Един от най-наболелите проблеми в съвременното общество, който тревожи все

Един от най-наболелите проблеми в актуалното общество, който тревожи от ден на ден родители, е въпросът, обвързван с детската експанзия. Ежедневно медиите ни заливат с гръмки заглавия за потърпевши деца. Страшно и тъжно...

Проблемите в детството подготвят към развиване на отрицателно отношение на детето към света в по-късен стадий от неговото развиване, както и в зрелост. Изключване от учебно заведение, неуспехи в намирането на работно място, тежки депресии и престъпни действия – това са единствено една дребна част от поредицата събития, които могат да се случат в бъдещето на едно дете, в случай че експанзията у него не бъде овладяна в точния момент. Важно е обаче, преди да пристъпим към каквото и да било деяние, да сме осведомени добре с верните подходи за това. Представяме ви 10 скъпи съвета от детските психолози към родителите по какъв начин да реагират в моментите, когато детето им демонстрира податливост към експанзия.

Въздържайте се от гневни реакции

 Излишно е да ви подсещаме, че експанзията поражда експанзия. Ако детето отсреща ви избухне в яд и реагира с гняв, било то посредством интонацията на тона, посредством жестовете или даже мимиката, никога не отговаряйте и вие по същия метод. Така единствено ще разлютите малчугана още повече. Високият глас не е способ за образование, а проява на мощ, власт и надзор. Не той е верният метод и отношение, който би трябвало да наложим над дребния човек в подобен миг. Веднъж изпратено против съперника, махалото на гнева става още по-мощно и неудържимо. Успокойте детето, разсейте го, обяснете му, усмихнете му се, прегърнете го.

 Бъдете добър образец за подражателство

 Ако вие реагирате по избран метод в дадена обстановка, сигурно и детето ви ще реагира по същия метод в друга сходна такава. Това значи, че в случай че самите вие подхождате с яд и експанзия да вземем за пример, и детето ви ще схване този модел на държание. То ще попие и трансферира в съзнанието и навиците си както положителните, по този начин и неприятните ви черти. Затова постоянно се старайте да въздържате отрицателните си страсти пред мъничето, с цел да му предложите вярната посока.

Погрижете се за домашната атмосфера

 Огледайте се в близост. Обърнете внимание на това дали детето ви има свое лично кътче, където да се усеща удобно и щастливо - детска стая, задоволително място за игра, за учене, за развлечение. Ако домът ви е разпилян или незадоволително измит, запретнете ръкави и го въведете в ред. Когато в близост царува непорочност и ред, това неизбежно рефлектира и върху вътрешното ни възприятие за естетика.

Вгледайте се в себе си/Не съдете детето

 Вгледайте се в себе си и в случай че откриете неточност, не я повтаряйте. Често пъти сме склонни да назидаваме децата си за щяло и нещяло, без да се замислим върху личното си държание. Много е значимо да осъзнаем, че за проблемите на децата виновност имат родителите, учебното заведение, средата, само че не и децата. Те са последните, които би трябвало да бъдат упреквани!

Бъдете другар с малчугана

 Никога не обръщайте тил на детето си, когато желае да ви попита нещо. Много от нас, захласнати от ежедневни грижи и проблеми, забравяме да отделим нужното внимание на най-важния човек в живота ни – нашето дете. Пренебрежителното отношение към желанията и ползите на детето би провокирало прикрит яд и възмущение у него, възприятие на малоценност и неустановеност. Затова постоянно изслушвайте детето, когато то желае да показа нещо с вас, разговаряйте с него и го правете колкото се може по-често. проявявайте постоянно ангажираност към въпросите, които го вълнуват. Отделяйте повече от времето си за фамилни игри, разходки и незабравими взаимни прекарвания. Не позволявайте с времето да загубите най-същественото – връзката с детето си.

Научете се да се извинявате

 Ако сгрешите или изпуснете нервите си, не се опасявайте да се извините. Покажете на детето си, че сред близки хора не трябва да остават недоизказани неща. Така и то ще придобие навика да признава виновността си и да се поправя. Бъдете учтиви към близките и в никакъв случай не си позволявайте да говорите пред малчугана си неприятно за другите. Бъдете лъчезарни, усмихнати и доброжелателни към света. Така и детето ви ще го обикне.

Посочвайте живи образци от всекидневието

 Когато се разхождате с детето си на открито и станете неволни очевидци на нападателна сцена, в която двама души се карат да вземем за пример, му обяснете, че това, което се случва, е много грозно. Със сигурност, в случай че го попитате дали сходна картина му харесва, то ще поклати негативно глава. Тогава му подшушнете, че и то наподобява по този начин в профил, когато се ядосва.

Интересувайте се от прекарванията му в учебно заведение

 Много е евентуално, в случай че детето внезапно стане нападателно и жестоко, разковничето на казуса да е учебното заведение. Проблеми с ученето или отношението със съученици могат да са част от повода за настъпилия у него психически дискомфорт. Ето за какво е належащо да разговаряте с него. Ако първоначално то ви отхвърли, проявете самообладание и още веднъж отворете тематиката за учебното заведение. Споделете наблюденията си с учителката му, даже със съучениците му. Опитайте са да откриете казуса.

Внимавайте с малкия екран и видеоигрите

 Филмите по малкия екран, компютърните игри, интернет и телефоните се трансфораха в неотменна част от живота и развиването на актуалните деца. Докато до преди 20 години не можехме и да си представим мобилна връзка сред хората, то през днешния ден достиженията в науката и технологиите потвърждават, че човешкото въображение и гений не познават граници. Днес част от целия този развой на софтуерен напредък са и нашите деца. Няма по какъв начин да забраним на едно дете да играе на компютърната игра, която съученикът му към този момент от дълго време е овладял, няма по какъв начин да го лишим от опцията да бъде в крайник с времето и вътрешните му потребности, само че можем да забавим темпото и, като родители, да влияем по оптимално най-благодатния за неговото развиване метод. Факт е, че не можем да влияем върху наличието в игрите, филмите, медиите и така нататък, което несъмнено в множеството случаи е изпълнено с принуждение и експанзия, само че, като родители, имаме властта да забавим колкото е допустимо повече във времето достъпа на детето до тях.

 В актуалната логика на психиката мнението на експертите е разграничено на два полюса – по-голямата част от тях настояват, че видеоигрите с принуждение да вземем за пример, към които малчуганите по принцип демонстрират по-голям интерес, пораждат нападателни мисли и държание у тях още в ранна възраст. Някои специалисти обаче, са на противоположното мнение – съгласно тях гледането на телевизия и по-специално на филми с принуждение и експанзия предизвика у детето чувство за съпреживяване на нападателната сцена, разиграваща се пред очите им, да я попият в съзнанието си, да я катализират и от там да стигнат до самобитен катарзис и филтриране от сходни отрицателни страсти. На кое мнение ще се доверите зависи единствено от вас. Ясно е обаче, че отделянето на прекалено много време на малкия екран и компютъра е неверен ход. Позволявайте на детето, само че без да прекалявате!

Обърнете се към детски психолог

 Ако се чувствате безпомощен пред буйния, твърдоглав и неумирим характер на детето си, най-удачният вид в този случай е да потърсите помощта и консултацията с детски психолог. Специалистът най-добре ще знае какво да ви посъветва, предлагайки ви съответни други възможности за разрешаването на казуса.

Инфо: www.hotnews.bg