Един от най-трудните моменти в моя живот беше, когато баща

„ Един от най-трудните моменти в моя живот беше, когато татко ми претърпя доста тежка злополука. Толкова тежка, че беше гипсиран от глава до пети. Аз бях боец тогава, признат в Консерваторията, цялостен с фантазии и очаквания, че животът ми ще тръгне в посоката, в която съм възнамерявал ". Това показа Веселин Маринов в искрено онлайн изявление и добави:

„ В същото време, прибирайки се у дома, заварих майка ми, която беше прекъснала работата да се грижи за татко ми. Той просто лежеше в продължение на месеци, без никакви средства за битие.

Само аз знам по какъв начин ходех в София, по какъв начин започнах. Не можех даже да се храня в студентския стол, който струваше 50 стотинки, тъй като имах опция да  харча едвам 25 лв. на месец. 6,50 лв. струваше общежитието. Оставаха ми 18,50 лв., които не стигаха за нищо. Това беше една година, до момента в който не започнах с „ Импулс “ да изкарвам малко пари.

Маринов споделя, че му е " било извънредно мъчно, единствено билетът за трамвая му е коствал 6 стотинки.

„ 6 стотинки струваше и една шкембе супа, която с 2 филийки самун беше главната причина да устоявам финансово в София. Това е и главната причина в този момент да не хапвам шкембе супа, прекомерно доста съм изял ", спомни си артистът.

Въпреки компликациите той до ден сегашен е признателен на родителите си, с които постоянно е бил доста непосредствен.

„ Мога да кажа, че съм имал, най-прекрасните родители на света. Те са ми дали всичко, от което е имало потребност едно дете, едно подрастващо момче. Израснах в едно прелестно семейство и доста бях завързан към моите родители. Много мъчно претърпях загубата на баща. Това беше 2018 година, когато просто пробвах да се неистина с живота посредством лекарите, които познавам, само че в един миг разбрах, че животът тегли чертата. Баща ми е живял  един живот, цялостен с безкрайни компликации, небогати години. Това е поколението след Втората международна война, когато бедността е била ужасяваща. Баща ми си отиде на 87 години, аз още до ден сегашен не мога да отида до къщата ни в Полски Тръмбеш “, описа Маринов.

Певецът показа, че даже всяко скърцане на дюшемето или някаква ненужна порцеланова движимост, която стои на шкафа, всичко това е спомен, който го връща в години на смях, на наслада, на посетители, на другарства и най-много на отношението сред родителите му един към различен и към -техните деца.

„ Моята майка живееше единствено поради децата си. Тя не беше виждала морето, не беше виждала нищо. И за мен няма по-добър човек от нея. Много ми беше мъчно. Когато си отиде тази година, разбрах, че в действителност светът към този момент не е същият. И в никакъв случай няма да бъде. Колкото и да отивам на гроба, колкото и да се упреквам от време на време дали съм съумял всичко да направя. Минава време, само че не забравяш, продължаваш да живееш с тъгата. Затова единственото, което може като утешение да кажеш, е, че са си отишли по пътя както би трябвало. Защото има случаи, в които родители изпращат децата си. И това е доста по-страшното Много бързо върви всичко. Просто като момент “, през сълзи описа Маринов.

Звездата си спомни и по какъв начин е почнала кариерата му. Интересен факт е, че Веско не мечтаел да бъде музикант, а преподавател по литература или история.

„ Започнах да изучавам китара, последователно станах артист към оркестър, само че в никакъв случай не съм мислил, че ще стана професионален музикант, реализатор, че ще изучавам академична музика. Мечтата ми беше да стана преподавател - по литература или история. Играех и футбол в тима на Полски Тръмбеш “, споделя Маринов.

Съдбата обаче взема решение вместо него и поредност от случайности предопределят живота му.

 

„ Не можах да взема матурата по математика, което не ми даде опция да получа тапия дружно с другите и да аплайвам. Ако бях кандидатствал и бях взел тапия, целият ми живот щеше да тръгне по напълно различен път. Може би нямаше да срещна хората, които срещнах в казармата. Но всяко зло е за положително, както се споделя. Имах абитуриентски бал, само че нямах тапия. Не можех да я получа, защото имах двойка и трябваше да се явя на изправителен изпит, който беше в края на август. Взех математиката с отличен (3) “, сподели със смях любимецът на публиката и продължи: „ И тогава към този момент нямаше къде да аплайвам и какво да върша. Само 20 дни по-късно ме взеха боец “.

Една от най-големите болки на Веселин е, че през днешния ден сантименталните хора, които претърпяват всичко прочувствено, не съумяват доста в живота.

„ Животът през днешния ден е злобен. Чувствата бяха в годините, когато аз израснах като младо момче. Хората тогава се обичаха. Женеха се по обич. Сега не е по този начин. Приятелствата към този момент са по-интереси. Това е нещото, което не ми дава доста вяра за бъдещето “, минорно съобщи Маринов.

На въпроса кой е най-трудният миг в живота му, Веско се замисля и дава отговор: „ Трудни моменти всеки изживява. Аз да вземем за пример прекосих през сложен интервал, когато боледувах от Ковид. Имаше една нощ, в която не се знаеше накъде ще тръгнат нещата. Първо се сещам за заболяванията. Имал съм и автомобилни произшествия. Дори и до през днешния ден на 5 юли виждам да направя курбан за здраве, тъй като тогава катастрофирах. Това е метод да благодаря, тъй като животът постоянно минава по тежки пътища “.

Без да се замисли обаче, артистът декларира, че най-важното за него е фамилията. „ Обичам фамилията си. Жена ми обичам, тъй като ми дава успокоение, дава ми уют. Моята щерка, която всеки ден виждам, че  възпитанието, което сме й дали с майка й, е основата да стане един заслужен човек и жител. Работи си специалността, осъществя се, построява се. Зет ми също е ужасно момче. Обожавам внуците си. Имам и малко, само че същински другари “, споделя Маринов и добавя:

„ Ти би трябвало да изстрадаш живота, да намериш отговорите си по какъв начин да продължиш, а тогава идват и същинските другари. И в любовта е по този начин. Много постоянно се случва на млади, години да се обвържем поради моментните усеща. Иска ми се да върна обратно времето, с цел да поправя неточности, които съм направил, изключително в любовта. Но няма кой да ми даде тази опция. Затова ги употребявам като урок, единствено дето времето върви доста бързо “.