Един от най-първичните страхове на човек е свързан със смъртта

Един от най-първичните страхове на човек е обвързван със гибелта – както на самия него, по този начин и на околните към него. Още от ранна възраст децата разпитват родителите си какво значи човек да почине, какво усеща, за какво се случва и всички тези въпроси постоянно остават без отговор. Психолозите настояват, че страхът от гибелта в никакъв случай не изчезва изцяло от съзнанието на човек, без значение на какъв брой години стане и какво е претърпял и видял в живота си. Американски учени пък настояват, че когато човек умира ясно осъзнава това, даже тялото му да спре да действа има 1-2 минути, в които той е в цялостно схващане, само че просто тялото му към този момент не се подчинява. Всички лекари считат за час на гибелта момента, в който сърцето е спряло своята функционалност и кръвта към този момент не се движи по тялото на човек. От този миг кръвта стопира да зарежда мозъка и той стартира последователно да умира, само че това не се случва незабавно. Лекарите споделят, че гибелта на невроните може да настъпи даже няколко часа след прекъсването на сърцето и човек може да има чувства, въпреки и в доста редки случаи. Всички тези обстоятелства изясняват, че при клинична гибел съвсем 50% от хората могат да опишат какво са усещали, какво са чували и какво са претърпели, до момента в който лекарите още веднъж не са ги върнали към живота. По този метод учените и лекарите съумяват да обяснят какво е чувството на тези пациенти и какво са разказали, откакто са се събудили живи и здрави: 1. Ярка светлина 2. Изображения на растения и животни 3. Първичен страх 4. Чувство за проваляне или преследване 5. Дежавю 6. Спомени с най-близките 7. Изображения на ярки случки в живота им Много пациенти споделят, че са претърпели цяла палитра от страсти – от най-лошите до най-хубавите. Разказите им са доста забавни, цветни и занапред ще подлежат на най-различни проучвания, тъй че учените да съумеят да разгадаят мистерията и какво вижда човек преди да почине.