Почина един от най-успелите българи в САЩ
Един от най-старите и уважавани български имигранти в Чикаго Хамид Русев е умрял, предава BG VOICE.
Той си е отишъл на 8 август т.г. През последните години Хамид, както го назоваха всички в Чикаго, се бореше с затруднения след претърпян инсулт, а от няколко месеца беше в болница.
Хамид Русев беше на 85 години. Тленните му остатъци ще бъдат положени до брачната половинка му в Чикаго. През септември ще има възпоменателна работа в памет на забележителния българин. След себе си той оставя наследник и племеник, които живеят в Чикаго.
Хамид Русев бяга от комунистическия режим в България през 1963 година дружно с Шефкет Чападжиев, с който ги свързва голямо другарство и до през днешния ден.
Години наред Хамид посреща поколения български емигранти в Чикаго, където основава първия български ресторант “Родопа ".
Дълги години е издател и спонсор на вестник " България ", който престана да съществува по време на пандемията от COVID-19.
Впечатляваща е голямата обич, с която Хамид приказва за България макар компликациите, през които е минал по време на тоталитарния режим. Любовта му към отечеството е пренесена към многото български емигранти, на които е оказал помощ.
" Мисля, че би трябвало да се сътвори една махала, един квартал, да бъдем обединени българите в Чикаго, в Съединени американски щати. Не да се чудим по какъв начин да се разделим, а да гледаме по какъв начин да се обединим.
Това е, което българите би трябвало да създадат... Това е моето обръщение към всички “, сподели за BG VOICE Хамид Русев през 2022 година когато получи премия от Държавната организация за българите в чужбина.
" Българската общественост тук доста се е трансформирала. Всички вършим неточности, само че ще стане това обединяване. Ще бъде доста хубаво комшията ни да е съотечественик, от нашата кръв, българска “, добави съумелият българин.
В края на 2022 г. Хамид Русев получи премия от Държавната организация за българите в чужбина за приноса към развиването на общността.
" За мен беше голяма чест да връча Златна значка на Изпълнителна организация за българите в чужбина на господин Хамид Русев за цялостния му принос към българската емиграция в Съединени американски щати ", сподели генералният ни консул в Чикаго Светослав Станков, по чието предложение е дадена и премията.
Той има забележителна орис. Роден е на 5 май 1939 година в родопското село Горна Арда, където живее с родителите и трите си сестри до 1947 година, когато фамилията му с десетки други е интернирано от Родопско в Северна България, където той приключва учебно заведение.
Девет месеца спят в една плевня, без тоалетна, без вода, без баня.
Години по-късно фамилията се връща в родопския град Мадан. Една книга прекатурва живота на двама другари Хамид и Шефкет - Алековата " До Чикаго и обратно “. Изведнъж проектът за бъдещето им става явен - напред към Чикаго.
Мисълта за избавление посредством бягство не напуща Хамид. За рискованата случка го поддържа неговият другар Шефкет Чападжиев. Двамата вършат два несполучливи опита да избягат от зорките очи на граничарите.
Едва третия път съумяват да се промъкнат под телените мрежи и да се озоват невредими в Гърция. Следва тежката орис на бегълците, живот из разнообразни бежански лагери, до момента в който дойдат в Съединени американски щати. След няколко месеца се качват на парахода " Олимпик " за Америка. С билети, платени от една католическа черква,
Хамид и приятелят му Шефкет се озовават в Ню Йорк през 1964 година
Малко по-късно към този момент са в града на фантазиите си - Чикаго. След също по този начин познатите първи тествания на имигрантския живот Хамид Русев стартира с дребен ресторант, където се стабилизира и в продължение на тридесетина година има сполучлив бизнес. През 2001 година взе участие в основаването на първия български седмичник " България “.
През 1981 година, цели 17 години след бягството им, Хамид се връща за първи път в България. Не съумява да види родната си къща в Горна Арда, тъй като няма нужния документ като пропуск, с цел да премине огражденията.
През 1987 година за първи път още веднъж вижда родния си дом. Само мемоари – тъжни и злокобни с пустошта в родното му място... Но помни уроците, които е научил от майка си и татко си и самият той споделя, че й е доста признателен за възпитанието си.
Днес двамата другари са известни, богати и уважавани освен в българските емигрантски среди, само че и в американската общественост. Основните приноси на Хамид Русев са пропагандиране на българските обичаи и полезности и опазване на българския дух измежду стохилядното българско Чикаго.
Той си е отишъл на 8 август т.г. През последните години Хамид, както го назоваха всички в Чикаго, се бореше с затруднения след претърпян инсулт, а от няколко месеца беше в болница.
Хамид Русев беше на 85 години. Тленните му остатъци ще бъдат положени до брачната половинка му в Чикаго. През септември ще има възпоменателна работа в памет на забележителния българин. След себе си той оставя наследник и племеник, които живеят в Чикаго.
Хамид Русев бяга от комунистическия режим в България през 1963 година дружно с Шефкет Чападжиев, с който ги свързва голямо другарство и до през днешния ден.
Години наред Хамид посреща поколения български емигранти в Чикаго, където основава първия български ресторант “Родопа ".
Дълги години е издател и спонсор на вестник " България ", който престана да съществува по време на пандемията от COVID-19.
Впечатляваща е голямата обич, с която Хамид приказва за България макар компликациите, през които е минал по време на тоталитарния режим. Любовта му към отечеството е пренесена към многото български емигранти, на които е оказал помощ.
" Мисля, че би трябвало да се сътвори една махала, един квартал, да бъдем обединени българите в Чикаго, в Съединени американски щати. Не да се чудим по какъв начин да се разделим, а да гледаме по какъв начин да се обединим.
Това е, което българите би трябвало да създадат... Това е моето обръщение към всички “, сподели за BG VOICE Хамид Русев през 2022 година когато получи премия от Държавната организация за българите в чужбина.
" Българската общественост тук доста се е трансформирала. Всички вършим неточности, само че ще стане това обединяване. Ще бъде доста хубаво комшията ни да е съотечественик, от нашата кръв, българска “, добави съумелият българин.
В края на 2022 г. Хамид Русев получи премия от Държавната организация за българите в чужбина за приноса към развиването на общността.
" За мен беше голяма чест да връча Златна значка на Изпълнителна организация за българите в чужбина на господин Хамид Русев за цялостния му принос към българската емиграция в Съединени американски щати ", сподели генералният ни консул в Чикаго Светослав Станков, по чието предложение е дадена и премията.
Той има забележителна орис. Роден е на 5 май 1939 година в родопското село Горна Арда, където живее с родителите и трите си сестри до 1947 година, когато фамилията му с десетки други е интернирано от Родопско в Северна България, където той приключва учебно заведение.
Девет месеца спят в една плевня, без тоалетна, без вода, без баня.
Години по-късно фамилията се връща в родопския град Мадан. Една книга прекатурва живота на двама другари Хамид и Шефкет - Алековата " До Чикаго и обратно “. Изведнъж проектът за бъдещето им става явен - напред към Чикаго.
Мисълта за избавление посредством бягство не напуща Хамид. За рискованата случка го поддържа неговият другар Шефкет Чападжиев. Двамата вършат два несполучливи опита да избягат от зорките очи на граничарите.
Едва третия път съумяват да се промъкнат под телените мрежи и да се озоват невредими в Гърция. Следва тежката орис на бегълците, живот из разнообразни бежански лагери, до момента в който дойдат в Съединени американски щати. След няколко месеца се качват на парахода " Олимпик " за Америка. С билети, платени от една католическа черква,
Хамид и приятелят му Шефкет се озовават в Ню Йорк през 1964 година
Малко по-късно към този момент са в града на фантазиите си - Чикаго. След също по този начин познатите първи тествания на имигрантския живот Хамид Русев стартира с дребен ресторант, където се стабилизира и в продължение на тридесетина година има сполучлив бизнес. През 2001 година взе участие в основаването на първия български седмичник " България “.
През 1981 година, цели 17 години след бягството им, Хамид се връща за първи път в България. Не съумява да види родната си къща в Горна Арда, тъй като няма нужния документ като пропуск, с цел да премине огражденията.
През 1987 година за първи път още веднъж вижда родния си дом. Само мемоари – тъжни и злокобни с пустошта в родното му място... Но помни уроците, които е научил от майка си и татко си и самият той споделя, че й е доста признателен за възпитанието си.
Днес двамата другари са известни, богати и уважавани освен в българските емигрантски среди, само че и в американската общественост. Основните приноси на Хамид Русев са пропагандиране на българските обичаи и полезности и опазване на българския дух измежду стохилядното българско Чикаго.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ