Притеснително е, че уж защитници на демокрацията са готови да те разкъсат, ако си на друго мнение
Един от най-важните правила на демокрацията е, че може и да не съм склонен с това, което казваш, само че ще направя и невъзможното да го кажеш свободно
Георги Бърдаров е публицист, географ, експерт по етнорелигиозни спорове и демографски проблеми. Първото огромно самопризнание като създател печели онлайн с описа „ За петата ракия или какъв брой е прекрасен животът ". Книгите му „ Аз още броя дните " и „ Absolvo te " са на челните места в читателските ранглисти през последните години. Вижте изявлението му пред " ".
- Г-н Бърдаров, по какъв начин си обяснявате възхода на термини като фашизъм и нацизъм 100 години след възникването им?
- Национализмът като идеология, изключително крайният, постоянно изплува в мигове на рецесии, в преходни интервали, когато хората са притиснати от събитията и уплашени. Огромният бежански поток от Африка и Азия, който другояче беше предвидим, задейства първичните страхове на хората от " другия ", от чужденеца, а и да не забравяме, че колкото повече време минава от възхода на нацизма, толкоз повече хората не помнят и даже някои почват да го идеализират и да задават въпроса: " Какво щеше да бъде, в случай че Хитлер беше победил? ". А и човечеството е с безпределно къса памет и по тази причина повтаря непрестанно всички неточности, които е допускало в историята си!
- А за какво толкоз елементарно сме подготвени да обвиним за фашист някого, който просто не мисли като нас?
- И това не е нещо ново, по-скоро притеснителното за мен, изключително в България през днешния ден, е по какъв начин едни хора, които се афишират за бранители на демократичните и проевропейски полезности, се пробват да наложат по най-важните и мъчителни тематики на нашето всекидневие едно мнение и са подготвени безусловно да раздерат някого, който дръзне да изкаже друго мнение. А един от най-важните правила на демокрацията е, че може и да не съм склонен с това, което казваш, само че ще направя и невъзможното да го кажеш свободно! Днес като цяло ми прави усещане, че сме все по-нетърпими към непознатото мнение, в случай че не съответствува с нашите възгледи.
- Кой е най-сериозният извършител на разделяне през днешния ден?
- За да бъдат разделяни и манипулирани хората постоянно се употребяват техните страхове. Днешното време не прави изключние.
- А има ли действителна заплаха от " възкресяването " на мракобесни сили, които сме считали за окончателно заровени под руините след Втората международна война?
- Моят разказ " Absolvo te " стартира с изречението: " Войната постоянно се завръща, рано или късно, само че постоянно! ". Тя се завърна даже в Европа, а с нея се завръщат и всички мракобесни сили и процеси от предишното, това към този момент е реалност. Този повече от седемдесет години условен мир в Европа притъпи сетивата ни и започнахме да одобряваме мира, свободата и демокрацията за даденост, а не за изключение от правилото, за които би трябвало да се борим всеки ден и всяка минута!
- Намирате ли сходства с предишното във времето, в което живеем, и процесите, на които сме очевидци през днешния ден?
- Когато разработвах " Absolvo te ", 2018, 2019 година, виждах доста паралели с епохата на зараждането на нацизма и това мощно ме плашеше. Но дано да бъдем почтени, тези притеснителни процеси, предвещаващи произшествия, ги е имало в цялата човешка история и аз съм доста срещу да представяме днешното време като суперужасно и да построяваме някаква сантиментална визия за предишното. Просто с времето нещата се не помнят. В същността си хомо сапиенсът и човечеството са си същите от самото си възникване, трансформират се технологиите, рамките, мащабите, само че индивидът си остава същият и го задвижват едни и същи механизми.
- Омразата и жестокостта, която сме склонни да демонстрираме към " другия ", към " другия ", само че и силата да извиним и да желаяме амнистия, изобщо въпросите за катарзиса и покаянието, са съществена линия в книгите ви, само че смятате ли, че оттатък съкровеното за обособената персона, всичко това е допустимо като съпреживяване и за обществата като цяло?
- Това е позитивният взор към индивида, само че в действителност същинската амнистия е съвсем невъзможна и за обособения човек, и за обществата като цяло. А и да извиним през днешния ден, на следващия ден ще ненавиждаме още веднъж. Това е безконечната борба сред положителното и злото на тази земя!
Георги Бърдаров е публицист, географ, експерт по етнорелигиозни спорове и демографски проблеми. Първото огромно самопризнание като създател печели онлайн с описа „ За петата ракия или какъв брой е прекрасен животът ". Книгите му „ Аз още броя дните " и „ Absolvo te " са на челните места в читателските ранглисти през последните години. Вижте изявлението му пред " ".
- Г-н Бърдаров, по какъв начин си обяснявате възхода на термини като фашизъм и нацизъм 100 години след възникването им?
- Национализмът като идеология, изключително крайният, постоянно изплува в мигове на рецесии, в преходни интервали, когато хората са притиснати от събитията и уплашени. Огромният бежански поток от Африка и Азия, който другояче беше предвидим, задейства първичните страхове на хората от " другия ", от чужденеца, а и да не забравяме, че колкото повече време минава от възхода на нацизма, толкоз повече хората не помнят и даже някои почват да го идеализират и да задават въпроса: " Какво щеше да бъде, в случай че Хитлер беше победил? ". А и човечеството е с безпределно къса памет и по тази причина повтаря непрестанно всички неточности, които е допускало в историята си!
- А за какво толкоз елементарно сме подготвени да обвиним за фашист някого, който просто не мисли като нас?
- И това не е нещо ново, по-скоро притеснителното за мен, изключително в България през днешния ден, е по какъв начин едни хора, които се афишират за бранители на демократичните и проевропейски полезности, се пробват да наложат по най-важните и мъчителни тематики на нашето всекидневие едно мнение и са подготвени безусловно да раздерат някого, който дръзне да изкаже друго мнение. А един от най-важните правила на демокрацията е, че може и да не съм склонен с това, което казваш, само че ще направя и невъзможното да го кажеш свободно! Днес като цяло ми прави усещане, че сме все по-нетърпими към непознатото мнение, в случай че не съответствува с нашите възгледи.
- Кой е най-сериозният извършител на разделяне през днешния ден?
- За да бъдат разделяни и манипулирани хората постоянно се употребяват техните страхове. Днешното време не прави изключние.
- А има ли действителна заплаха от " възкресяването " на мракобесни сили, които сме считали за окончателно заровени под руините след Втората международна война?
- Моят разказ " Absolvo te " стартира с изречението: " Войната постоянно се завръща, рано или късно, само че постоянно! ". Тя се завърна даже в Европа, а с нея се завръщат и всички мракобесни сили и процеси от предишното, това към този момент е реалност. Този повече от седемдесет години условен мир в Европа притъпи сетивата ни и започнахме да одобряваме мира, свободата и демокрацията за даденост, а не за изключение от правилото, за които би трябвало да се борим всеки ден и всяка минута!
- Намирате ли сходства с предишното във времето, в което живеем, и процесите, на които сме очевидци през днешния ден?
- Когато разработвах " Absolvo te ", 2018, 2019 година, виждах доста паралели с епохата на зараждането на нацизма и това мощно ме плашеше. Но дано да бъдем почтени, тези притеснителни процеси, предвещаващи произшествия, ги е имало в цялата човешка история и аз съм доста срещу да представяме днешното време като суперужасно и да построяваме някаква сантиментална визия за предишното. Просто с времето нещата се не помнят. В същността си хомо сапиенсът и човечеството са си същите от самото си възникване, трансформират се технологиите, рамките, мащабите, само че индивидът си остава същият и го задвижват едни и същи механизми.
- Омразата и жестокостта, която сме склонни да демонстрираме към " другия ", към " другия ", само че и силата да извиним и да желаяме амнистия, изобщо въпросите за катарзиса и покаянието, са съществена линия в книгите ви, само че смятате ли, че оттатък съкровеното за обособената персона, всичко това е допустимо като съпреживяване и за обществата като цяло?
- Това е позитивният взор към индивида, само че в действителност същинската амнистия е съвсем невъзможна и за обособения човек, и за обществата като цяло. А и да извиним през днешния ден, на следващия ден ще ненавиждаме още веднъж. Това е безконечната борба сред положителното и злото на тази земя!
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ