Лебедово езеро и Гогол-сюита на сцената на зала България
Един от най-уважаваните български диригенти, Емил Табаков ще води Софийската филхармония на 12 ноември в концерт с две емблематични за съветската музикална просвета сюити: сюита из балета " Лебедово езеро " на Чайковски и " Гогол-сюита " на Шнитке.
През 1875 дирекцията на имперските театри се обръща към Чайковски с необикновена поръчка: оферират му да напише балет „ Езерото на лебедите “. До този миг никой от така наречен „ съществени “ композитори не е писал балетна музика – изключение вършат само французите Адолф Адам и Лео Делиб.
Противно на упованията на мнозина, Чайковски приема. Предложеният му сюжет е по претекстове от разнообразни национални приказки, в които се споделя за омагьосани девойки, превърнати в лебеди. По спомените на негови съвременници, той дълго търси с кого да се съветва, с цел да събере точните данни, нужни му при писане на музика към танците; интересува се даже каква би трябвало да бъде дължината на обособените подиуми, какъв брой да са тактовете и така нататък Едва след деликатното изследване на разнообразни балетни партитури, с цел да схване „ този жанр композиране в елементи “, стартира същинската работа. Премиерата на „ Лебедово езеро “ е на 20 февруари – събитието минава неусетно. От позиция на балетоманите това даже не е и събитие: спекакълът е неудачен и след осем години е свален от сцената.
Истинското рождение на първия балет на Чайковски е едвам 2 десетилетия по-късно, към този момент след гибелта на композитора, когато с хореографията се заема именитият към този момент Петипа. От тогава до през днешния ден " Лебедово езеро " е измежду най-изпълняваните балети.
Седем години след гибелта на Чайковски, през ноември 1901 Йохан Юргенсон разгласява сюита от шест номера из балета като „ Опус 20а “. Най-ранното известно осъществяване на сюитата е от концерт, състоял се на 1 септември 1901 година в Queen's Hall, London. Диригент е бил Хенри Ууд.
Алфред Шнитке е един от най-забележителните създатели на 20-и век. Неговата музика постоянно е удивлявала слушателите и е за тях като непредвиден сърпрайз. Започнал кариерата си на композитор през 1953, Шнитке през цялото време поразява мнозина с креативните си решения. Именно той вкарва термина „ полистилистика “ и в своите произведения съединява и трансформира стилове, жанрове и посоки от разнообразни столетия - т.е. свързва в единно цяло старинни хорали, класика, джаз и авангард.
Известен с креативното си мислене и умеенето си да основава ярки музикални облици, Шнитке е известен и високо скъп освен в музикалните среди, само че и измежду дейците на киното и театъра. Това се удостоверява от богатото му креативно завещание, което с изключение на симфонични, оперни, камерни и хорови произведения включва и музика към игрални и анимационни филми, както и към театрални спектакли.
През 1975 популярният режисьор на Театър Таганка - Юрий Любимов, също прочут със своите реформаторски опити, се обръща към Алфред Шнитке с молба да напише музикално оформление към новия му театър „ Ревизорска приказка “ по претекстове от творби на Николай Василиевич Гогол. Ентусиазмът на Шнитке е толкоз огромен, че още същия ден към този момент има нахвърлени скици.Премиерата на спектакъла е на 9 юни 1978 в Театъра на Таганка. На диригентския пулт е Генадий Рождественски, който също взе участие в представлението и озвучава текста, заимстван от творбата на Гогол „ Записки на един вманиачен “.
През 80-те години настава интервалът на триумф и всеобщо самопризнание за Шнитке. Творческият боеприпас на композитора непрекъснато се попълня с нови надарени творби, измежду които през 1981 се появява „ Гогол-сюита “. Тя е основана на основата на музиката, която през 1975 Шнитке е написал към спектакъла „ Ревизорска приказка “. „ Гогол-сюита “ е творба, в която очевидно се осмиват пошлостта, нелепостта и тъпотата на героите. Спектакълът и сюитата носят в себе си настоящата за всички времена поука, че единствено учението и трудолюбието основават същински прелестния човек.
През 1875 дирекцията на имперските театри се обръща към Чайковски с необикновена поръчка: оферират му да напише балет „ Езерото на лебедите “. До този миг никой от така наречен „ съществени “ композитори не е писал балетна музика – изключение вършат само французите Адолф Адам и Лео Делиб.
Противно на упованията на мнозина, Чайковски приема. Предложеният му сюжет е по претекстове от разнообразни национални приказки, в които се споделя за омагьосани девойки, превърнати в лебеди. По спомените на негови съвременници, той дълго търси с кого да се съветва, с цел да събере точните данни, нужни му при писане на музика към танците; интересува се даже каква би трябвало да бъде дължината на обособените подиуми, какъв брой да са тактовете и така нататък Едва след деликатното изследване на разнообразни балетни партитури, с цел да схване „ този жанр композиране в елементи “, стартира същинската работа. Премиерата на „ Лебедово езеро “ е на 20 февруари – събитието минава неусетно. От позиция на балетоманите това даже не е и събитие: спекакълът е неудачен и след осем години е свален от сцената.
Истинското рождение на първия балет на Чайковски е едвам 2 десетилетия по-късно, към този момент след гибелта на композитора, когато с хореографията се заема именитият към този момент Петипа. От тогава до през днешния ден " Лебедово езеро " е измежду най-изпълняваните балети.
Седем години след гибелта на Чайковски, през ноември 1901 Йохан Юргенсон разгласява сюита от шест номера из балета като „ Опус 20а “. Най-ранното известно осъществяване на сюитата е от концерт, състоял се на 1 септември 1901 година в Queen's Hall, London. Диригент е бил Хенри Ууд.
Алфред Шнитке е един от най-забележителните създатели на 20-и век. Неговата музика постоянно е удивлявала слушателите и е за тях като непредвиден сърпрайз. Започнал кариерата си на композитор през 1953, Шнитке през цялото време поразява мнозина с креативните си решения. Именно той вкарва термина „ полистилистика “ и в своите произведения съединява и трансформира стилове, жанрове и посоки от разнообразни столетия - т.е. свързва в единно цяло старинни хорали, класика, джаз и авангард.
Известен с креативното си мислене и умеенето си да основава ярки музикални облици, Шнитке е известен и високо скъп освен в музикалните среди, само че и измежду дейците на киното и театъра. Това се удостоверява от богатото му креативно завещание, което с изключение на симфонични, оперни, камерни и хорови произведения включва и музика към игрални и анимационни филми, както и към театрални спектакли.
През 1975 популярният режисьор на Театър Таганка - Юрий Любимов, също прочут със своите реформаторски опити, се обръща към Алфред Шнитке с молба да напише музикално оформление към новия му театър „ Ревизорска приказка “ по претекстове от творби на Николай Василиевич Гогол. Ентусиазмът на Шнитке е толкоз огромен, че още същия ден към този момент има нахвърлени скици.Премиерата на спектакъла е на 9 юни 1978 в Театъра на Таганка. На диригентския пулт е Генадий Рождественски, който също взе участие в представлението и озвучава текста, заимстван от творбата на Гогол „ Записки на един вманиачен “.
През 80-те години настава интервалът на триумф и всеобщо самопризнание за Шнитке. Творческият боеприпас на композитора непрекъснато се попълня с нови надарени творби, измежду които през 1981 се появява „ Гогол-сюита “. Тя е основана на основата на музиката, която през 1975 Шнитке е написал към спектакъла „ Ревизорска приказка “. „ Гогол-сюита “ е творба, в която очевидно се осмиват пошлостта, нелепостта и тъпотата на героите. Спектакълът и сюитата носят в себе си настоящата за всички времена поука, че единствено учението и трудолюбието основават същински прелестния човек.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ