Чернобил: адът, фактите и престъпната съветска власт
Един от най-страшните моменти в четвъртия епизод на сериала „ Чернобил “ е по какъв начин генералът, началник на интервенцията по разчистването на най-замърсените зони, праща хората си на покрива на саркофага – с цел да го изчистят с ръцете си от късовете графити. Защото немският робот, който са желали да употребяват, завчас излиза от строя заради високата радиация. Затова хората отиват сами. В самоделни оловни брони, с лопати и прахосмукачки. Само 376 души.
Генерал Николай Тараканов, показан в сериала от ирландския артист Ралф Айнесон, е повече от действителен персонаж. Генерал-майор, началник на дейностите по очистване на следствията от повредата в АЕЦ „ Чернобил “, президент на Центъра за обществена отбрана на инвалидите от Чернобил, лекар на техническите науки, член на Съюза на писателите в Русия. Той в този момент е на 84 години и досега се бори с лъчевата болест, която си е спечелил след злополуката.
Много хора знаеха, само че мълчаха
Септември 1986, третият месец от служебната ми командировка в Чернобил. Близките ми другари и сътрудници се разотидоха по домовете си. По предписание офицерите и генералите не се задържаха тук повече от месец-два. Аз самичък се съгласих да продължа командировката. Началството в Москва не възрази.
Практически всички, които работеха в централата, имаха шанса, без самите да знаят и да виждат, да се натоварят с радиоактивна нечистотия над рационалните лимити. А нали преди да изпратят на всякаква работа бойците, първи отиваха офицерите, изключително химиците. Те замерваха равнищата и съставяха картограми на радиоактивната болест на местностите, обектите, оборудването. Беше ли въобще допустимо освен това да се регистрира облъчването?
И до момента не мога да проумея за какво нито държавната комисия, нито химическите войски, нито Гражданската защита на Съюз на съветските социалистически републики, нито Госкомгидромет, нито Институтът „ Курчатов “ не се интересуваха от изключително рисковите зони, където бяха изхвърлени стотици тонове мощно радиоактивни материали, топлоотделящи боклуци и детайли, парчета от тях и прочие Нали учени нееднократно кръжаха с хеликоптер над спешния трети блок, белким и те не видяха тази маса?
Възможно ли е толкоз дълго – от април до септември 1986 – от тези зони ветровете да са разнасяли радиоактивно инфектирана пепел по целия бял свят!
Радиоактивната маса се отмиваше от дъждовете, заразните изпарения летяха в атмосферата. Самият реактор продължаваше да „ плюе “ по тях, той изхвърляше немалки количества радионуклиди.
Вероятно доста ръководители знаеха за това, само че радикални ограничения никой не подхващаше. А учените физици от Института „ Курчатов “ доказваха, че към този момент през май реакторът е прекратил бълванията – това беше чиста неистина! Последното изхвърляне беше записано от радиолокационната станция в средата на август. Основната тежест от работата по оценката на радиационната конюнктура, в това число вземането на десетки хиляди проби от почвите, водата, беше на армията. Резултатите от проучванията постоянно се рапортуваха с шифровки в съответните инстанции. Най-правдивата и цялостна карта на радиационната обстановка беше направена също от военните.
Доклад без истини
Веднъж в Чернобил на съвещание на държавната комисия по радиационната конюнктура в Чернобил докладчик бе Юрий Израел – началник на Госкомгидромет /държавния комитет по хидрометеорология/. Аз попитах за какво в отчета е дадена такава светла и розова конюнктура – та ние знаехме доста добре всичко. Отговор не последва.
А ние в Киев по молба на украинския министър председател А.П.Ляшко взехме стотици проби от почвите, листата, водите. Помня по какъв начин бяха снимани на фотолента зелените листа от кестените на Крещатик. Проявихме лентата, а по нея на всички места светеха точките на радионуклидите. Тези листа бяха заложени в специфична камера и след месец още веднъж бяха снимани. Вече бяха изцяло изумени – светещите точки образуваха паяжина. Когато Ляшко ги видя, дъхът му спря…
Най-опасните и виновни действия по дезактивацията трябваше да се изпълнят на покривите на 3-и енергоблок, където беше съсредоточено доста количество мощно радиоактивни материали, изхвърлени при повредата на 4-и блок. Това бяха парчета от графитната зидария на реактора, топлоотделящи сглобки, циркониеви тръби и прочие Мощностите на предаваните дози от настрана лежащите предмети бяха извънредно високи и извънредно рискови за човешкия живот.
И ето всичката тази маса от 26 април до 17 септември лежеше върху покривите на 3-и енергоблок, по площадките на основната вентилационна тръба, ветровете я разнасяха, отмиваше се в дъждовете в очакване най-сетне да й пристигна редът за премахване. Всички чакаха и се надяваха на робото-техниката. Дочакаха. Няколко робота бяха доставени с хеликоптери в изключително рисковите зони, само че те не сработиха. Акумулаторите им блокираха, а електрониката отхвърли.
Военният доктор Александър Салеев
Беше решено да се приготви и организира обстоен опит в режим на подготовка за интервенция. Подполковник доктор Салеев трябваше персонално да ревизира възможностите за работа в рисковата зона „ Н “. той трябваше да работи със специфични защитни средства, опаковаха с олово гърдите му, гърба, главата, дихателните органи и очите му. Нахлузиха му ръкавици с оловно покритие, на гърдите и гърба в допълнение сложиха престилки със същата отбрана, окачиха по него десетки сензори и дозиметри. Всичко това намали въздействието на радиацията с 1, 6 пъти.
Задачата му беше да влезе през дупка в стената на площадката, да огледа и спешния реактор, да хвърли 5-6 лопати радиоактивен графит в разрушенията и по сигнал да се върне обратно. Това той извърши за 1 минута и 13 секунди. За тази минута доктор Салеев получи облъчване до 10 рентгена. Датчиците бяха изпратени в лабораторията, единствено след разшифровката им можеше да се създадат по-точните заключения. След два часа получихме сведенията, само че те не се отличаваха от към този момент известните ни. Резултатите от опита и заключенията докладвахме на държавната комисия, тя ги утвърди.
Бяхме стъписани от обстоятелството, че за целия интервал на работата на щаба по ликвидирането на следствията от повредата – от юни до ноември 1986, здравното министерство на Съюз на съветските социалистически републики не издаде никакви рекомендации и не организира проучвания на психофизическото положение на работещите.
Само един път бяха направени кръвни разбори на хората от отряда за особено разузнаване, работещи в изискванията на свръхвисоко радиационно поле! Дивашко равнодушие…
Войниците ръчно изработваха средства за самостоятелна отбрана – оловни пластини, „ гащи за мъжките яйца “, щитове от органично стъкло, оловни стелки за обуща или ботуши, респиратори, престилки от гума с оловно покритие, ръкавици… В тези доспехи от 25-30 кг бойците отиваха да работят. Но тази отбрана понижаваше действието на радиацията върху организма 1, 6 пъти.
Не спирам да се запитвам – по какъв начин по този начин?!? Или ние сме пристигнали от каменната епоха, че по този начин да събираме оловни листове и на бърза ръка да изрязваме от тях отбрана за сериозните органи на индивида? Аз се срамя да приказвам за тази толкоз примитивна отбрана на хората.
Операцията по прочистването на пъкъла
Тя стартира по обед на 19 септември в извънредно рисковата зона на 3-и енергоблок. Според всекидневните замервания равнището на радиацията по стената откъм 4-ия спешен блок бе 1,0 – 1,5 рентгена в час, а на противоположната към 2-и блок – 0,4 рентгена в час. Така за две седмици престой в командния пункт по 10 часа в денонощие можеше да „ спечелиш “ доста от проклетата радиация.
Първи в зоната непрекъснато ходеха разузнавачите и рапортуваха всеки час изменящата се радиационна конюнктура. Бяха 12 души герои и за тях, а не за арбатските трубадури би трябвало да се пишат песни! Войниците работеха по 2 минути – за това време майор Биба съумя да изхвърли с лопата близо 30 кг радиоактивен графит, сержант Канарейкин в профил разрушената тръба от нуклеарното гориво, сержант Дудин и редови войник Новожилов изхвърлиха 7 къса смъртоносни топлоотделящи детайли. Всеки от тях, преди да изхвърли убийствения товар, беше задължен да огледа в руините на реактора – да огледа в ада…
Дозиметрите регистрираха при всеки облъчване от 10 рентгена. Операцията беше в разгара си и внезапно – неуспех. В зона „ М “ се появиха изключително високи полета – до 5-6 хиляди рентгена в час, а и повече. Почти всички разузнавачи бяха надвишили дозите на облъчването. Но дотук, както споделя народът, бяха цветя и рози, „ черешките на тортата “ ни чакаха на площадките на основната вентилационна тръба и основите й, където и графитът, и нуклеарното гориво бяха просто планини.
И ето, в сходство с създадената технология за премахване на радиоактивните боклуци, беше признато решение да се стартира работа на първата тръбна площадка, където радиацията бе повече от 1 000 рентгена в час!
На 2 октомври 1986 сполучливо приключихме интервенцията по отстраняването на мощно радиоактивните детайли. В разрушенията на взривилия се 4-и енергоблок бяхме изхвърлили към 200 тона нуклеарно гориво, инфектирания с радиация графит и други детайли от детонацията. Тръбопроводите бяха разгърнати и благодарение на хидромотори бяха измити всички дребни фракции от гърмежа от покривите на Чернобилската АЕЦ. Специална комисия обследва региона на покривните работи, на машинната зала и тръбните площадки на основната вентилация. А на нея бе повдигнат червен байрак в символ на успеха над „ бялата “ гибел.
/със съкращения/
Генерал Николай Тараканов, показан в сериала от ирландския артист Ралф Айнесон, е повече от действителен персонаж. Генерал-майор, началник на дейностите по очистване на следствията от повредата в АЕЦ „ Чернобил “, президент на Центъра за обществена отбрана на инвалидите от Чернобил, лекар на техническите науки, член на Съюза на писателите в Русия. Той в този момент е на 84 години и досега се бори с лъчевата болест, която си е спечелил след злополуката.
Много хора знаеха, само че мълчаха
Септември 1986, третият месец от служебната ми командировка в Чернобил. Близките ми другари и сътрудници се разотидоха по домовете си. По предписание офицерите и генералите не се задържаха тук повече от месец-два. Аз самичък се съгласих да продължа командировката. Началството в Москва не възрази.
Практически всички, които работеха в централата, имаха шанса, без самите да знаят и да виждат, да се натоварят с радиоактивна нечистотия над рационалните лимити. А нали преди да изпратят на всякаква работа бойците, първи отиваха офицерите, изключително химиците. Те замерваха равнищата и съставяха картограми на радиоактивната болест на местностите, обектите, оборудването. Беше ли въобще допустимо освен това да се регистрира облъчването?
И до момента не мога да проумея за какво нито държавната комисия, нито химическите войски, нито Гражданската защита на Съюз на съветските социалистически републики, нито Госкомгидромет, нито Институтът „ Курчатов “ не се интересуваха от изключително рисковите зони, където бяха изхвърлени стотици тонове мощно радиоактивни материали, топлоотделящи боклуци и детайли, парчета от тях и прочие Нали учени нееднократно кръжаха с хеликоптер над спешния трети блок, белким и те не видяха тази маса?
Възможно ли е толкоз дълго – от април до септември 1986 – от тези зони ветровете да са разнасяли радиоактивно инфектирана пепел по целия бял свят!
Радиоактивната маса се отмиваше от дъждовете, заразните изпарения летяха в атмосферата. Самият реактор продължаваше да „ плюе “ по тях, той изхвърляше немалки количества радионуклиди.
Вероятно доста ръководители знаеха за това, само че радикални ограничения никой не подхващаше. А учените физици от Института „ Курчатов “ доказваха, че към този момент през май реакторът е прекратил бълванията – това беше чиста неистина! Последното изхвърляне беше записано от радиолокационната станция в средата на август. Основната тежест от работата по оценката на радиационната конюнктура, в това число вземането на десетки хиляди проби от почвите, водата, беше на армията. Резултатите от проучванията постоянно се рапортуваха с шифровки в съответните инстанции. Най-правдивата и цялостна карта на радиационната обстановка беше направена също от военните.
Доклад без истини
Веднъж в Чернобил на съвещание на държавната комисия по радиационната конюнктура в Чернобил докладчик бе Юрий Израел – началник на Госкомгидромет /държавния комитет по хидрометеорология/. Аз попитах за какво в отчета е дадена такава светла и розова конюнктура – та ние знаехме доста добре всичко. Отговор не последва.
А ние в Киев по молба на украинския министър председател А.П.Ляшко взехме стотици проби от почвите, листата, водите. Помня по какъв начин бяха снимани на фотолента зелените листа от кестените на Крещатик. Проявихме лентата, а по нея на всички места светеха точките на радионуклидите. Тези листа бяха заложени в специфична камера и след месец още веднъж бяха снимани. Вече бяха изцяло изумени – светещите точки образуваха паяжина. Когато Ляшко ги видя, дъхът му спря…
Най-опасните и виновни действия по дезактивацията трябваше да се изпълнят на покривите на 3-и енергоблок, където беше съсредоточено доста количество мощно радиоактивни материали, изхвърлени при повредата на 4-и блок. Това бяха парчета от графитната зидария на реактора, топлоотделящи сглобки, циркониеви тръби и прочие Мощностите на предаваните дози от настрана лежащите предмети бяха извънредно високи и извънредно рискови за човешкия живот.
И ето всичката тази маса от 26 април до 17 септември лежеше върху покривите на 3-и енергоблок, по площадките на основната вентилационна тръба, ветровете я разнасяха, отмиваше се в дъждовете в очакване най-сетне да й пристигна редът за премахване. Всички чакаха и се надяваха на робото-техниката. Дочакаха. Няколко робота бяха доставени с хеликоптери в изключително рисковите зони, само че те не сработиха. Акумулаторите им блокираха, а електрониката отхвърли.
Военният доктор Александър Салеев
Беше решено да се приготви и организира обстоен опит в режим на подготовка за интервенция. Подполковник доктор Салеев трябваше персонално да ревизира възможностите за работа в рисковата зона „ Н “. той трябваше да работи със специфични защитни средства, опаковаха с олово гърдите му, гърба, главата, дихателните органи и очите му. Нахлузиха му ръкавици с оловно покритие, на гърдите и гърба в допълнение сложиха престилки със същата отбрана, окачиха по него десетки сензори и дозиметри. Всичко това намали въздействието на радиацията с 1, 6 пъти.
Задачата му беше да влезе през дупка в стената на площадката, да огледа и спешния реактор, да хвърли 5-6 лопати радиоактивен графит в разрушенията и по сигнал да се върне обратно. Това той извърши за 1 минута и 13 секунди. За тази минута доктор Салеев получи облъчване до 10 рентгена. Датчиците бяха изпратени в лабораторията, единствено след разшифровката им можеше да се създадат по-точните заключения. След два часа получихме сведенията, само че те не се отличаваха от към този момент известните ни. Резултатите от опита и заключенията докладвахме на държавната комисия, тя ги утвърди.
Бяхме стъписани от обстоятелството, че за целия интервал на работата на щаба по ликвидирането на следствията от повредата – от юни до ноември 1986, здравното министерство на Съюз на съветските социалистически републики не издаде никакви рекомендации и не организира проучвания на психофизическото положение на работещите.
Само един път бяха направени кръвни разбори на хората от отряда за особено разузнаване, работещи в изискванията на свръхвисоко радиационно поле! Дивашко равнодушие…
Войниците ръчно изработваха средства за самостоятелна отбрана – оловни пластини, „ гащи за мъжките яйца “, щитове от органично стъкло, оловни стелки за обуща или ботуши, респиратори, престилки от гума с оловно покритие, ръкавици… В тези доспехи от 25-30 кг бойците отиваха да работят. Но тази отбрана понижаваше действието на радиацията върху организма 1, 6 пъти.
Не спирам да се запитвам – по какъв начин по този начин?!? Или ние сме пристигнали от каменната епоха, че по този начин да събираме оловни листове и на бърза ръка да изрязваме от тях отбрана за сериозните органи на индивида? Аз се срамя да приказвам за тази толкоз примитивна отбрана на хората.
Операцията по прочистването на пъкъла
Тя стартира по обед на 19 септември в извънредно рисковата зона на 3-и енергоблок. Според всекидневните замервания равнището на радиацията по стената откъм 4-ия спешен блок бе 1,0 – 1,5 рентгена в час, а на противоположната към 2-и блок – 0,4 рентгена в час. Така за две седмици престой в командния пункт по 10 часа в денонощие можеше да „ спечелиш “ доста от проклетата радиация.
Първи в зоната непрекъснато ходеха разузнавачите и рапортуваха всеки час изменящата се радиационна конюнктура. Бяха 12 души герои и за тях, а не за арбатските трубадури би трябвало да се пишат песни! Войниците работеха по 2 минути – за това време майор Биба съумя да изхвърли с лопата близо 30 кг радиоактивен графит, сержант Канарейкин в профил разрушената тръба от нуклеарното гориво, сержант Дудин и редови войник Новожилов изхвърлиха 7 къса смъртоносни топлоотделящи детайли. Всеки от тях, преди да изхвърли убийствения товар, беше задължен да огледа в руините на реактора – да огледа в ада…
Дозиметрите регистрираха при всеки облъчване от 10 рентгена. Операцията беше в разгара си и внезапно – неуспех. В зона „ М “ се появиха изключително високи полета – до 5-6 хиляди рентгена в час, а и повече. Почти всички разузнавачи бяха надвишили дозите на облъчването. Но дотук, както споделя народът, бяха цветя и рози, „ черешките на тортата “ ни чакаха на площадките на основната вентилационна тръба и основите й, където и графитът, и нуклеарното гориво бяха просто планини.
И ето, в сходство с създадената технология за премахване на радиоактивните боклуци, беше признато решение да се стартира работа на първата тръбна площадка, където радиацията бе повече от 1 000 рентгена в час!
На 2 октомври 1986 сполучливо приключихме интервенцията по отстраняването на мощно радиоактивните детайли. В разрушенията на взривилия се 4-и енергоблок бяхме изхвърлили към 200 тона нуклеарно гориво, инфектирания с радиация графит и други детайли от детонацията. Тръбопроводите бяха разгърнати и благодарение на хидромотори бяха измити всички дребни фракции от гърмежа от покривите на Чернобилската АЕЦ. Специална комисия обследва региона на покривните работи, на машинната зала и тръбните площадки на основната вентилация. А на нея бе повдигнат червен байрак в символ на успеха над „ бялата “ гибел.
/със съкращения/
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ