На 86 години почина Михаил Жванецки, един от най-известните руски сатирици
Един от най-популярните съветски сатирици още от времето на Съветския съюз, Михаил Жванецки, е умрял на 86-годишна възраст, оповестиха съветските медии.
Роденият в Одеса Жванецки стартира да представя на сцена, а по-късно и по малкия екран, сатирични монолози и миниатюри, които пише сам още от 60-те години на предишния век. Бързо се превръща в любим на публиката.
Преди дни, в края на октомври 2020 година Жванецки обяви, че прекратява срещите си с публиката поради напредналата си възраст.
Той е създател и на сборниците „ Моята Одеса “, „ Година за две “, петтомника „ Събрани творби “ и още десетина книги.
Творчеството му включва над 300 творби - фейлетони, миниатюри, монолози и други
Жванецки е прочут и със своите афоризми.
Ето и един от текстовете му от 2016 година
Ние към този момент свикнахме с това, че в страната ни изчезват обособени хора. Но у нас ненадейно изчезна цяло едно потомство.
Преструваме се, че нищо не се е случило. Изчезват дами. Изчезват дамите над петдесет години. Те изчезнаха от екраните, не вървят на кино, не се появяват в театрите. Не пътуват в чужбина. Не плуват в морето.
Къде са? Има ги в лечебните заведения, в будките за закуски, на пазарите и по къщите. Те са беззащитни. Не излизат от домовете си. Те изчезнаха. Ненужни са. Като инвалидите.
От живота си потегли цяло едно потомство и никой не попита къде е. Ние крещим: „ Децата са нашето бъдеще “!
Не. Не са децата. Те са нашето бъдеще. Ето - това ще ни се случи.
Кариера, реклама - строим ги от млади женски тела и по този начин загубихме милиони светли посивели глави. Защо? Как не ги е боязън девойките?! Нали тъкмо тяхното бъдеще се крие от очите на минувачите.
Много се стовари на плещите на тези дами.
Вандалски опашки, неграмотни аборти, неуместни, стягащи ботуши, протрити ръкавици.
И в този момент още веднъж ги изблъскаха лъскавите задничета, порцелановите бедра, цветните, стъклени очи.
Младото тяло натрапчиво шепне: „ Нима не съм почтена?! “ Достойна си. Ние не сме. Достойни сме за нещо по-добро.
Светът на фантазиите се изпълни с еднократни дами – сменят ги като спринцовки.
Напомпани гърди, бухнали устни, фабрични очи. Цялата тривиално-виртуална полова възбуденост, от която се ражда единствено посещаване при доктора.
Можете ли да си визиите стихотворение за такава обич?
Ние прогонихме тези, които придават жанр, мода, усет към хубостта, изящната книжовност, които основават политиците и резервират живота на мъжете.
В лечебните заведения им крещят: „ Да не сте доктор? “ Не съм доктор, споделя тя безшумно, само че се боря за живота на брачна половинка си, различен няма да го направи в тази страна.
Та тези дами резервират за нас нашите гении. Загубим ли тях, ще си отидат и мъжете им – хората на съответните резултати.
Ще останат подрънкващи, безсмислени политици и няколко олигарси, от чийто персонален живот никой не се интересува. Те го предават в съвършено чужди ръце. Въпросът е единствено дали медицинската сестра от чужбина ще стане за доста пари временно любяща жена.
На тридесет ще останат единствено краката, на четиридесет – очите, на четиридесет и пет ще се заличи талията, на петдесет ще " изплуват " някои авторки на женски детективи, на петдесет и пет – обособени борци за присъединяване на дамите в политиката, а на шестдесет – ще изчезнат всички.
Въпреки че тъкмо тези изчезващи дами основават кралете и пълководците. Те са втората редица в политиката. А в политиката точно втората редица е най-важната.
Те правят оценка хумора, архитектурата и всички съкровища в света, което значи, че посредством мъжете си ги заплащат.
Това лято ги видях на един благотворителен концерт. Видях изчезналото в Русия племе, племето на възрастни, стройни красиви дами в леки палтенца и техните малко по-възрастни мъже.
Това бе група от 60,70, 80-годишни. Те се смееха и ръкопляскаха, танцуваха, играеха на карти. Бяха напълнили една голяма зала с преносим покрив.
Това не бяха олигарси, министри, крале. Бяха дами, чиито лица са герба на Франция.
Много е лесно да се оцени гения: погледнете каква жена е до него. До Пушкин, до Висоцки, до Есенин. След това си спомнете дамите до Сталин, Хрушчов, Брежнев. Никакви ги няма. Всичко си имаха, само че нямаха такива дами! Затова споделям – ти си това, което е дамата до теб!
От дамите би трябвало да си избирате радостните.
От радостните – умните.
От умните – нежните.
От нежните – правилните.
И търпеливите.
И търпеливите!
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Роденият в Одеса Жванецки стартира да представя на сцена, а по-късно и по малкия екран, сатирични монолози и миниатюри, които пише сам още от 60-те години на предишния век. Бързо се превръща в любим на публиката.
Преди дни, в края на октомври 2020 година Жванецки обяви, че прекратява срещите си с публиката поради напредналата си възраст.
Той е създател и на сборниците „ Моята Одеса “, „ Година за две “, петтомника „ Събрани творби “ и още десетина книги.
Творчеството му включва над 300 творби - фейлетони, миниатюри, монолози и други
Жванецки е прочут и със своите афоризми.
Ето и един от текстовете му от 2016 година
Ние към този момент свикнахме с това, че в страната ни изчезват обособени хора. Но у нас ненадейно изчезна цяло едно потомство.
Преструваме се, че нищо не се е случило. Изчезват дами. Изчезват дамите над петдесет години. Те изчезнаха от екраните, не вървят на кино, не се появяват в театрите. Не пътуват в чужбина. Не плуват в морето.
Къде са? Има ги в лечебните заведения, в будките за закуски, на пазарите и по къщите. Те са беззащитни. Не излизат от домовете си. Те изчезнаха. Ненужни са. Като инвалидите.
От живота си потегли цяло едно потомство и никой не попита къде е. Ние крещим: „ Децата са нашето бъдеще “!
Не. Не са децата. Те са нашето бъдеще. Ето - това ще ни се случи.
Кариера, реклама - строим ги от млади женски тела и по този начин загубихме милиони светли посивели глави. Защо? Как не ги е боязън девойките?! Нали тъкмо тяхното бъдеще се крие от очите на минувачите.
Много се стовари на плещите на тези дами.
Вандалски опашки, неграмотни аборти, неуместни, стягащи ботуши, протрити ръкавици.
И в този момент още веднъж ги изблъскаха лъскавите задничета, порцелановите бедра, цветните, стъклени очи.
Младото тяло натрапчиво шепне: „ Нима не съм почтена?! “ Достойна си. Ние не сме. Достойни сме за нещо по-добро.
Светът на фантазиите се изпълни с еднократни дами – сменят ги като спринцовки.
Напомпани гърди, бухнали устни, фабрични очи. Цялата тривиално-виртуална полова възбуденост, от която се ражда единствено посещаване при доктора.
Можете ли да си визиите стихотворение за такава обич?
Ние прогонихме тези, които придават жанр, мода, усет към хубостта, изящната книжовност, които основават политиците и резервират живота на мъжете.
В лечебните заведения им крещят: „ Да не сте доктор? “ Не съм доктор, споделя тя безшумно, само че се боря за живота на брачна половинка си, различен няма да го направи в тази страна.
Та тези дами резервират за нас нашите гении. Загубим ли тях, ще си отидат и мъжете им – хората на съответните резултати.
Ще останат подрънкващи, безсмислени политици и няколко олигарси, от чийто персонален живот никой не се интересува. Те го предават в съвършено чужди ръце. Въпросът е единствено дали медицинската сестра от чужбина ще стане за доста пари временно любяща жена.
На тридесет ще останат единствено краката, на четиридесет – очите, на четиридесет и пет ще се заличи талията, на петдесет ще " изплуват " някои авторки на женски детективи, на петдесет и пет – обособени борци за присъединяване на дамите в политиката, а на шестдесет – ще изчезнат всички.
Въпреки че тъкмо тези изчезващи дами основават кралете и пълководците. Те са втората редица в политиката. А в политиката точно втората редица е най-важната.
Те правят оценка хумора, архитектурата и всички съкровища в света, което значи, че посредством мъжете си ги заплащат.
Това лято ги видях на един благотворителен концерт. Видях изчезналото в Русия племе, племето на възрастни, стройни красиви дами в леки палтенца и техните малко по-възрастни мъже.
Това бе група от 60,70, 80-годишни. Те се смееха и ръкопляскаха, танцуваха, играеха на карти. Бяха напълнили една голяма зала с преносим покрив.
Това не бяха олигарси, министри, крале. Бяха дами, чиито лица са герба на Франция.
Много е лесно да се оцени гения: погледнете каква жена е до него. До Пушкин, до Висоцки, до Есенин. След това си спомнете дамите до Сталин, Хрушчов, Брежнев. Никакви ги няма. Всичко си имаха, само че нямаха такива дами! Затова споделям – ти си това, което е дамата до теб!
От дамите би трябвало да си избирате радостните.
От радостните – умните.
От умните – нежните.
От нежните – правилните.
И търпеливите.
И търпеливите!
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ