Включват в експозиционен маршрут новооткрит феодален ансамбъл на Трапезица в Търново
Един от най-важните браншове на крепостта Трапезица във Велико Търново включва средновековните църкви с номера 3, 4 и 14, и новооткрит затворен средновековен отбор. Той е ситуиран на две тераси при черква №3, с повърхност от над 2,5 декара и е бил Епископията на крепостта.
„ Секторът е с доста сериозен капацитет за социализация с идно включване в нов експозиционен маршрут. От друга страна, той е значителен детайл в построяването на историческия пейзаж в тази част от остарялата столица, забележим откъм Царевец и площада пред него ”, изяснява археологът доц.Мирко Робов.
Проучвателят акцентира, че след четири следващи години на отвод от държавно финансиране, които са били предхождани от други три години сред 2010 и 2012 година, разкопките през последния сезон са резултат само на частно подаяние от компания от Търговище.
„ Предприемачите демонстрираха сериозен интерес към досегашните резултати и бъдещите проучвания в този бранш на Трапезица. Това е казус в търновската столична археология, най-малко за последните 5-6 десетилетия макар годишните дейни старания на кмета на Велико Търново Даниел Панов, изследванията да продължат ”, разяснява доц.Робов.
Той прецизира, че задачата на разкопките е била очертаването на проекта на откритата през 2014 година в този регион на хълма черква с следващ №21.
„ Тогава бе разкрита източната част на постройката, с част от апсидата. Градежът е на хоросанова заварка, като вътрешните стени са грижливо измазани. Откритата тогава варовикова колона, най-вероятно е била включена в оформлението на вътрешното пространство на църквата. Планът е добре обрисуван в релефа на терена, като прелиминарен ориентир към началото на разкопките ”, изяснява археологът.
Доц.Робов добавя, че разкритият през последния сезон западен дувар на наоса, затваря помещение с внушителни размери от 11,50 м/14 м. „ Заедно с притвора, който следва да се разкрие като допълнение към проекта, и олтарната част, размерите на черква №21 стават впечатляващи и това я характеризира като една от най-големите църкви в крепостта. Издигната е през 40-те години на 13 век и е просъществувала до рухването на столицата през 1393 година ”, споделя доц.Мирко Робов.
Археологът разкрива още, че настилката и в наоса и в притвора е с каменни плочи, част от които непокътнати на място. В оформлението на постройката са употребявани и камъни с по-различна форма – трапецовидна и триъгълна.
„ В средата на западния дувар на наоса е завършен вход с широчина от 1,30 м.Страниците са непокътнати на височина от 0,20 м, който е от един ред камъни. Открит наоколо осов камък пък би могъл да се свърже с структурата на вратата ”, прецизира доц.Робов.
При разкопките в края на предходната година са открити монети от първата половине на ХІІІ до края на ХІV век. Сред артефактите са ножица за гасене на свещи, кадилница, керамични фрагменти с графити, дъно от съд с кръгообразен надпис „ВИНО“, ножове и други
„ Секторът е с доста сериозен капацитет за социализация с идно включване в нов експозиционен маршрут. От друга страна, той е значителен детайл в построяването на историческия пейзаж в тази част от остарялата столица, забележим откъм Царевец и площада пред него ”, изяснява археологът доц.Мирко Робов.
Проучвателят акцентира, че след четири следващи години на отвод от държавно финансиране, които са били предхождани от други три години сред 2010 и 2012 година, разкопките през последния сезон са резултат само на частно подаяние от компания от Търговище.
„ Предприемачите демонстрираха сериозен интерес към досегашните резултати и бъдещите проучвания в този бранш на Трапезица. Това е казус в търновската столична археология, най-малко за последните 5-6 десетилетия макар годишните дейни старания на кмета на Велико Търново Даниел Панов, изследванията да продължат ”, разяснява доц.Робов.
Той прецизира, че задачата на разкопките е била очертаването на проекта на откритата през 2014 година в този регион на хълма черква с следващ №21.
„ Тогава бе разкрита източната част на постройката, с част от апсидата. Градежът е на хоросанова заварка, като вътрешните стени са грижливо измазани. Откритата тогава варовикова колона, най-вероятно е била включена в оформлението на вътрешното пространство на църквата. Планът е добре обрисуван в релефа на терена, като прелиминарен ориентир към началото на разкопките ”, изяснява археологът.
Доц.Робов добавя, че разкритият през последния сезон западен дувар на наоса, затваря помещение с внушителни размери от 11,50 м/14 м. „ Заедно с притвора, който следва да се разкрие като допълнение към проекта, и олтарната част, размерите на черква №21 стават впечатляващи и това я характеризира като една от най-големите църкви в крепостта. Издигната е през 40-те години на 13 век и е просъществувала до рухването на столицата през 1393 година ”, споделя доц.Мирко Робов.
Археологът разкрива още, че настилката и в наоса и в притвора е с каменни плочи, част от които непокътнати на място. В оформлението на постройката са употребявани и камъни с по-различна форма – трапецовидна и триъгълна.
„ В средата на западния дувар на наоса е завършен вход с широчина от 1,30 м.Страниците са непокътнати на височина от 0,20 м, който е от един ред камъни. Открит наоколо осов камък пък би могъл да се свърже с структурата на вратата ”, прецизира доц.Робов.
При разкопките в края на предходната година са открити монети от първата половине на ХІІІ до края на ХІV век. Сред артефактите са ножица за гасене на свещи, кадилница, керамични фрагменти с графити, дъно от съд с кръгообразен надпис „ВИНО“, ножове и други
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ