Украинският урок по икономика
Един от най-важните уроци, които Свободният свят би трябвало да извлече от войната в Украйна е за границите на икономическия продан с държави-автокрации. Хипотезата, че когато такива страни изградят мощни междинни съсловия като резултат на икономическо развиване, които по-късно по кротичък метод ще трансформират автокрациите в демокрации се оказа доста скъпа химера. Вместо това, очевидци сме по какъв начин икономическата мощност се трансформира във военна мощност и става основа на искания за проверка на международния ред, основан на правила.
В момента плащаме към момента по-малката цена на изолирането на съветската от международната стопанска система, с акцент ограничение зависмостта от съветския нефт и газ. А в случай че Китай нападне Тайван - какъв брой би коствало преместването на работилницата на света и веригите на доставки към демократичната му част?
След изхода на войната в Украйна предстоят в действителност
сериозни 10 години, които ще оформят лицето на 21 век
Както преди тъкмо 100 години ( началото на Първата Световна война), от 2014 г насам - с позволеното завземане на Крим от Русия - демокрацията и демократичните полезности отстъпват пред от ден на ден и по-силни автократични режими, отпред с Китай.
В тази обстановка Съединени американски щати отново остават последният кей против тази вълна и в новата действителност се нуждаят от тактика, която да я спре. От една страна, Путинова Русия сега е зложелател No1, само че Русия след Путин може и да не е. Не бива да се не помни, че до 1945 година Съединени американски щати постоянно са били съдружник на Русия и Съюз на съветските социалистически републики. Преди втората международна война Съединени американски щати индустриализираха руската стопанска система, а с тяхна помощ Съюз на съветските социалистически републики обръща войната на Източния фронт.
Но подновяването на това партньорство очевидно минава през отстраняването на Путиновия естаблишмънт и осъзнаването на Китай като по-голяма заплаха за Русия, в сравнение с Запада. Ако това не стане, доста евентуална опция за русите е второ азиатско (след монголското) робство, тъй като от Урал до Владивосток живеят единствено към 40 млн. руси - общо взето колкото са китайците в региона на Шанхай. В същото време работещите китайци единствено в Сибир са над милион души, които безмилостно унищожават съветската природа в интерес на китайската стопанска система.
Всъщност Съединени американски щати би трябвало да се поучат точно от Русия по какъв начин да употребяват слабостите в политическата система на врага. За Китай това е... комунизмът. Много хора подценяват силата на ленински издигнатата компартия със свои ядки във всяка социална организация. Но силата е и уязвимост. Колкото повече пораства образованата междинна класа, толкоз по-трудно ще е на Китайската комунистическа партия да я управлява (КПП). Защото Китай е изправен пред две противоположни цели: опазване на контрола върху живота на хората и предоставяне на независимост за предприемаческа интензивност, с цел да продължи икономическата мощност.
Либерализацията на политическия надзор води до появи на различни източници на въздействие, само че и форсира нужния стопански напредък. А репресиите върху частния бранш и бизнесмени с въздействие (като Джак Ма) пък задушава растежа и пречи на догонването на Съединени американски щати. Затова и циклично ККП редува двете политики на правилото на акордеона.
Но дали това е допустимо в дълготраен проект, както сподели опитът на Съюз на съветските социалистически републики? След екстензивния напредък от 30 години след Втората международна война на правилото “повече предприятия - повече напредък ”, последва срив, поради софтуерното закъснение.
С Китай обаче Западът позволи стратегическа грешка като му разреши да присвои ключови технологии и да развие свои и ще е доста по-трудно да бъде стопански задушен.
В тази обстановка евентуално най-ефективните способи за противопоставяне са два.
Първо, ограничение на достъпа на китайски артикули и услуги до пазарите на демократичните страни и с това, ограничаване на китайския стопански напредък и милитаризация на страната. За задачата, Съединени американски щати дружно със съдружниците си (включително Русия в дълготраен план) могат да наложат нови правила на търговия.
Второ, продобиване на китайската междинна класа с полезностите на свободата и върховенството на закона, което да приготви смяната на Китай в посока държавно устройство като в Тайван, вместо назад, както стана с Хонг Конг.
Ако обаче Путин успее в Украйна, след Хонг Конг идната жертва на Китай, вдъхновен от слабостта на Запада ще е Тайван.
А Съединени американски щати и техните съдружници ще се изправят пред най-важния си тест след Втората Световна Война - дали могат да подсигуряват оцеляването на демокрацията по света.
Автор: Евгений Кънев , лекар по стопанска система, шеф на консултантска компания за сливания и придобивания Maconis LLC.
В момента плащаме към момента по-малката цена на изолирането на съветската от международната стопанска система, с акцент ограничение зависмостта от съветския нефт и газ. А в случай че Китай нападне Тайван - какъв брой би коствало преместването на работилницата на света и веригите на доставки към демократичната му част?
След изхода на войната в Украйна предстоят в действителност
сериозни 10 години, които ще оформят лицето на 21 век
Както преди тъкмо 100 години ( началото на Първата Световна война), от 2014 г насам - с позволеното завземане на Крим от Русия - демокрацията и демократичните полезности отстъпват пред от ден на ден и по-силни автократични режими, отпред с Китай.
В тази обстановка Съединени американски щати отново остават последният кей против тази вълна и в новата действителност се нуждаят от тактика, която да я спре. От една страна, Путинова Русия сега е зложелател No1, само че Русия след Путин може и да не е. Не бива да се не помни, че до 1945 година Съединени американски щати постоянно са били съдружник на Русия и Съюз на съветските социалистически републики. Преди втората международна война Съединени американски щати индустриализираха руската стопанска система, а с тяхна помощ Съюз на съветските социалистически републики обръща войната на Източния фронт.
Но подновяването на това партньорство очевидно минава през отстраняването на Путиновия естаблишмънт и осъзнаването на Китай като по-голяма заплаха за Русия, в сравнение с Запада. Ако това не стане, доста евентуална опция за русите е второ азиатско (след монголското) робство, тъй като от Урал до Владивосток живеят единствено към 40 млн. руси - общо взето колкото са китайците в региона на Шанхай. В същото време работещите китайци единствено в Сибир са над милион души, които безмилостно унищожават съветската природа в интерес на китайската стопанска система.
Всъщност Съединени американски щати би трябвало да се поучат точно от Русия по какъв начин да употребяват слабостите в политическата система на врага. За Китай това е... комунизмът. Много хора подценяват силата на ленински издигнатата компартия със свои ядки във всяка социална организация. Но силата е и уязвимост. Колкото повече пораства образованата междинна класа, толкоз по-трудно ще е на Китайската комунистическа партия да я управлява (КПП). Защото Китай е изправен пред две противоположни цели: опазване на контрола върху живота на хората и предоставяне на независимост за предприемаческа интензивност, с цел да продължи икономическата мощност.
Либерализацията на политическия надзор води до появи на различни източници на въздействие, само че и форсира нужния стопански напредък. А репресиите върху частния бранш и бизнесмени с въздействие (като Джак Ма) пък задушава растежа и пречи на догонването на Съединени американски щати. Затова и циклично ККП редува двете политики на правилото на акордеона.
Но дали това е допустимо в дълготраен проект, както сподели опитът на Съюз на съветските социалистически републики? След екстензивния напредък от 30 години след Втората международна война на правилото “повече предприятия - повече напредък ”, последва срив, поради софтуерното закъснение.
С Китай обаче Западът позволи стратегическа грешка като му разреши да присвои ключови технологии и да развие свои и ще е доста по-трудно да бъде стопански задушен.
В тази обстановка евентуално най-ефективните способи за противопоставяне са два.
Първо, ограничение на достъпа на китайски артикули и услуги до пазарите на демократичните страни и с това, ограничаване на китайския стопански напредък и милитаризация на страната. За задачата, Съединени американски щати дружно със съдружниците си (включително Русия в дълготраен план) могат да наложат нови правила на търговия.
Второ, продобиване на китайската междинна класа с полезностите на свободата и върховенството на закона, което да приготви смяната на Китай в посока държавно устройство като в Тайван, вместо назад, както стана с Хонг Конг.
Ако обаче Путин успее в Украйна, след Хонг Конг идната жертва на Китай, вдъхновен от слабостта на Запада ще е Тайван.
А Съединени американски щати и техните съдружници ще се изправят пред най-важния си тест след Втората Световна Война - дали могат да подсигуряват оцеляването на демокрацията по света.
Автор: Евгений Кънев , лекар по стопанска система, шеф на консултантска компания за сливания и придобивания Maconis LLC.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ