Почти всеки пети българин е без здравни права
Един от най-съществените проблеми на българската здравна система е забележителния брой жители, които не са здравно обезпечени. Към 1 май тази година броят на здравноосигурените лица с прекратени права, които са вписани в пациентските листи на общопрактикуващите лекари, е 1 186 699 души, което е съвсем 20% от популацията на страната. Това се показва в разбор на Центъра за отбрана правата в опазването на здравето.
Основната последица за неосигурените лица е мощно лимитираният достъп до медицински услуги. По принцип, в случай че обещано лице не е здравно обезпечено, то би трябвало да заплати всички медицински услуги, които употребява. Това включва визити при персонален доктор, съвещания със експерти, диагностични проучвания и болнично лекуване.
Неосигурените лица са изправени пред обилни финансови отговорности, защото би трябвало да заплащат всички медицински услуги по цени, избрани от лечебните заведения. Това постоянно води до високи частни разноски за здравни услуги и медикаменти, което е сериозен проблем в България. Данните демонстрират, че България е на едно от първите места в Европейски Съюз по дял на по този начин наречените „ пагубни “ здравни разноски, като през 2018 година почти 19% от семействата са създали такива разноски. Това значи, че огромна част от семействата изпитват обилни финансови усложнения, заради направени здравни разноски.
Големият брой неосигурени жители оказва значително въздействие върху действието и финансовата непоклатимост на Националната здравноосигурителна каса, макар че Касата не заплаща директно за здравната помощ на неосигурените лица, с изключение на в категорично посочени изключения.
Основната финансова последица е понижените доходи от вноски. Здравноосигурителните вноски са главен източник на доходи за Здравната каса. Когато забележителен брой жители не се обезпечават, без значение дали заради неплащане или заради това, че не подлежат на наложително обезпечаване в България, общата сума на събраните средства понижава. Това директно въздейства върху бюджета на НЗОК и потенциала ѝ да финансира обезпечения пакет от здравни действия за обезпечените лица, означават от Центъра.
Финансовата неустойчивост на лечебните заведения, частично подбудена от обслужването на неосигурени пациенти, в композиция с дефицита на фрагменти и систематичните проблеми с качеството, основава циничен кръг, който подкопава доверието в системата и демотивира както обезпечените, по този начин и неосигурените да я употребяват дейно. България се подрежда на предпоследно място по качество на здравните услуги измежду 33 европейски страни. Този невисок рейтинг е резултат от голям брой фактори, в това число продължителен дефицит на медицински сестри, както и застаряващи лекари и медицински личен състав.
Проблемът с неосигурените лица изисква повсеместен метод. Нужни са освен стопански тласъци, само че и целенасочени осведомителни акции, улеснение на административните процедури и, най-важното, възобновяване на доверието в здравната система посредством повишение на прозрачността, успеваемостта и качеството на услугите, се показва още в разбора на Центъра за отбрана правата в опазването на здравето.
Основната последица за неосигурените лица е мощно лимитираният достъп до медицински услуги. По принцип, в случай че обещано лице не е здравно обезпечено, то би трябвало да заплати всички медицински услуги, които употребява. Това включва визити при персонален доктор, съвещания със експерти, диагностични проучвания и болнично лекуване.
Неосигурените лица са изправени пред обилни финансови отговорности, защото би трябвало да заплащат всички медицински услуги по цени, избрани от лечебните заведения. Това постоянно води до високи частни разноски за здравни услуги и медикаменти, което е сериозен проблем в България. Данните демонстрират, че България е на едно от първите места в Европейски Съюз по дял на по този начин наречените „ пагубни “ здравни разноски, като през 2018 година почти 19% от семействата са създали такива разноски. Това значи, че огромна част от семействата изпитват обилни финансови усложнения, заради направени здравни разноски.
Големият брой неосигурени жители оказва значително въздействие върху действието и финансовата непоклатимост на Националната здравноосигурителна каса, макар че Касата не заплаща директно за здравната помощ на неосигурените лица, с изключение на в категорично посочени изключения.
Основната финансова последица е понижените доходи от вноски. Здравноосигурителните вноски са главен източник на доходи за Здравната каса. Когато забележителен брой жители не се обезпечават, без значение дали заради неплащане или заради това, че не подлежат на наложително обезпечаване в България, общата сума на събраните средства понижава. Това директно въздейства върху бюджета на НЗОК и потенциала ѝ да финансира обезпечения пакет от здравни действия за обезпечените лица, означават от Центъра.
Финансовата неустойчивост на лечебните заведения, частично подбудена от обслужването на неосигурени пациенти, в композиция с дефицита на фрагменти и систематичните проблеми с качеството, основава циничен кръг, който подкопава доверието в системата и демотивира както обезпечените, по този начин и неосигурените да я употребяват дейно. България се подрежда на предпоследно място по качество на здравните услуги измежду 33 европейски страни. Този невисок рейтинг е резултат от голям брой фактори, в това число продължителен дефицит на медицински сестри, както и застаряващи лекари и медицински личен състав.
Проблемът с неосигурените лица изисква повсеместен метод. Нужни са освен стопански тласъци, само че и целенасочени осведомителни акции, улеснение на административните процедури и, най-важното, възобновяване на доверието в здравната система посредством повишение на прозрачността, успеваемостта и качеството на услугите, се показва още в разбора на Центъра за отбрана правата в опазването на здравето.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ