Един от най-широко разпространяваните аргументи срещу присъединяването на България към

Един от най-широко популяризираните " причини " против присъединението на България към еврозоната е изказванието, че това би довело до загуба на финансов и паричен суверенитет. Противниците на еврото постоянно показват този развой като акт на послушание на " външни ползи ", най-често в лицето на Европейската централна банка (ЕЦБ) и по-силните стопански системи като Германия и Франция. Според тази логичност, България ще се лиши от опцията сама да дефинира ориста на своята валута и икономическа политика, което се възприема като оттегляне от националния интерес.

Популярността на този мит, който ще се опитаме да развенчаем в следващото издание на поредицата   се дължи на няколко фактора: ниско равнище на доверие в европейските институции измежду част от обществото, лимитирана финансова просветеност и мощна прочувствена обвързаност към понятието „ суверенитет “. В общественото пространство постоянно се употребяват опростени пояснения, които не отразяват сложността на действителната икономическа среда и рамката, в която България към този момент оперира. Липсата на ефикасна контра-аргументация на институционално равнище също способства за усилване на тези страхове. 
Мястото на България в еврозоната и присъединяване ѝ във взимането на решения
Присъединяването към еврозоната не значи автоматизирано послушание, а включване в система на взаимно ръководство и съгласуваност. Влизайки в еврозоната, България ще стане част от Евросистемата – институционалната рамка, която включва Европейската централна банка и националните централни банки на страните членки. Българската национална банка ще има представител в Управителния съвет на ЕЦБ – главния орган, който дефинира паричната политика в еврозоната. Въпреки че тежестта на гласа на страната е лимитирана от икономическия ѝ мащаб, наличието ѝ там подсигурява присъединяване в полемиките и процеса на взимане на решения.