Един от най-великите владетели в човешката история е известен повече

Един от най-великите владетели в човешката история е прочут повече със своята мъдрост, в сравнение с със завоевания и качествата си на общественик. А те не са му липсвали, свидетелстват голям брой исторически източници. Соломон е последният, трети подред цар на обединеното Еврейско царство, което наследява от татко си Давид. Управлява го през 10 в. прочие Хр. като по него време Древен Израел доближава най-голямата си военна мощност и разгръщане – от долината на Ефрат до границите на Египет.

 Соломонавата мъдрост и разум са увековечени даже и в Библията, като даже му се приписва авторство на няколко от нейните книги – „ Притчи Соломонови, „ Еклисиаст ”, „ Песен на песните ”. Казват, че и тези думи му принадлежат:

1. Бедният бива мразен и от най-близките си, богатият има единствено другари.

2. И глупецът, когато мълчи, може да наподобява умен.

3. Онзи, който пътьом се меси в непозната свада, най-после хваща кучето за ушите.

4. Благоразумният вижда бедата и се крие от нея, а неопитния продължава напред и се санкционира.

5. Богатство, трупано от суетност, бързо се топи. Събирано с разум се умножава.

6. Глупавият наследник е крах за бащата.

7. Търпеливият има повече триумфи от храбрия.

8. Коварството е в сърцето на зломишлениците, насладата – в миротворците.

9. Понякога сърцето боли и когато се смееш, и тъга е краят на насладата.

10. Когато страната отстъпи от закона, тогава се появяват доста началници.

11. Кроткият език е дървото на живота, необузданият – гибел на духа.

12. Кроткото сърце е живот за тялото, завистта – гной за костите.

13. Който затуля ухото си пред воплите на сиромаха, самичък ще вие и няма да бъде чут.

14. Който злослови против майка си и татко си, ще угасне в дълбока тъма.

15. Който се радва на нещастието, няма да остане ненаказан.

16. Който крие злоба, има лъжлива уста.

17. Който храни устата си, пази душата си.

18. По-добре да живееш в пустиня, в сравнение с със свадлива жена.

19. По-добре да имаш познание, в сравнение с злато.

20. Мъдрият се бои и се пази от злото, а глупавият е самоуверен.

21. Надежда, която дълго не се сбъдва, топи сърцето.

22. Ръката на прилежния ще доминира, а на мързеливия – ще робува.

23. Нека те хвалят другите, а не устата твои.

24. Страхът е отнемане от помощта на разсъдъка.

25. Гневът погубва и най-умния.

26. Доброто име е по-ценно от най-голямото благосъстояние, положителната популярност – по-скъпа от злато и сребро.

27. Не вкусвай храната на завистливия и не я пожелавай.

28. Любовта избавя от всички грехове.

29. Не отвръщай на глупавия с нелепост.

30. Човек, който се е отбил от пътя на разсъдъка, ще се озове в стана на мъртъвците.