Св. прпмчца Евгения. Преп. Николай воин, българин
Един от най-милите мемоари из ранните години на всеки благоверен българин християнин е денят против Рождество Христово на 25 декември, завършващ с постната вечеря, обвързвана с вековни християнски обичаи.
Всъщност тържеството за празника отпочва от 20 декември - предпразненство на Рождество Христово, когато се празнува и паметта на св. Игнатий Богоносец - Игнажден.
От този ден стартира коледуването. По остарял бит благочестиви младежи, пременени в национални носии или облечени като овчари, коледуват, т.е. посещават домовете на вярващите християни, с цел да им честитят Рождество Христово - Коледа. Оттук и името им - коледари. Събрани на групи, те пеят тропара-химн на празника и коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с обилие на земни плодове, наслада и щастливи дни. Домакинът ги подарява с пари, плодове, краваи, погачи и други артикули.
В навечерието на празника, на Бъдни вечер, трапезата е богата, само че постна. На нея се слага чиния с фасул, ошав и плодове, каквито са се народили през годината. Масата се краси и с боговица - прясно изпечен кръговиден самун. В него слагат нормално сребърна пара, та при разчупването от старшията на софрата, в чийто къшей се падне парата, се счита, че той ще бъде притежател на благополучие, благополучие и наслада през годината. Някъде разстилат плява на пода и поставят на нея софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Някъде дават на децата запалена свещ, ръчна кадилница с тамян, вино, самун и ги изпращат до външните порти на дома. Там, с чистите си сърца, те молитвено трикратно произнасят: " Ела, Дядо Господи, да вечеряме. " На връщане всички им стават на крайници, като да са посрещнали Господа, и децата се обръщат в един глас към възрастните в дома: " Честито Рождество Христово! ", а те им отвръщат: " Амин! На многая лета, за доста години! ".
Преди да стартира вечерята на софрата се слага чиния с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и плодородно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва " Отче наш... ", прикаждат трапезата и запяват Рождествения химн.
Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него тези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, популярност на Тебе!
(Тропар на Рождество Христово)
След това старшият споделя: " По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни. " Всички се прекръстват и споделят " Амин! ".
В края на вечерта при благодарствената молитва се запява или изчита така наречен " кондак ", накратко - разобличаване религиозната същност на празника.
Девицата през днешния ден ражда Свръхестествения,
и земята сервира на Непристъпния пещера;
Ангелите с пастирите славословят,
а мъдреците със звездата пътешестват -
тъй като поради нас се роди Младенец - Предвечният Бог.
(от Св. Роман Сладкопевец)
Този ден се назовава " Бъдни вечер ", тъй като молитвено се пожелава всичко най-хубаво за в съдбини.
Да пожелаем на всички, спазващи тези хубави религиозни празници, както в предишното, така и в този момент, с наслада да ги извършват.
Житие на св. преподобномъченица Евгения
Св. Евгения била римлянка, щерка на знатни родители - езичници. Баща й Филип бил шеф на гр. Александрия и целия Египет. Тя се отличавала с блестящо обучение и хубост. Родителите й се надявали да обезпечат нейното бъдеще посредством сватба с един от знатните и богати момци по това време.
Но младата Евгения не се увличала от фантазии нито за сватба, нито за някакво блестящо бъдеще. Случайно попаднало в ръцете й такова четиво, което провокирало прелом в нейните усеща и понятия, и езическата конюнктура й станала непозната. Това четиво, посланията на св. ап. Павел, пренесло душата й в напълно различен, нов за нея и чудноват християнски свят. От всичката си душа тя обикнала проповядвания от св. ап. Павел Христос и била преизпълнена от предпочитание да Го познае. С тая цел тя търсила случай да се сближи с преследваните християни, от които могла да чуе за Христа и да се посвети на Неговото обучение. Поразена от високия смисъл на християнските песнопения, които инцидентно чула един път по време на една разходка отвън града, Евгения решила дефинитивно да се причисли към християнското общество. Като не се надявала да получи за това разрешение от своите родители, а в противен случай, като се бояла, че ще срещне всевъзможни спънки от тях в това отношение, тя убедила двамата домашни прислужници Прот и Якинт да вървят с нея. Тя се облякла в мъжки облекла, с цел да може по-удобно да се скрие, когато вземат да я търсят, и напуснала родната къща. Отишла в един мъжки манастир, като се предложила за брат на съпътстващите я прислужници. Всички те били признати и скоро кръстени от еп. Елий, прочут със своя свят живот.
Като се предала всецяло на иноческо подвижничество, Евгения достигнала такова нравствено съвършенство, че след гибелта на игумена единомислещо била определена на негово място. Бог я подкрепял в нейните невероятни писания и я удостоил с подарък на чудотворство. Изцерявайки посредством молитва болните, тя придобила популярност. Славата, която тя достигнала, не могла да мине без своите елементарни последици - омраза, клюка...
Като обърнала на себе си вниманието на една знатна жена на име Мелантия, която тя излекувала от болест, Евгения била подложена на нейната злопаметност, задето с смут отказала на нейното кощунствено предложение да стъпи с нея в противозаконна плътска връзка, при което безсрамната жена предложила да съобщи на мнимия инок всичкото си благосъстояние.
- Млъкни, жено - с възмущение дала отговор Евгения на думите на Мелантия, - и знай, че не за това ние сме се отрекли от всички всемирски богатства, с цел да се прелъстим от благосъстоянието. Съединението ни с людете е единствено в любовта към Христа, и всичкото ни благосъстояние - в познанието на истината.
Засрамената и разярена до последна степен Мелантия не се спряла тогава и пред най-позорната клюка, с цел да погуби светата подвижница, която тя считала за духовник, и дала срещу него тъжба, че сякаш желал да я прелъсти.
Тогава точно с цел да избави честа и на монашеското звание, и на братята от своя манастир, които злата жена също по този начин съумяла да притегли под отговорност, Евгения решила за изобличаване клеветата да открие своята отдавнашна загадка пред шефа на града - Филипа, собствен роден татко...
Доведена при него на съд и лъжливо изобличена от подкупни очевидци, тя се обърнала към него със следните думи: " Настана време да изкажа свободно и да открия истината, с цел да изоблича лъжата, приписвана нам. Не от тщеславие, само че поради славата на Христовото име и с цел да не позволи тържеството на беззаконието над невинността и незаслуженото оскърбление над християните, аз би трябвало да открия тайната, която желаех да запазя до края на живота си... Много години ти не си ме виждал, господарю мой, управителю, и не разбра в мене под тип на инок твоята родна щерка... Но ти в този момент би трябвало да узнаеш каква е силата на името Христово, че посредством нея слабите дами не отстъпват в неотстъпчивост на мощните мъже, и не се слага сред людете друго разграничение с изключение на степента на вярата... Всички ние сме едно в Иисуса Христа, пред Когото не се прави разграничение сред мъже и дами, както свидетелства християнският преподавател Павел... Затова и аз, като повярвах в Христа, не се усъмних да Му послужа, като избрах активност, която, въпреки и да надвишава силите на слабото женско създание, не скрих моя път от вниманието на тия, които можеха да ми попречат да се подвизавам в него... И ето, в този момент аз се откривам пред тебе, баща, и пред вас мои братя Сергие и Авите, които присъствате тук... Аз съм Евгения, твоята щерка, баща Филипе, която от обич към Христа се отхвърлих от всякаква земна разтуха... А ето и прислужниците ти, в този момент мои братя, Прот и Якинт, които също по този начин пожелаха да се посветят в служение на същинския Бог! "
Едва съумяла да каже това за себе си Евгения, и татко й, като я познал още, когато тя говорела и като пристигнал на себе си от мощното душевно неспокойствие при такова ненадейно изобретение, паднал на шията й със сълзи от неописуема наслада и почнал да прегръща своята блага щерка...
Кой би могъл да мери също по този начин и насладата на Евгенината майка - Клавдия, когато, известена за случилото се, побързала да види щерка си, която тя от дълго време към този момент считала за погинала!
Не единствено родителите на Евгения, само че и целия народ, който участвал тук, възторжено се провикнал: " Велик е Христос, християнският Бог! Той едничък е същински Бог, Който прави чудеса, открива съкровеното, защищава правдата, посрамва лъжата! "
След това шефът Филип с всичкия си дом и с голям брой народ приели Христовата религия. Като разбрали за това гонителите на християните, принуждавали го или да се отхвърли от християнската религия, или да бъде уволнен от длъжността шеф. Филип предпочел последното и тогава бил подложен за свещеник. Но не послужил дълго на християните в ранг на светител: той бил погубен по заповед на новия градски шеф - Терентий. След гибелта на Филипа фамилията му се върнало в Рим, където синовете му постъпили на държавна работа, а вдовицата му Клавдия дружно с блажената си щерка се поселила в своето имение вън от града, където и живеели, като се трудели за разпространяването на Христовата религия. За това и изключително за обръщането към Христа на една знатна госпожица Васила, Евгения била предадена на страдания. Дълго, само че с непоколебимо геройство тя понасяла разнообразни изтезания. Най-после била обезглавена дружно с Васила на самия ден Рождество Христово в 262 година Клавдия погребала щерка си в своето имение отвън града и сама скоро по-късно се поминала, като била предизвестена насън за своята гибел от щерка си мъченица Евгения.
Заедно с Евгения били обезглавени и намиращите се при нея Прот и Якинт, задето не желали да вземат присъединяване в едно езическо жертвоприношение.
Житие на преподобния наш отец Николай Монах
Преподобният наш отец Николай бил изначало воевода при гръцкия цар Никифор (Император Никифор I царувал от 802 до 811 г.) и имал под началството си доста воински полкове. Веднъж, когато цар Никифор воюваше с българите, Николай също тръгнал на поход със своите войни. Привечер той влезнал в една странноприемница, вечерял дружно със стопанина и като се помолил, лежащ да спи. Но ето, по втора и трета стража, дъщерята на гостилничаря, възбудена от сатанинското пожелаване на прегрешението, безшумно се доближила до леглото на воеводата, разбудила го и почнала да го съблазнява, примамвайки го към грях.
Отстъпи от неистовото си сатанинско въжделение, девице й споделил воеводата, и не пожелавай да оскверниш девството си, а мене, окаяния, да хвърлиш в в адската пропаст!
Като се засрамила малко, тя си отишла, само че не след дълго отново пристигнала при него, и още веднъж склонявала към грях целомъдрения мъж. Воеводата още веднъж я отпратил, само че тя и трети път пристигнала при него, ащото бесът я разпалваше с блудна сласт. Тогава блаженият воевода й споделил:
О, окаяна и безсрамна блуднице, робиня на своите пристрастености! Не виждаш ли, че бесовете те подстрекават, с цел да погубят девството ти и да те създадат посмешище и срам за целия ти жанр и за всички хора, а душата ти да хвърлят във безконечната тъга? Не виждаш ли също, че аз, недостойният, ходя на кръвопролитна война с непознат народ? Как мога да оскверня тялото си, когато съм тръгнал на война! Не, Бог ще ми помогне да не сторя такова скверно дело!
Това и още доста други неща споделил той на безсрамната девственица и със позор я отпратил от себе си.
Когато се разсъмнало, воеводата станал, помолил се и тръгнал с войската си на път. На идната нощ в съня си видял себе си на някакво пространно място. Близо до него седял един Силен, десният крайник на Когото бил подложен върху левия.
- Виждаш ли войските, които стоят една против друга? попитал Той Николай.
Да, Господарю мой дал отговор той, виждам, че гърците секат българите.
Тогава Мъжът, Който се явил на праведния воевода, му споделил:
Погледни към нас.
Като погледнал към Този Силния, воеводата видял, че Той преместил левия си крайник върху десния. Праведният Николай още веднъж се обърнал към воините и видял, че българите укрепнали и безпощадно секат гръцката армия.
Когато борбата свършила, Силният споделил на праведния воевода:
- Разгледай деликатно телата на убитите и кажи какво виждаш?
Воеводата се огледал и видял, че цялото поле е покрито с мъртви тела, а сред тях имало единствено едно място, обраснало с трева и пусто, огромно едвам легне единствено един човек.
- Господарю мой споделил той, цялото поле е покрито с труповете на безпощадно убитите гърци, с изключение на едно едничко място, на което може да легне единствено един човек.
- Ти какво мислиш за това? попитал го Силният.
А воеводата Му дал отговор:
Господарю мой, аз съм елементарен и профан, и не знам какво значи всичко това.
Тогава страшният Мъж му споделил:
Това празно и обраснало с трева мястокоето видя, огромно едвам легне един човек, беше приготвено за теб. Там ти трябваше да легнеш, погубен дружно с твоите другари. Но тъй като ти мъжествено победи предходната нощ подлата змия, която се бореше с теб и три пъти се мъчеше да те изкуси, с цел да те погуби, ето, ти самичък се избави от гибелта: това обраснало с трева място остана празно, а ти избави душата си дружно с тялото. След като се избави от такава гибел, през остатъка от живота си на Мен ще служиш!
Праведният Николай се събудил се, налегнат от боязън и смут от всичко, което видял и чул, и като станал, с боязън се молил на Бога за своите воини. Когато борбата почнала и двете страни гневно се сражавали, гърците били по-силни и надвивали българите. Но по-късно българите ненадейно набрали мощност и почнали да надделяват гърците. Като разярени зверове те безстрашно се хвърляли върху гръцките полкове и без благосклонност ги преследвали и избивали. Скоро цялата гръцка армия паднала под българския меч и единствено цар Никифор едвам съумял да избяга с дребна дружина*.
Тогава предводителят на гръцките полкове, блаженият Николай, като видял че сънят му се сбъднал, благодарил на Бога за това, че Го избавил от гибелта. И като се отказал от сана си, напуснал войнската работа и се отдръпнал в манастир, като плачел и ридаел неутешимо за починалите войни. Там той приел света схима и дълги години служил старателно на Бога, тъй че станал един от прозорливите и велики отци. Заедно с тях той се сподобил с дял на небесата с нашия Господ Иисус Христос, Комуто прилича популярност във безконечни епохи. Амин.
Всъщност тържеството за празника отпочва от 20 декември - предпразненство на Рождество Христово, когато се празнува и паметта на св. Игнатий Богоносец - Игнажден.
От този ден стартира коледуването. По остарял бит благочестиви младежи, пременени в национални носии или облечени като овчари, коледуват, т.е. посещават домовете на вярващите християни, с цел да им честитят Рождество Христово - Коледа. Оттук и името им - коледари. Събрани на групи, те пеят тропара-химн на празника и коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с обилие на земни плодове, наслада и щастливи дни. Домакинът ги подарява с пари, плодове, краваи, погачи и други артикули.
В навечерието на празника, на Бъдни вечер, трапезата е богата, само че постна. На нея се слага чиния с фасул, ошав и плодове, каквито са се народили през годината. Масата се краси и с боговица - прясно изпечен кръговиден самун. В него слагат нормално сребърна пара, та при разчупването от старшията на софрата, в чийто къшей се падне парата, се счита, че той ще бъде притежател на благополучие, благополучие и наслада през годината. Някъде разстилат плява на пода и поставят на нея софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Някъде дават на децата запалена свещ, ръчна кадилница с тамян, вино, самун и ги изпращат до външните порти на дома. Там, с чистите си сърца, те молитвено трикратно произнасят: " Ела, Дядо Господи, да вечеряме. " На връщане всички им стават на крайници, като да са посрещнали Господа, и децата се обръщат в един глас към възрастните в дома: " Честито Рождество Христово! ", а те им отвръщат: " Амин! На многая лета, за доста години! ".
Преди да стартира вечерята на софрата се слага чиния с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и плодородно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва " Отче наш... ", прикаждат трапезата и запяват Рождествения химн.
Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него тези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, популярност на Тебе!
(Тропар на Рождество Христово)
След това старшият споделя: " По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни. " Всички се прекръстват и споделят " Амин! ".
В края на вечерта при благодарствената молитва се запява или изчита така наречен " кондак ", накратко - разобличаване религиозната същност на празника.
Девицата през днешния ден ражда Свръхестествения,
и земята сервира на Непристъпния пещера;
Ангелите с пастирите славословят,
а мъдреците със звездата пътешестват -
тъй като поради нас се роди Младенец - Предвечният Бог.
(от Св. Роман Сладкопевец)
Този ден се назовава " Бъдни вечер ", тъй като молитвено се пожелава всичко най-хубаво за в съдбини.
Да пожелаем на всички, спазващи тези хубави религиозни празници, както в предишното, така и в този момент, с наслада да ги извършват.
Житие на св. преподобномъченица Евгения
Св. Евгения била римлянка, щерка на знатни родители - езичници. Баща й Филип бил шеф на гр. Александрия и целия Египет. Тя се отличавала с блестящо обучение и хубост. Родителите й се надявали да обезпечат нейното бъдеще посредством сватба с един от знатните и богати момци по това време.
Но младата Евгения не се увличала от фантазии нито за сватба, нито за някакво блестящо бъдеще. Случайно попаднало в ръцете й такова четиво, което провокирало прелом в нейните усеща и понятия, и езическата конюнктура й станала непозната. Това четиво, посланията на св. ап. Павел, пренесло душата й в напълно различен, нов за нея и чудноват християнски свят. От всичката си душа тя обикнала проповядвания от св. ап. Павел Христос и била преизпълнена от предпочитание да Го познае. С тая цел тя търсила случай да се сближи с преследваните християни, от които могла да чуе за Христа и да се посвети на Неговото обучение. Поразена от високия смисъл на християнските песнопения, които инцидентно чула един път по време на една разходка отвън града, Евгения решила дефинитивно да се причисли към християнското общество. Като не се надявала да получи за това разрешение от своите родители, а в противен случай, като се бояла, че ще срещне всевъзможни спънки от тях в това отношение, тя убедила двамата домашни прислужници Прот и Якинт да вървят с нея. Тя се облякла в мъжки облекла, с цел да може по-удобно да се скрие, когато вземат да я търсят, и напуснала родната къща. Отишла в един мъжки манастир, като се предложила за брат на съпътстващите я прислужници. Всички те били признати и скоро кръстени от еп. Елий, прочут със своя свят живот.
Като се предала всецяло на иноческо подвижничество, Евгения достигнала такова нравствено съвършенство, че след гибелта на игумена единомислещо била определена на негово място. Бог я подкрепял в нейните невероятни писания и я удостоил с подарък на чудотворство. Изцерявайки посредством молитва болните, тя придобила популярност. Славата, която тя достигнала, не могла да мине без своите елементарни последици - омраза, клюка...
Като обърнала на себе си вниманието на една знатна жена на име Мелантия, която тя излекувала от болест, Евгения била подложена на нейната злопаметност, задето с смут отказала на нейното кощунствено предложение да стъпи с нея в противозаконна плътска връзка, при което безсрамната жена предложила да съобщи на мнимия инок всичкото си благосъстояние.
- Млъкни, жено - с възмущение дала отговор Евгения на думите на Мелантия, - и знай, че не за това ние сме се отрекли от всички всемирски богатства, с цел да се прелъстим от благосъстоянието. Съединението ни с людете е единствено в любовта към Христа, и всичкото ни благосъстояние - в познанието на истината.
Засрамената и разярена до последна степен Мелантия не се спряла тогава и пред най-позорната клюка, с цел да погуби светата подвижница, която тя считала за духовник, и дала срещу него тъжба, че сякаш желал да я прелъсти.
Тогава точно с цел да избави честа и на монашеското звание, и на братята от своя манастир, които злата жена също по този начин съумяла да притегли под отговорност, Евгения решила за изобличаване клеветата да открие своята отдавнашна загадка пред шефа на града - Филипа, собствен роден татко...
Доведена при него на съд и лъжливо изобличена от подкупни очевидци, тя се обърнала към него със следните думи: " Настана време да изкажа свободно и да открия истината, с цел да изоблича лъжата, приписвана нам. Не от тщеславие, само че поради славата на Христовото име и с цел да не позволи тържеството на беззаконието над невинността и незаслуженото оскърбление над християните, аз би трябвало да открия тайната, която желаех да запазя до края на живота си... Много години ти не си ме виждал, господарю мой, управителю, и не разбра в мене под тип на инок твоята родна щерка... Но ти в този момент би трябвало да узнаеш каква е силата на името Христово, че посредством нея слабите дами не отстъпват в неотстъпчивост на мощните мъже, и не се слага сред людете друго разграничение с изключение на степента на вярата... Всички ние сме едно в Иисуса Христа, пред Когото не се прави разграничение сред мъже и дами, както свидетелства християнският преподавател Павел... Затова и аз, като повярвах в Христа, не се усъмних да Му послужа, като избрах активност, която, въпреки и да надвишава силите на слабото женско създание, не скрих моя път от вниманието на тия, които можеха да ми попречат да се подвизавам в него... И ето, в този момент аз се откривам пред тебе, баща, и пред вас мои братя Сергие и Авите, които присъствате тук... Аз съм Евгения, твоята щерка, баща Филипе, която от обич към Христа се отхвърлих от всякаква земна разтуха... А ето и прислужниците ти, в този момент мои братя, Прот и Якинт, които също по този начин пожелаха да се посветят в служение на същинския Бог! "
Едва съумяла да каже това за себе си Евгения, и татко й, като я познал още, когато тя говорела и като пристигнал на себе си от мощното душевно неспокойствие при такова ненадейно изобретение, паднал на шията й със сълзи от неописуема наслада и почнал да прегръща своята блага щерка...
Кой би могъл да мери също по този начин и насладата на Евгенината майка - Клавдия, когато, известена за случилото се, побързала да види щерка си, която тя от дълго време към този момент считала за погинала!
Не единствено родителите на Евгения, само че и целия народ, който участвал тук, възторжено се провикнал: " Велик е Христос, християнският Бог! Той едничък е същински Бог, Който прави чудеса, открива съкровеното, защищава правдата, посрамва лъжата! "
След това шефът Филип с всичкия си дом и с голям брой народ приели Христовата религия. Като разбрали за това гонителите на християните, принуждавали го или да се отхвърли от християнската религия, или да бъде уволнен от длъжността шеф. Филип предпочел последното и тогава бил подложен за свещеник. Но не послужил дълго на християните в ранг на светител: той бил погубен по заповед на новия градски шеф - Терентий. След гибелта на Филипа фамилията му се върнало в Рим, където синовете му постъпили на държавна работа, а вдовицата му Клавдия дружно с блажената си щерка се поселила в своето имение вън от града, където и живеели, като се трудели за разпространяването на Христовата религия. За това и изключително за обръщането към Христа на една знатна госпожица Васила, Евгения била предадена на страдания. Дълго, само че с непоколебимо геройство тя понасяла разнообразни изтезания. Най-после била обезглавена дружно с Васила на самия ден Рождество Христово в 262 година Клавдия погребала щерка си в своето имение отвън града и сама скоро по-късно се поминала, като била предизвестена насън за своята гибел от щерка си мъченица Евгения.
Заедно с Евгения били обезглавени и намиращите се при нея Прот и Якинт, задето не желали да вземат присъединяване в едно езическо жертвоприношение.
Житие на преподобния наш отец Николай Монах
Преподобният наш отец Николай бил изначало воевода при гръцкия цар Никифор (Император Никифор I царувал от 802 до 811 г.) и имал под началството си доста воински полкове. Веднъж, когато цар Никифор воюваше с българите, Николай също тръгнал на поход със своите войни. Привечер той влезнал в една странноприемница, вечерял дружно със стопанина и като се помолил, лежащ да спи. Но ето, по втора и трета стража, дъщерята на гостилничаря, възбудена от сатанинското пожелаване на прегрешението, безшумно се доближила до леглото на воеводата, разбудила го и почнала да го съблазнява, примамвайки го към грях.
Отстъпи от неистовото си сатанинско въжделение, девице й споделил воеводата, и не пожелавай да оскверниш девството си, а мене, окаяния, да хвърлиш в в адската пропаст!
Като се засрамила малко, тя си отишла, само че не след дълго отново пристигнала при него, и още веднъж склонявала към грях целомъдрения мъж. Воеводата още веднъж я отпратил, само че тя и трети път пристигнала при него, ащото бесът я разпалваше с блудна сласт. Тогава блаженият воевода й споделил:
О, окаяна и безсрамна блуднице, робиня на своите пристрастености! Не виждаш ли, че бесовете те подстрекават, с цел да погубят девството ти и да те създадат посмешище и срам за целия ти жанр и за всички хора, а душата ти да хвърлят във безконечната тъга? Не виждаш ли също, че аз, недостойният, ходя на кръвопролитна война с непознат народ? Как мога да оскверня тялото си, когато съм тръгнал на война! Не, Бог ще ми помогне да не сторя такова скверно дело!
Това и още доста други неща споделил той на безсрамната девственица и със позор я отпратил от себе си.
Когато се разсъмнало, воеводата станал, помолил се и тръгнал с войската си на път. На идната нощ в съня си видял себе си на някакво пространно място. Близо до него седял един Силен, десният крайник на Когото бил подложен върху левия.
- Виждаш ли войските, които стоят една против друга? попитал Той Николай.
Да, Господарю мой дал отговор той, виждам, че гърците секат българите.
Тогава Мъжът, Който се явил на праведния воевода, му споделил:
Погледни към нас.
Като погледнал към Този Силния, воеводата видял, че Той преместил левия си крайник върху десния. Праведният Николай още веднъж се обърнал към воините и видял, че българите укрепнали и безпощадно секат гръцката армия.
Когато борбата свършила, Силният споделил на праведния воевода:
- Разгледай деликатно телата на убитите и кажи какво виждаш?
Воеводата се огледал и видял, че цялото поле е покрито с мъртви тела, а сред тях имало единствено едно място, обраснало с трева и пусто, огромно едвам легне единствено един човек.
- Господарю мой споделил той, цялото поле е покрито с труповете на безпощадно убитите гърци, с изключение на едно едничко място, на което може да легне единствено един човек.
- Ти какво мислиш за това? попитал го Силният.
А воеводата Му дал отговор:
Господарю мой, аз съм елементарен и профан, и не знам какво значи всичко това.
Тогава страшният Мъж му споделил:
Това празно и обраснало с трева мястокоето видя, огромно едвам легне един човек, беше приготвено за теб. Там ти трябваше да легнеш, погубен дружно с твоите другари. Но тъй като ти мъжествено победи предходната нощ подлата змия, която се бореше с теб и три пъти се мъчеше да те изкуси, с цел да те погуби, ето, ти самичък се избави от гибелта: това обраснало с трева място остана празно, а ти избави душата си дружно с тялото. След като се избави от такава гибел, през остатъка от живота си на Мен ще служиш!
Праведният Николай се събудил се, налегнат от боязън и смут от всичко, което видял и чул, и като станал, с боязън се молил на Бога за своите воини. Когато борбата почнала и двете страни гневно се сражавали, гърците били по-силни и надвивали българите. Но по-късно българите ненадейно набрали мощност и почнали да надделяват гърците. Като разярени зверове те безстрашно се хвърляли върху гръцките полкове и без благосклонност ги преследвали и избивали. Скоро цялата гръцка армия паднала под българския меч и единствено цар Никифор едвам съумял да избяга с дребна дружина*.
Тогава предводителят на гръцките полкове, блаженият Николай, като видял че сънят му се сбъднал, благодарил на Бога за това, че Го избавил от гибелта. И като се отказал от сана си, напуснал войнската работа и се отдръпнал в манастир, като плачел и ридаел неутешимо за починалите войни. Там той приел света схима и дълги години служил старателно на Бога, тъй че станал един от прозорливите и велики отци. Заедно с тях той се сподобил с дял на небесата с нашия Господ Иисус Христос, Комуто прилича популярност във безконечни епохи. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ