97-годишна арменка навърши официално 101
Един от най-възрастните поданици на Хасково – 97-годишната арменка Анкин Хосеп Тавитян публично навърши 101 години. Анка Усенова Илиева, както е записана по паспорт, е родена на 16 февруари 1917 година, съгласно формалните документи. В реалност същинската й рождена дата е 12 май 1920 година.
Анкин има двама сина – Кирил и Иван, който към този момент не е сред живите, четирима внуци – Георги, Милен, Анна и Лъчезар и трима правнуци – Кирил, Димитър и Иван. По стичане на събитията пишещият тези редове е един от нейните внуци.
Понеже множеството хора считат, че в случай че нещо е реалност - е истина и че писаното е правилно, казусът с баба ми демонстрира, че не всеки път е тъкмо по този начин. „ Това, че нещо е сътворено от обстоятелства не значи, че е истина “, споделя Спенсър Хейстингс, една от обичаните ми литературни героини.
Разминаването при годините на баба ми по паспорт и действителната й възраст е било направено съзнателно преди време. Тъй като, когато се е омъжила, Анкин е била едвам на 16 години и е нямало по какъв начин публично да подписа брак на тази възраст, се е наложила
ПРОМЯНА НА
ЛИЧНИТЕ
Й ДАННИ.
A точно прибавяне на години към възрастта й. За поправката на документите е съдействала арменската черква в Хасково.
Впрочем, комплицирано в паспорта е и презимето на баба. Понеже татко й се споделя Хосеп, библейско име еквивалент на Йосиф, при транслитерацията на български нейното би трябвало да бъде записано като Йосифова, Хосепова или най-малко Осепова, или Усепова. Едно време обаче регистрацията на персоналните данни не е била усъвършенствана както през днешния ден и индивидът, който я е записал, е чул „ Н “ вместо „ П “. Така е записана като Усенова.
Объркването се оказа още по-голямо, когато прерових архивите й и открих венчалното й удостоверение, което тя пази цели 81 години. В него баба е записана като Анка Ованесова Агопова. Защо е по този начин нито тя, нито някой различен от рода може да каже. Разбрах единствено, че баба е с тотално сменена и объркана еднаквост и че умерено може да бъде първообраз на Дейвид Уолямс, в случай че реши да написа продължение на „ Бабата престъпник “.
Баба е на съвсем цялостен век, само че мозъкът й към момента е избистрен. С часове може да споделя за фамилията, за родителите, за околните, за бабите и дядовците си... Разказите й, несъмнено, са фрагментарни, отвлечени, постоянно не помни, обърква се... Започва да приказва за едно пък след това за друго, за трето, за пето, връща се на първото. Недочува и недовижда.
За страдание, през последната година се случи по този начин, че тя на два пъти пада и от ден на ден й се постанова да се залежава. По през целия ден гледа вести, излъчвания и турски сериали, чете Библията и молитвеник благодарение на голяма лупа. Често се кара с тв приемника, изключително когато излъчват директно съвещанията на Народното събрание.
Всъщност тези неща ги прави, откогато се помня. С изключение на това, че преди вместо турски гледаше латиноамерикански сериали, както и „ Дързост и хубост “. Тя може би е единственият човек на планетата, който надживя американската сапунка или най-малко надживя излъчването й у нас. Преди също ходеше на черква, готвеше, чистеше, переше, гладеше и плетеше големи покривки, за които получаваше поръчки.
Баба е родена в турското село Гюрле, област Бурса, в което по това време арменското население е преобладавало. Когато е едвам двегодишна – през 1922, фамилията й бяга в България поради почналите всеобщи изселвания, гонения и геноцид над арменския народ. Заедно с майка й Марица, татко й Хосеп и по-малкото й братче Агоп те стигат с трен до Бургас. Там прекарват две-три години, след което идват в Хасково, където към този момент са се заселили доста арменци, които са съумели да се спасят от репресиите в разпадащата се Османска империя.
Баба Ана, както я знае цялата рода по всички линии, има смътни мемоари, че през времето на пътешествие всичката им мебелировка е била събрана
В ЕДИН
ОГРОМЕН
САНДЪК,
който татко й горкият постоянно е мъкнел на тил и товарел по тренове и талиги. Нея я водили за ръка, а братчето й кърмаче било прикрито в торбата на майка й.
В Хасково баба среща дядо ми Георги Илиев. Той е един от първите монтьори и притежатели на автосервизи в града. Двамата се срещат през 1937-а и същата година се венчават. По това време тя работи сезонно във фабриката за коприна, където обработва пашкули и манипулира тютюн в складовете.
Венчавката им също не минава без премеждия. Освен поради възрастта на баба, за която дядо е направил приходи да бъде изменена, попът в хасковската черква „ Св. Георги “ отхвърля да ги свърже, тъй като е схванал, че двамата от една седмица живеят под общ покрив без църковна благословия. Поради тази причина баба и дядо са принудени да сключат брак в църквата „ Св. Троица “ на село Брястово, община Минерални бани.
Интересен е фактът, че бракосъчетанието им е осъществено от небезизвестния енорийски духовник Антоний Василев Андонов, както е маркирано във венчалното удостоверение. Неговото име попада във втори том на книгата " Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време ". Известен като Брестовския поп, за него се знае, че той е индивидът, съобщил на партизаните за настъпването на 9 септември.
Съвместното общуване на баба и дядо продължава близо 20 години. За жал, дядо Георги се разболява от туберкулоза и след това умира. Той е единствено на 49 години.
Междувременно родителите на баба и по-малкият й брат към този момент от дълго време са напуснали България и са се открили в Армения. Там намират покой и костите им.
Баба остава в Хасково с двамата си сина. Макар и от дълго време вдовица, тя до ден-днешен носи брачната си халка и
НИКОГА НЕ
Я СВАЛЯ.
Каква е тайната на дълголетието й ли? Много е елементарна. През живота си баба в никакъв случай не е палила цигара, нито е близвала алкохол, като се изключи вишновка, която едно време сама забъркваше. Ракията пък преди време използваше единствено за фрикция и компреси. Освен това, от родителите си знае, че в рода й има и други дълголетници – две нейни лели, които са трансферирали 90 лета.
Баба постоянно пие и постоянно е пиела
Пожарна охрана ЕДНА ШЕПА
ХАПЧЕТА ВСЕКИ ДЕН
за щяло и за нещяло. Като се прибави и фактът, че всичко на всичко е работила единствено 10 години някъде за някого, възрастта й не наподобява чак толкоз необикновено висока, въпреки и през годините да е погребала майка, татко, брачен партньор, брат и наследник.
След близо 100 години живот единственото нещо, от което същински е удовлетворена е, че не е изгубила вярата си. Баба има вяра в Бога. „ Той е незабележим, само че прочут “, споделя тя. Уточнява, че без значение дали човек е безбожник, или набожен би трябвало да има религия в нещо. „ Ако нямаш религия в нещо, по какъв начин ще живееш?, пита тя риторично. Разказва, че християнството е приела още с тръгването си на учебно заведение. „ Тогава ни учеха, че господ оказва помощ, всяка неделя ни водеха на черква, където трябваше да пеем и да разбираме какво пеем и това беше част от образованието ни “, спомня си тя за времето преди социализма. Убедена е, че след земния живот има различен – задгробен.
Анкин на арменски значи скъпа. Баба е учила в арменското учебно заведение в Хасково до четвърто поделение, само че знае съвършено три езика. Спомня си, че даскалът постоянно я вземал на майтап, като й казвал, че името й, от една страна, е със значение доста скъпа, скъпоценна, само че, от друга, значи евтина и незначителна.
Когато съм бил на една годинка, баба ме изпуснала от масата и по този начин съм се сдобил с първия си гипс. Не й се дразня по никакъв начин – за мен името й винаги е било и вечно ще остане единствено с първото си значение.
Анкин има двама сина – Кирил и Иван, който към този момент не е сред живите, четирима внуци – Георги, Милен, Анна и Лъчезар и трима правнуци – Кирил, Димитър и Иван. По стичане на събитията пишещият тези редове е един от нейните внуци.
Понеже множеството хора считат, че в случай че нещо е реалност - е истина и че писаното е правилно, казусът с баба ми демонстрира, че не всеки път е тъкмо по този начин. „ Това, че нещо е сътворено от обстоятелства не значи, че е истина “, споделя Спенсър Хейстингс, една от обичаните ми литературни героини.
Разминаването при годините на баба ми по паспорт и действителната й възраст е било направено съзнателно преди време. Тъй като, когато се е омъжила, Анкин е била едвам на 16 години и е нямало по какъв начин публично да подписа брак на тази възраст, се е наложила
ПРОМЯНА НА
ЛИЧНИТЕ
Й ДАННИ.
A точно прибавяне на години към възрастта й. За поправката на документите е съдействала арменската черква в Хасково.
Впрочем, комплицирано в паспорта е и презимето на баба. Понеже татко й се споделя Хосеп, библейско име еквивалент на Йосиф, при транслитерацията на български нейното би трябвало да бъде записано като Йосифова, Хосепова или най-малко Осепова, или Усепова. Едно време обаче регистрацията на персоналните данни не е била усъвършенствана както през днешния ден и индивидът, който я е записал, е чул „ Н “ вместо „ П “. Така е записана като Усенова.
Объркването се оказа още по-голямо, когато прерових архивите й и открих венчалното й удостоверение, което тя пази цели 81 години. В него баба е записана като Анка Ованесова Агопова. Защо е по този начин нито тя, нито някой различен от рода може да каже. Разбрах единствено, че баба е с тотално сменена и объркана еднаквост и че умерено може да бъде първообраз на Дейвид Уолямс, в случай че реши да написа продължение на „ Бабата престъпник “.
Баба е на съвсем цялостен век, само че мозъкът й към момента е избистрен. С часове може да споделя за фамилията, за родителите, за околните, за бабите и дядовците си... Разказите й, несъмнено, са фрагментарни, отвлечени, постоянно не помни, обърква се... Започва да приказва за едно пък след това за друго, за трето, за пето, връща се на първото. Недочува и недовижда.
За страдание, през последната година се случи по този начин, че тя на два пъти пада и от ден на ден й се постанова да се залежава. По през целия ден гледа вести, излъчвания и турски сериали, чете Библията и молитвеник благодарение на голяма лупа. Често се кара с тв приемника, изключително когато излъчват директно съвещанията на Народното събрание.
Всъщност тези неща ги прави, откогато се помня. С изключение на това, че преди вместо турски гледаше латиноамерикански сериали, както и „ Дързост и хубост “. Тя може би е единственият човек на планетата, който надживя американската сапунка или най-малко надживя излъчването й у нас. Преди също ходеше на черква, готвеше, чистеше, переше, гладеше и плетеше големи покривки, за които получаваше поръчки.
Баба е родена в турското село Гюрле, област Бурса, в което по това време арменското население е преобладавало. Когато е едвам двегодишна – през 1922, фамилията й бяга в България поради почналите всеобщи изселвания, гонения и геноцид над арменския народ. Заедно с майка й Марица, татко й Хосеп и по-малкото й братче Агоп те стигат с трен до Бургас. Там прекарват две-три години, след което идват в Хасково, където към този момент са се заселили доста арменци, които са съумели да се спасят от репресиите в разпадащата се Османска империя.
Баба Ана, както я знае цялата рода по всички линии, има смътни мемоари, че през времето на пътешествие всичката им мебелировка е била събрана
В ЕДИН
ОГРОМЕН
САНДЪК,
който татко й горкият постоянно е мъкнел на тил и товарел по тренове и талиги. Нея я водили за ръка, а братчето й кърмаче било прикрито в торбата на майка й.
В Хасково баба среща дядо ми Георги Илиев. Той е един от първите монтьори и притежатели на автосервизи в града. Двамата се срещат през 1937-а и същата година се венчават. По това време тя работи сезонно във фабриката за коприна, където обработва пашкули и манипулира тютюн в складовете.
Венчавката им също не минава без премеждия. Освен поради възрастта на баба, за която дядо е направил приходи да бъде изменена, попът в хасковската черква „ Св. Георги “ отхвърля да ги свърже, тъй като е схванал, че двамата от една седмица живеят под общ покрив без църковна благословия. Поради тази причина баба и дядо са принудени да сключат брак в църквата „ Св. Троица “ на село Брястово, община Минерални бани.
Интересен е фактът, че бракосъчетанието им е осъществено от небезизвестния енорийски духовник Антоний Василев Андонов, както е маркирано във венчалното удостоверение. Неговото име попада във втори том на книгата " Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време ". Известен като Брестовския поп, за него се знае, че той е индивидът, съобщил на партизаните за настъпването на 9 септември.
Съвместното общуване на баба и дядо продължава близо 20 години. За жал, дядо Георги се разболява от туберкулоза и след това умира. Той е единствено на 49 години.
Междувременно родителите на баба и по-малкият й брат към този момент от дълго време са напуснали България и са се открили в Армения. Там намират покой и костите им.
Баба остава в Хасково с двамата си сина. Макар и от дълго време вдовица, тя до ден-днешен носи брачната си халка и
НИКОГА НЕ
Я СВАЛЯ.
Каква е тайната на дълголетието й ли? Много е елементарна. През живота си баба в никакъв случай не е палила цигара, нито е близвала алкохол, като се изключи вишновка, която едно време сама забъркваше. Ракията пък преди време използваше единствено за фрикция и компреси. Освен това, от родителите си знае, че в рода й има и други дълголетници – две нейни лели, които са трансферирали 90 лета.
Баба постоянно пие и постоянно е пиела
Пожарна охрана ЕДНА ШЕПА
ХАПЧЕТА ВСЕКИ ДЕН
за щяло и за нещяло. Като се прибави и фактът, че всичко на всичко е работила единствено 10 години някъде за някого, възрастта й не наподобява чак толкоз необикновено висока, въпреки и през годините да е погребала майка, татко, брачен партньор, брат и наследник.
След близо 100 години живот единственото нещо, от което същински е удовлетворена е, че не е изгубила вярата си. Баба има вяра в Бога. „ Той е незабележим, само че прочут “, споделя тя. Уточнява, че без значение дали човек е безбожник, или набожен би трябвало да има религия в нещо. „ Ако нямаш религия в нещо, по какъв начин ще живееш?, пита тя риторично. Разказва, че християнството е приела още с тръгването си на учебно заведение. „ Тогава ни учеха, че господ оказва помощ, всяка неделя ни водеха на черква, където трябваше да пеем и да разбираме какво пеем и това беше част от образованието ни “, спомня си тя за времето преди социализма. Убедена е, че след земния живот има различен – задгробен.
Анкин на арменски значи скъпа. Баба е учила в арменското учебно заведение в Хасково до четвърто поделение, само че знае съвършено три езика. Спомня си, че даскалът постоянно я вземал на майтап, като й казвал, че името й, от една страна, е със значение доста скъпа, скъпоценна, само че, от друга, значи евтина и незначителна.
Когато съм бил на една годинка, баба ме изпуснала от масата и по този начин съм се сдобил с първия си гипс. Не й се дразня по никакъв начин – за мен името й винаги е било и вечно ще остане единствено с първото си значение.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ