Ясуке – първият самурай, който не бил японец, а африкански роб
Един от най-прословутите самураи, който не бил от японски генезис, бил африкански плебей от 16 век. Ясуке бил първият африканец, който посетил страната и тъй като имал подобен генезис, доста хора се сближили с него, искайки да го опознаят.
Ясуке бил провъзгласен за самурай от държавника Ода Нобунага, който желал той да му бъде телохранител. Японците били толкоз учудени от африканеца, че военачалникът предиздвикал Ясуке да съблече облеклата си, с цел да може прислужниците да се опитат да отмият „ тъмното мастило “ от кожата му.
Илюстрация на Ода Нобунага
Тези събития са разказани в писмо от 1581 година от йезуитския духовник Луи Фроа до Лоренсо Мексиа. Истинското му име не е известно. Нобунага назовава африканеца Ясуке и до ден-днешен никой не знае дали това е японския превод на името на самурая или ново, обещано му от военачалниците.
Според книга, написана през 1627 година от Франсоа Суле, Ясуке е от Мозамбик, само че за това няма доказателства, още повече тъй като книгата е написана доста след гибелта на африканеца. Той станал самурай през 1581 година и служи на Нобунага в замъка Азучи. Военачалникът се привързал към Ясуке и постоянно го канел да вечеря дружно с него, както и да носи меча му, което било необикновена привилегия за самурай. В книгата „ The Chronicle of Lord Nobunaga ” са разказани срещите сред Ясуке и военачалника, а самураят бил „ висок 2 метра и имал мощ, колкото десетима здрави мъже “.
Първата илюстрация, на която е изобразен Ясуке
Вярва се, че когато Ясуке дошъл в замъка Азучи, господарят му го направил аристократ. Самураят приказвал съвършен японски, само че не е ясно по кое време и от кого го е научил. Той станал единственият самурай, който не бил от японски генезис в армията на Нобунага и негов непосредствен другар.
Военачалникът му дал частна резиденция и церемониална катана. След като Нобунага бил заставен през 1582 година от армията на Акечи Мицухиде да извърши „ сепуко “, Ясуке траял да се бори с врага си. Секунди след гибелта на своя лидер, той се включил към армията на наследника на Нобунага – тази на Ода Нобутада. За страдание след дълга и мъчителна битка, Ясуке трябвало да се съобщи на враговете си.
Когато вражеските бойци попитали техния пълководец какво да вършат с африканеца, Мицухиде им подрежда да го заведат в храма на южните варвари (както японците наричали йезуитската църква), тъй като не бил един от тях. Той не желал гибелта на Ясуке и се смилил над него. Това е съгласно едната от версиите. Според друга, Мицухиде дал Ясуке на йезуитите, тъй като не желал да има проблеми с тях, защото вярвал, че в миг на неволя ще има потребност от всички другари, които има.
Илюстрация на Акечи Мичухиде
Въпреки че интервалът, през който Ясуке е самурай, е къс, той става прочут воин, изключително в историческата книга „ Kuro-suke ”, оповестена през 1968 година. В нея Ясуке е показан освен като самурай, а като човек, който е надалеч от вкъщи си и е заобиколен с непознати. В края, това, което го трансформира в воин, е не мечът му, а жертвите, които прави, с цел да отбрани лидера си.
