като доста българи са изиграли значима роля в живота ми – Николай Гяуров, който е учил в Санкт Петербург – висок и хубав човек, популярен глас; самият аз съм се учил от записи на Борис Христов.
Готов сте да продължите да подкрепяте плана за нова акустична зала у нас. Имате ли съответни хрумвания за това?
Силно се надявам такава зала да бъде издигната. Разбира се, аз мога да поддържа самодейността, само че не мога да построя зала вместо хората, които би трябвало да го създадат. Участвал съм в построяването и откриването на доста акустични зали. Познавам едни от най-хубавите експерти по звучност в света. Надявам се да убедя основателя на студиото на „ Дисни " и участник в обновяването на Операта в Сидни – Ясуиса Тойота да работи и за залата в София.
Къде е мястото на страстта в музиката, посред тази дисциплинираност и централизация?
Казвам, че страстта е в композитора. Диригентът е прислужник на композитора. Не сме притежатели на музиката. Ние сме длъжни да създадем, тъй че музиката да бъде прочувствена и въздействаща. Но не я пишем. Трябва просто да я съживим. Емоцията би трябвало да бъде ръководена, а не да размахваме ръце и да сътворяваме усещане у публиката, че зад пулта стои човек, който е като вертолет.
Дирижирали сте и в една част на света, където можем да забележим огромната съсипия от войните, каквато е Сирия. Каква е силата на музиката, когато я изпълняваш там?
Градът, в който свирих – Палмира е популярен исторически монумент за човешката цивилизация. Ци-ви-ли-за-ци-я-та! Издържал е повече от 3 хилядолетия. И в XXI век е погубен! Абсолютно закононарушение! Концертът беше в памет на града. Това е покруса и всички политици би трябвало да си дават сметка. Особено огромните политици! Унищожението на монумент на човешката цивилизация е закононарушение. Да се молим това в никакъв случай повече да не се случва!
Когато приказваме за политика, дано да минем и към друга тематика – връзката на властта с създателите. Къде би трябвало да бъде сложена границата?
Творците би трябвало да живеят в мир и да имат изискванията да творят. Например, Екатерина Велика преди 250 години е водила преписка с велики френски писатели и философи - Дидро, Русо. Не поздравявам създателят да дружи с политици поради политически възгледи. Уважавам политици, които са помогнали на някого да получи обучение или пък да бъде издигната концертна зала.
Какво желаете да напише историята за Валерий Гергиев?
Надявам се преди всичко за Мариинския спектакъл, който е в основата на моето творчество и на живота ми. Изнасял съм концерти допълнително от 65 страни. Може би 70. Най-важното е да оказваме помощ на хората. Как да схванат другия? Ако посредством Дебюси или Равел разберем Франция, в случай че французите посредством Чайковски, Прокофиев или Стравински схванат Русия, тогава аз съм необходим! Такива като мен са нужни. Ако не съм оказал помощ, значи съм си пропилял времето.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ