Симитлийско село влезе ударно в Холивуд
Един от най-успешните наши каскадьори в Холивуд – това е 38-годишният Тодор Лазаров от симитлийското село Полето. Той се е снимал в познатите на всички ни холивудски продукции като " Троя ", " Непобедимите 2 " и още доста други. Освен като каскадьор Тодор се изявява и като публицист, а неотдавна открива и своя фондация,, Благодаря ти‘‘. Тя свързва хората в потребност с тези, които желаят да им оказват помощ, написа struma.com.
- Ще ни разкажеш ли по какъв начин стартира твоят път от залата по джудо до международното кино?
- Тъкмо се бях уволнил от казармата и започнах работа в един склад и настрана бях в националния тим по самбо. Един другар пристигна при мен и ми сподели: абе, тука на татко ми му би трябвало русичък, като теб със сини очи и дълги коси, би трябвало нещо да го убият и отидох аз на идващия ден до киноцентъра в Бояна. Видяхме се с татко му, сподели ми, че ставам и ей по този начин стана инцидентно. Отидох на фотоси 5-6 дни и по този начин започнах всичко от залата непосредствено.
- Усети ли терзание тогава? Все отново това е било първото ти присъединяване?
- Притеснението пристигна по-късно, след някой различен филм като направих и към този момент започнах да си мисля. А бе тука в този момент не би трябвало да се посрамвам и тогава пристигна терзанието, преди този момент в първите два кино лентата въобще не ги усетих като нещо кой знае какво, тъй като в действителност не знаех какво се случва. С времето идва опита и се отпускаш и започваш да си работиш умерено.
- В какъв брой кино лентата си взел участие до в този момент?
- Спрях да ги броя, само че са над 120 кино лентата сигурно. Това са съвсем двайсет години.
- А коя е най-опасната каскада, за която си спомняш?
- Опасните каскади са доста, само че може би едно рухване от 18 метра от 6-етажен блок. Като се качиш на шестия етаж на блок и си представиш какъв брой е високо, като погледнеш надолу, това са 18 метра. Общо взето беше рискова каскада, тъй като в действителност в случай че не уцелиш долу осигуровките, а те са елементарни кашони и в случай че не ги нацелиш, непосредствено си си отишъл.
- Със снимането се постанова да бъдеш надалеч от вкъщи, кое е най-дългото пътешестване, което си имал?
- Примерно като снимахме " Марко Поло " първи сезон, съвсем 8 месеца не се прибирах. Аз отпътувах февруари месец за Малайзия и по-късно се прибрах ноември или декември. Заради специалността си съм обиколил целия свят. Снимал съм в Колумбия, Индия и Нова Зеландия.
- Как се живее с този адреналин? Би ли си показал да работиш нещо друго?
- Аз постоянно съм си представял, че ще работя като треньор по джудо и самбо. Всъщност това си ми беше като някаква фантазия. Преди това желаех да съм професионален състезател. Но по-късно като станах каскадьор и започнаха напълно други да са ми настройките и фантазиите. Но сигурно щях да бъда състезател към момента.
- Как стартира да пишеш стихове, от кое място се зароди тази пристрастеност?
- Всъщност и аз нямам на концепция по какъв начин стана. Сядам и стартирам да пиша, и пиша. Посред нощ или вечер като си легна в леглото и ми идва музата за писане. Аз пиша и книга в действителност, като се изключи че пиша стихотворения и се надявам да я завърша по-скоро.
- Какво ще ни кажеш за каскадьорите в България, малко ли са?
- Не, много са, просто тези които работим отвън България не сме доста. Навън сме 4 или 5 индивида, дето непрекъснато работим отвън България. А тук има към 50-70 каскадьора.
- Кой са най-емблематичните артисти, с които си си партнирал?
- С доста съм работил почтено казано, като се стартира с емблематичния филм Троя. Всъщност това беше и първият филм, с който излезнах отвън България и то много известен филм. Партнирах си с Брат Пит, Ерик Бана, Орландо Блум, Хавиер Бардем, Пенелопе Круз, Скалата - ужасно доста са. И тези от Игра на Тронове, снимах 5 –ти сезон, а той се оказа много прочут сериал.
- Разкажи ни малко повече за фондацията, която си основал?
- Това е една доста забавна фондация. Има ужасно доста хора, които имат потребност от помощ. Аз постоянно съм се опитвал да оказвам помощ на хората без значение с какво и взех решение, че би трябвало да има нещо такова, което да е по-различно от останалите фондации. Ти свързваш хората в потребност с хората, които желаят да оказват помощ и тук никой не те кара принудително, в случай че не искаш да помагаш не го правиш. От там ми пристигна концепцията и направих тази фондация. Избрах името „ Благодаря ти ", тъй като в действителност използваме тази дума непрекъснато. Да благодариш на някой, че си му благодарен и каквото и да било, в случай че щеш да ти подаде една филия самун и ти казваш благодаря ти. Всъщност " благодаря ти " е една прелестна българска дума.
- Ще ни разкажеш ли по какъв начин стартира твоят път от залата по джудо до международното кино?
- Тъкмо се бях уволнил от казармата и започнах работа в един склад и настрана бях в националния тим по самбо. Един другар пристигна при мен и ми сподели: абе, тука на татко ми му би трябвало русичък, като теб със сини очи и дълги коси, би трябвало нещо да го убият и отидох аз на идващия ден до киноцентъра в Бояна. Видяхме се с татко му, сподели ми, че ставам и ей по този начин стана инцидентно. Отидох на фотоси 5-6 дни и по този начин започнах всичко от залата непосредствено.
- Усети ли терзание тогава? Все отново това е било първото ти присъединяване?
- Притеснението пристигна по-късно, след някой различен филм като направих и към този момент започнах да си мисля. А бе тука в този момент не би трябвало да се посрамвам и тогава пристигна терзанието, преди този момент в първите два кино лентата въобще не ги усетих като нещо кой знае какво, тъй като в действителност не знаех какво се случва. С времето идва опита и се отпускаш и започваш да си работиш умерено.
- В какъв брой кино лентата си взел участие до в този момент?
- Спрях да ги броя, само че са над 120 кино лентата сигурно. Това са съвсем двайсет години.
- А коя е най-опасната каскада, за която си спомняш?
- Опасните каскади са доста, само че може би едно рухване от 18 метра от 6-етажен блок. Като се качиш на шестия етаж на блок и си представиш какъв брой е високо, като погледнеш надолу, това са 18 метра. Общо взето беше рискова каскада, тъй като в действителност в случай че не уцелиш долу осигуровките, а те са елементарни кашони и в случай че не ги нацелиш, непосредствено си си отишъл.
- Със снимането се постанова да бъдеш надалеч от вкъщи, кое е най-дългото пътешестване, което си имал?
- Примерно като снимахме " Марко Поло " първи сезон, съвсем 8 месеца не се прибирах. Аз отпътувах февруари месец за Малайзия и по-късно се прибрах ноември или декември. Заради специалността си съм обиколил целия свят. Снимал съм в Колумбия, Индия и Нова Зеландия.
- Как се живее с този адреналин? Би ли си показал да работиш нещо друго?
- Аз постоянно съм си представял, че ще работя като треньор по джудо и самбо. Всъщност това си ми беше като някаква фантазия. Преди това желаех да съм професионален състезател. Но по-късно като станах каскадьор и започнаха напълно други да са ми настройките и фантазиите. Но сигурно щях да бъда състезател към момента.
- Как стартира да пишеш стихове, от кое място се зароди тази пристрастеност?
- Всъщност и аз нямам на концепция по какъв начин стана. Сядам и стартирам да пиша, и пиша. Посред нощ или вечер като си легна в леглото и ми идва музата за писане. Аз пиша и книга в действителност, като се изключи че пиша стихотворения и се надявам да я завърша по-скоро.
- Какво ще ни кажеш за каскадьорите в България, малко ли са?
- Не, много са, просто тези които работим отвън България не сме доста. Навън сме 4 или 5 индивида, дето непрекъснато работим отвън България. А тук има към 50-70 каскадьора.
- Кой са най-емблематичните артисти, с които си си партнирал?
- С доста съм работил почтено казано, като се стартира с емблематичния филм Троя. Всъщност това беше и първият филм, с който излезнах отвън България и то много известен филм. Партнирах си с Брат Пит, Ерик Бана, Орландо Блум, Хавиер Бардем, Пенелопе Круз, Скалата - ужасно доста са. И тези от Игра на Тронове, снимах 5 –ти сезон, а той се оказа много прочут сериал.
- Разкажи ни малко повече за фондацията, която си основал?
- Това е една доста забавна фондация. Има ужасно доста хора, които имат потребност от помощ. Аз постоянно съм се опитвал да оказвам помощ на хората без значение с какво и взех решение, че би трябвало да има нещо такова, което да е по-различно от останалите фондации. Ти свързваш хората в потребност с хората, които желаят да оказват помощ и тук никой не те кара принудително, в случай че не искаш да помагаш не го правиш. От там ми пристигна концепцията и направих тази фондация. Избрах името „ Благодаря ти ", тъй като в действителност използваме тази дума непрекъснато. Да благодариш на някой, че си му благодарен и каквото и да било, в случай че щеш да ти подаде една филия самун и ти казваш благодаря ти. Всъщност " благодаря ти " е една прелестна българска дума.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ