Един от най-обичаните български режисьори – Теди Москов – е

Един от най-обичаните български режисьори – Теди Москов – е измежду хората, които рядко дават изявленията. Историята му обаче е мощна, разтърсваща и по необикновен метод вдъхновяваща. Тя е роман за вярата, за хумора и за оцеляването – в дословен и нравствен смисъл. Част от този роман откриваме в биографичната му книга „ Някои могат, други не “, написана от Димитър Стайков, както и в негови персонални споделяния.
Прочетете още
„ Христос воскресе. Воистину воскресе, тъй като някои споделят ‘воистина’. Той е в името на истината възкръснал, с цел да бъде истина “, споделя Москов – думи, които обрисуват дълбоката му връзка с вярата. На въпроса дали има вяра в Господ, той дава отговор: „ Вярвам в силата, която ни държи, която ни е провокирала и по някакъв метод ни направлява. В Христос имам вяра. “

Един от най-драматичните моменти в живота му е тежък случай в Германия. „ Мен ме блъсна кола на Никулден и се разсъниха изцяло неподвижен след 45 дни кома “, споделя той. Споменът за случилото се е съвсем заличен, само че думите на лекарите остават: „ Господ го е избавил. Не ние. “ Самият Москов свързва това събитие и с вярата на своето семейство: „ Баба ми имаше иконка на Св. Николай Чудотворец и цялостен живот се молеше. “

След комата той остава същият човек, само че минава през тежки душевен положения: „ Нямах боязън, че ще остана неподвижен, само че имах страхова психоза… не смеех самичък да оставам. “ И все пак, хуморът – неговият признак – не го напуща: „ Шегувах се… не знам, то е по-силно от мен. “

Хуморът за него не е просто средство за развлечение, а метод на оцеляване. „ Зависи какъв тип хумор… има 100 типа комизъм. Има автоирония, има озлобен хумор… Мене ме е спасявал “, споделя режисьорът. Но признава, че от време на време точно той го е поставял в сложни обстановки: „ Е, несъмнено. “

Още през 1988 година той написа пиеса с остра притча за обществото: „ За един народ, който всичките му грозоти и ужасяващи действия се възприемат като величествени и красиви. “ В нея звучи и една от присъщите му метафори: „ Тези, които не могат да четат и пишат, стават метачи. Метачите, както метат, трансформират метенето в бунт. “

Творческият му път е неразривно обвързван с театъра и малкия екран. Създаването на „ Улицата “ и спектакъл „ Ла Страда “ бележи цяла ера в българската просвета. „ Няма творчество, което да не е импровизация… това не е просто импровизация, това е основаване на нова действителност “, споделя той за своя способ на работа, написа bTV.

Москов прави и значим коментар за свободата и сатирата: „ Преди, когато беше антивластта, не можеше да е поръчково. Беше от вътрешната страна. Беше неспособност да мълчиш повече. Сега, когато е свободно, не знаеш дали не е поръчково. “

Животът му е белязан и от фамилна история, обвързвана с репресии по време на комунистическия режим. „ Дядо ми го арестуват… след това получават картичка от Белене. Майка ми я афишират за съсловен враг… “ – мемоари, които също оформят неговия светоглед и сензитивност към несправедливостта.