До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
Един от най-самобитните български художници Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 година в с. Брезово. Отива си на 2 февруари 1976-а, на 72 година На 48 година получава тежък инсулт. Парализирана е дясната страна на тялото му. Но геният не може да бъде заключен във физическите измерения на битието и Бояджиев след няколко години стартира да рисува с лявата си ръка.
До 7 януари 2024-а поданици и посетители на столицата могат да се насладят на творчеството на огромния български художник в, напомнят уредниците на изложбата. Тя е отдадена на 120-годишнината от рождението на създателя. Куратори са Боряна Вълчанова и Весела Христова-Радоева, които са подредили художествените творби на майстора, следвайки главните стилови и тематични линии в творчеството му. Картините, рисувани с лявата ръка, са обособени в обособени зали на втория етаж.
Ако би трябвало да характеризираме с една дума забележителното с необятния си диапазон от тематики, сюжети и пластически търсения изкуство на Златю Бояджиев, най-подходящата е послания, написа в уеб страницата на НХГ. Трудно бихме могли да намерим картина, която да не излъчва съкровените внушения, извиращи от богатата психика и житейска орис на художника. Това е творчество на посланията за родолюбие и синовна обвързаност, посланията за морал, чест и дълг, посланията за безконечното и непреходното, посланията за волята на духа, за силата на характера и устрема към уникалност.
Ето какво споделя Боряна Вълчанова пред БНР:
В 12 зали на два етажа в Двореца са показани живописни платна, подготвителните ескизи към три от емблематичните измежду тях – „ Сватба в Брезово “ (1939), „ Брезовски овчари “ (1941) и „ На нивата/След оран “ (1942), документални материали и фотографии, предоставени от наследниците на художника и от архива на СБХ. Включени са творби от фондовете на Националната изложба, СГХГ, галериите от страната и от частни сбирки.
В рамките на експозицията се излъчва и документалният филм „ 101 портрета “ (2006) на Българска национална телевизия – Пловдив.Посетителите на изложбата могат да употребяват самостоятелен аудиогид за 19 от експонираните картини с текстове на изкуствоведи от Националната изложба.
До 7 януари 2024-а поданици и посетители на столицата могат да се насладят на творчеството на огромния български художник в, напомнят уредниците на изложбата. Тя е отдадена на 120-годишнината от рождението на създателя. Куратори са Боряна Вълчанова и Весела Христова-Радоева, които са подредили художествените творби на майстора, следвайки главните стилови и тематични линии в творчеството му. Картините, рисувани с лявата ръка, са обособени в обособени зали на втория етаж.
Ако би трябвало да характеризираме с една дума забележителното с необятния си диапазон от тематики, сюжети и пластически търсения изкуство на Златю Бояджиев, най-подходящата е послания, написа в уеб страницата на НХГ. Трудно бихме могли да намерим картина, която да не излъчва съкровените внушения, извиращи от богатата психика и житейска орис на художника. Това е творчество на посланията за родолюбие и синовна обвързаност, посланията за морал, чест и дълг, посланията за безконечното и непреходното, посланията за волята на духа, за силата на характера и устрема към уникалност.
Ето какво споделя Боряна Вълчанова пред БНР:
„ Въпреки тежкия инсулт, който получава единствено на 48 години, той е извънредно работлив художник. Оказа се, че Златю Бояджиев участва в съвсем всяка сбирка на държавните музеи и галерии. Стилът му се трансформира фрапантно след инсулта. Първоначално през 30-те години на 20-ти век той работи с една доста жива и експресивна маска, само че паралелно с нея прави и композиции с иконични облици. Посетителите ще видят и двете линии, които изясняват първия му интервал. Във втория му интервал се появяват огромни композиции с доста цвят “.
В 12 зали на два етажа в Двореца са показани живописни платна, подготвителните ескизи към три от емблематичните измежду тях – „ Сватба в Брезово “ (1939), „ Брезовски овчари “ (1941) и „ На нивата/След оран “ (1942), документални материали и фотографии, предоставени от наследниците на художника и от архива на СБХ. Включени са творби от фондовете на Националната изложба, СГХГ, галериите от страната и от частни сбирки.
В рамките на експозицията се излъчва и документалният филм „ 101 портрета “ (2006) на Българска национална телевизия – Пловдив.Посетителите на изложбата могат да употребяват самостоятелен аудиогид за 19 от експонираните картини с текстове на изкуствоведи от Националната изложба.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ