Неговият ум донесе щастие на милиони, но изпълни сърцето му с печал: 7 години без Робин Уилямс
Един от най-обичаните модерни комици си отиде на този ден преди 7 години. Той бе човек със заразителна усмивка и характерна горест в очите. Той бе безпределно надарен и радваше света с вдъхновяващото си наличие.
Животът на Робин Уилямс е пъстър с възходи и сложни моменти, само че той резервира искрата комизъм и достолепие, които го вършат толкоз хуманен. Понякога неговите думи звучат като закачливо намигане, като леко иронична усмивка в огледалото:
Като комедиант Робин Уилямс успяваше да съчетае високотехнологичния акт на словесна умелост с уравновесена непредсказуема физичност. На сцената притежаваше неповторимо лъчение, с което можеше да стигне с всяка смешка до такава степен, докъдето изиска. Притежаваше чудноват изобилен източник на сила, а способността му да мисли стремително бързо, потребността му да се смее се изливаха като мощен поток и на сцената, и в персоналния му живот.
Почитателите го съпоставят с неконтролируем товарен трен, а сътрудниците му споделят, че да работиш с него е като да се опиташ да опитомиш комета. Веднъж самият Робин признава:
Комедията има по-тъмна и по-дълбока страна. Може би това се дължи на гнева вътре в мен, тъй като съм засегнат от жестоките парадокси, лицемерието, което съществува на всички места, даже и в самите нас, където то е най-трудно да се открие.
►
Марк Романек, режисьорът на документалния филм за артиста, споделя усещанията си от артиста:
Желанието да бъдеш комичен просто е вродено, то е като дишането за него, в случай че не успееше да го изкара на открито, то се отразяваше на държанието му на сцената по отрицателен метод.
Осъзнах, че когато разсмиваше хората, той получаваше нещо като мощен прилив на ендорфин.
Кристъл, участник в документалния филм, прибавя:
Това е от изключителна значимост за доста комици. Смехът за тях е същински опиат. Одобрението и любовта на публиката е неспокойствие, което просто не можеш да замениш с нищо друго.
Робин Уилямс има мъчно детство, което оставя отпечатък и върху кариерата му като комедиант:
Баща ми имаше доста мощен темперамент. Беше добър човек, само че не беше по никакъв начин елементарен за разсмиване.
Признава, че като дребен е възприемал хуморът като средство за привличане на вниманието на майка си, която е била надалеч по-възприемчива и отворена аудитория.
За първи път открива насладата осъществяването си с ролята на Морк в телевизионната поредност "Морк и Минди ". На снимачната площадка се постанова да наемат спомагателен оператор, както и да ангажират още трима от екипа, с цел да се подсигурява, че лудориите на Уилямс постоянно ще бъдат снимани.
►
Роби Уилямс обществено споделя за зависимостта си към алкохола и кокаина доста пъти през годините, само че комедията, желанието да се усмихне, да се подиграе, също е тип взаимозависимост. Но той няма потребност от стимулантите, с цел да усъвършенства своето театрално държание, а таман противоположното. През 1988 година декларира:
Кокаинът беше бягство и укритие. Повечето хора стават по-енергични под въздействието му. Мен ме успокояваше.
Когато брачната половинка ми Валъри забременява със сина им Захари, той стопира опиатите и алкохола. След като приятелят му Джон Белуши умира от свръдоза, като че ли е още по-категоричен в решението си:
Неговата гибел изплаши доста хора от шоубизнеса. Интересът опиатите внезапно понижа. А аз чаках и бебе. Не можех хем да бъда татко, хем да не преставам да повеждам този метод на живот.
Действително по-късно той в никакъв случай повече не протяга ръка към кокаина и търси разтуха в работата. Гримьорът му Чери Минс споделя наблюденията си:
Той като че ли не се тревожеше за нищо, до момента в който работеше непрекъснато. Работното му място беше неговата буря, а работата му - любовта на живота му. Тя беше преди всичко, преди децата му, на първо място останало. Когато не работеше, се затваряше в черупката си. А когато работеше, беше като крушка, която одеве е светнала.
►
Третата му брачна половинка, Сюзън Уилямс, споделя:
Работата му му помагаше да се оправи с тревогата и рецесията на самооценката му. Той постоянно споделяше: "Ти си толкоз добър, колкото е последното ти показване. "
Децата му, несъмнено, също са източник на благополучие в живота му, макар че сърцето му остава постоянно изпълнено с виновност поради разводите и трите брака в живота му. Децата му от своя страна споделят, че са се пробвали да му оказват помощ и да го освободят от тежестта. Според синът му Захари:
Той бе прекомерно уверен, че е разочаровал всички. Това е тъжно, тъй като всички доста го обичахме и искахме той просто да бъде благополучен.
През късната 2013-та стартира да изпитва признаци с неразбираема причина - безпокойствие, бодърствуване, проблеми с паметта, изострено подушване. Докато взе участие в фотосите за кино лентата "Нощ в музея: Тайната на гробницата " при започване на 2014-та, Уилямс се пробва да държи под надзор към момента недиагностицираното си положение. Макс споделя:
Той плачеше в ръцете ми всяка вечер. Беше извънредно. Казваше ми: "Не мога, Чери. Вече не знам по какъв начин да бъда комичен. "
През май е диагностициран с Паркинсон. С подобаващите лекарства и лекуване ще може да живее умерено още десетилетие съгласно лекарите.
Симптомите и загубата на надзор обаче се отразяват пагубни за самосъзнанието му. Неговият мозък - инструментът, произвеждащ думите и придвижванията, които бяха забавлявали толкоз доста хора през годините, към този момент не може да му служи.
На 11 август 2014-та Робин Уилямс е открит мъртъв в дома си. Най-вероятната причина за гибелта е самоубийство посредством обесване. Аутопсията демонстрира, че не е бил под въздействието на алкохол и опиати. Освен това се оказва, че е изпитвал и признаци на деменция с телца на Леви - постепенно прогресиращо дегенеративна заболяване на мозъка, което предизвиква когнитивен крах, зрителни халюцинации, двигателни нарушавания.
Робин Уилямс стартира да губи разсъдъка си и го осъзнава. Можете ли да си визиите болката и разочарованието?
Светът не беше подготвен за тази загуба, всички скърбяхме неутешимо и продължаваме да скърбим за комика и носителя на Оскар, за артиста, който можеше да накара всеки да се смее.
Въпреки мъчителните борби, които водеше със самия себе си и което ги правеше още по-трудни, в множеството случаи Робин Уилямс намираше сили да се усмихне и да съобщи тази усмивка нататък.
Опитайте се да го извършите и вие. Защото хубавото на усмивките е, че са заразни.
Животът на Робин Уилямс е пъстър с възходи и сложни моменти, само че той резервира искрата комизъм и достолепие, които го вършат толкоз хуманен. Понякога неговите думи звучат като закачливо намигане, като леко иронична усмивка в огледалото:
Като комедиант Робин Уилямс успяваше да съчетае високотехнологичния акт на словесна умелост с уравновесена непредсказуема физичност. На сцената притежаваше неповторимо лъчение, с което можеше да стигне с всяка смешка до такава степен, докъдето изиска. Притежаваше чудноват изобилен източник на сила, а способността му да мисли стремително бързо, потребността му да се смее се изливаха като мощен поток и на сцената, и в персоналния му живот.
Почитателите го съпоставят с неконтролируем товарен трен, а сътрудниците му споделят, че да работиш с него е като да се опиташ да опитомиш комета. Веднъж самият Робин признава:
Комедията има по-тъмна и по-дълбока страна. Може би това се дължи на гнева вътре в мен, тъй като съм засегнат от жестоките парадокси, лицемерието, което съществува на всички места, даже и в самите нас, където то е най-трудно да се открие.
►
Марк Романек, режисьорът на документалния филм за артиста, споделя усещанията си от артиста:
Желанието да бъдеш комичен просто е вродено, то е като дишането за него, в случай че не успееше да го изкара на открито, то се отразяваше на държанието му на сцената по отрицателен метод.
Осъзнах, че когато разсмиваше хората, той получаваше нещо като мощен прилив на ендорфин.
Кристъл, участник в документалния филм, прибавя:
Това е от изключителна значимост за доста комици. Смехът за тях е същински опиат. Одобрението и любовта на публиката е неспокойствие, което просто не можеш да замениш с нищо друго.
Робин Уилямс има мъчно детство, което оставя отпечатък и върху кариерата му като комедиант:
Баща ми имаше доста мощен темперамент. Беше добър човек, само че не беше по никакъв начин елементарен за разсмиване.
Признава, че като дребен е възприемал хуморът като средство за привличане на вниманието на майка си, която е била надалеч по-възприемчива и отворена аудитория.
За първи път открива насладата осъществяването си с ролята на Морк в телевизионната поредност "Морк и Минди ". На снимачната площадка се постанова да наемат спомагателен оператор, както и да ангажират още трима от екипа, с цел да се подсигурява, че лудориите на Уилямс постоянно ще бъдат снимани.
►
Роби Уилямс обществено споделя за зависимостта си към алкохола и кокаина доста пъти през годините, само че комедията, желанието да се усмихне, да се подиграе, също е тип взаимозависимост. Но той няма потребност от стимулантите, с цел да усъвършенства своето театрално държание, а таман противоположното. През 1988 година декларира:
Кокаинът беше бягство и укритие. Повечето хора стават по-енергични под въздействието му. Мен ме успокояваше.
Когато брачната половинка ми Валъри забременява със сина им Захари, той стопира опиатите и алкохола. След като приятелят му Джон Белуши умира от свръдоза, като че ли е още по-категоричен в решението си:
Неговата гибел изплаши доста хора от шоубизнеса. Интересът опиатите внезапно понижа. А аз чаках и бебе. Не можех хем да бъда татко, хем да не преставам да повеждам този метод на живот.
Действително по-късно той в никакъв случай повече не протяга ръка към кокаина и търси разтуха в работата. Гримьорът му Чери Минс споделя наблюденията си:
Той като че ли не се тревожеше за нищо, до момента в който работеше непрекъснато. Работното му място беше неговата буря, а работата му - любовта на живота му. Тя беше преди всичко, преди децата му, на първо място останало. Когато не работеше, се затваряше в черупката си. А когато работеше, беше като крушка, която одеве е светнала.
►
Третата му брачна половинка, Сюзън Уилямс, споделя:
Работата му му помагаше да се оправи с тревогата и рецесията на самооценката му. Той постоянно споделяше: "Ти си толкоз добър, колкото е последното ти показване. "
Децата му, несъмнено, също са източник на благополучие в живота му, макар че сърцето му остава постоянно изпълнено с виновност поради разводите и трите брака в живота му. Децата му от своя страна споделят, че са се пробвали да му оказват помощ и да го освободят от тежестта. Според синът му Захари:
Той бе прекомерно уверен, че е разочаровал всички. Това е тъжно, тъй като всички доста го обичахме и искахме той просто да бъде благополучен.
През късната 2013-та стартира да изпитва признаци с неразбираема причина - безпокойствие, бодърствуване, проблеми с паметта, изострено подушване. Докато взе участие в фотосите за кино лентата "Нощ в музея: Тайната на гробницата " при започване на 2014-та, Уилямс се пробва да държи под надзор към момента недиагностицираното си положение. Макс споделя:
Той плачеше в ръцете ми всяка вечер. Беше извънредно. Казваше ми: "Не мога, Чери. Вече не знам по какъв начин да бъда комичен. "
През май е диагностициран с Паркинсон. С подобаващите лекарства и лекуване ще може да живее умерено още десетилетие съгласно лекарите.
Симптомите и загубата на надзор обаче се отразяват пагубни за самосъзнанието му. Неговият мозък - инструментът, произвеждащ думите и придвижванията, които бяха забавлявали толкоз доста хора през годините, към този момент не може да му служи.
На 11 август 2014-та Робин Уилямс е открит мъртъв в дома си. Най-вероятната причина за гибелта е самоубийство посредством обесване. Аутопсията демонстрира, че не е бил под въздействието на алкохол и опиати. Освен това се оказва, че е изпитвал и признаци на деменция с телца на Леви - постепенно прогресиращо дегенеративна заболяване на мозъка, което предизвиква когнитивен крах, зрителни халюцинации, двигателни нарушавания.
Робин Уилямс стартира да губи разсъдъка си и го осъзнава. Можете ли да си визиите болката и разочарованието?
Светът не беше подготвен за тази загуба, всички скърбяхме неутешимо и продължаваме да скърбим за комика и носителя на Оскар, за артиста, който можеше да накара всеки да се смее.
Въпреки мъчителните борби, които водеше със самия себе си и което ги правеше още по-трудни, в множеството случаи Робин Уилямс намираше сили да се усмихне и да съобщи тази усмивка нататък.
Опитайте се да го извършите и вие. Защото хубавото на усмивките е, че са заразни.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ