Един от най-лесните начини да стигнете до Задунаевка е да

Жив е той, жив е! Там в Задунаевка

Един от най-лесните способи да стигнете до Задунаевка е да тръгнете с автомобил от Одеса. Обаче, с цел да преодолеете дистанцията от 220 км, ще ви трябват много повече от три часа. Защото друмищата, които свързват това малко българско село с космополитния приморски град, мъчно се вписват в общовалидните показа за обикновено шосе, безвредно за колите и хората. Тесни, прашни, от дълго време неасфалтирани и изпъстрени с дупки като швейцарско сирене пътища, минаващи край полета и необятни украински степи, водят до местността, където през 1866-1867 година е учителствал поетът бунтовник Христо Ботев. Абсолютната липса на инфраструктура ускорява възприятието, че сте на забравено от Бога място. Усещането се мултиплицира и от гледката на боядисани в синьо къщи, изглеждащи все едно са изображения от картички, направени при започване на предишния век. А насядалите по пейките край домовете възрастни хора изпращат с изумен взор всеки, преминаващ по улицата, автомобил...

Най-напред добре е да спрете до постамента, повдигнат в чест на първите преселници от България, пристигнали в Буджака през 1822 година от земите зад Дунава. Затова и селото се споделя точно по този метод. Жителите му се гордеят и с паметника на Христо Ботев, изработен през 1992 година по самодейност на фамозния публицист и журналист Лъчезар Еленков от известния ваятел Георги Недялков. Внушителната фигура на националния воин на страната ни се извисява в централния парк на Задунаевка. А единствено на няколко крачки е постройката на локалното учебно заведение, където още във фоайето са ситуирани бюстът на създателя на "Жив е той, жив е! ", както и впечатляващо пано с портрета му с вдъхновяващите надписи "Дума ", "Знаме ", "Българанъ " и емблематичното стихотворение "Майце си ".
Местните ще ви опишат, че в продължение на няколко десетилетия тяхното селскостопанско дружество носи името на Ботев. На него е кръстена и една от улиците в Задунаевка. В чест на бореца за свободата на родината ни, работил няколко месеца като преподавател в Южна Бесарабия, през 2008 година в наличието на публични лица от Украйна и България, в това число и вицепрезидента Ангел Марин, тържествено е открит Мемориален музей.
За да се реализира тази концепция, локални експерти преравят безчет архиви и библиотеки. Известният сценичен художник Станислав Зайцев също взе участие в реализацията на плана за построяването на музей в Задунаевка. Натрупаните експонати и фотодокументи са толкоз доста, че въодушевяват специалисти да създадат не една, а три експозиции. Идеята е освен да показват живота на Христо Ботев и пребиваването му в бесарабското село, само че и да подчертават върху бита на жителите му в предишното и през днешния ден. Така се стига до основаването на краеведската и етнографската секция в музея.
Сградата му с присъщите червени керемиди на покрива се вижда отдалеко. Едва прекрачили прага, посетителите неизбежно се впечатляват от атрактивна каруца и бързат да извадят смарт телефоните си, с цел да създадат няколко фрагмента. Автентичен тъкачен стан от средата на предишния век, чекрък, шмиргел и ковашко духало са измежду неповторимите предмети на емблематичните за региона занаяти.
В първата зала, условно наричана "Преселването ", се схваща от пръв взор, че задачата на експонатите е да опишат за поробването на родината ни от Османската империя и емиграцията на предците ни в прилежащи територии. Знае се, че през XVIII-XIX столетие над 400 хиляди българи търсят избавление и по-добро бъдеще за децата си във Влашко, Молдова и Бесарабия. Сънародниците ни основават градовете Болград и Комрат. Възникват цели колонии на "задунайските преселници ". Преди към два века Одеса се трансформира в културен център на българската емиграция. През март 1818 година е основан Попечителен комитет за задграничните колонисти в Южна Русия, ръководен от фамозния Иван Инзов. Генералът играе значима роля в организирането на живота на преселниците в Бесарабия и се употребява с огромно почитание измежду нашата общественост. А учреденото през 1854 година Одеско българско настоятелство сплотява силите на родната емиграция за подпомагането на националноосвободително придвижване и културно-просветителското дело в родината ни.
Така напълно разумно се минава към втората зала, отдадена на "Живота и творчеството на Христо Ботев ". Изложените артефакти се стремят най-малко частично да показват делото на изтъкнатия стихотворец бунтовник. Експонирани са някои негови творби, вестници, в които е разгласил свои размишления, както и част от библиографската литература, привлякла вниманието на именития журналист. През 1863-1864 година той постъпва във Втора гимназия в Одеса като "волнослушател ". Ботев прекарва дълго време в разнообразни библиотеки, доста чете. Запознава се с филолога Виктор Григорович, на който оказва помощ с съветски преводи на български национални песни. От лятото на 1864 година поетът работи върху своето стихотворение "Майце си " и даже го изпраща на Петко Славейков в Цариград. През септември 1865 година излиза наяве, че Ботев не може да премине в трети клас на гимназията и е изключен, заради "немарливост ", а стипендията му е прекъсната, като получава еднократна сума, с цел да се прибере в България. Въпреки това остава в Одеса и се устоя, като дава частни уроци. Записва се в Историко-филологическия факултет на Императорския новорусийски университет. А през септември 1866 година идва в Задунаевка - българско село в съветската част на Южна Бесарабия, където е назначен за преподавател. В школото Ботев развива необятна социална и пропагандна активност, само че няколко месеца по-късно (в началото на идната година) получава уведомление, че татко му е тежко болен, и взема решение да се върне вкъщи...
В третата зала - "Историята на Задунаевка ", посетителите научават детайлности за селото, неговото учредяване, жителите му и по-значимите достижения в района. Изключително впечатляващо е и специфичното пано със фотоси на именити персони, прославящи с делата си местността в региона и по света.
Непременно би трябвало да се посети и домът, в която е живял Христо Ботев. Сградата е закупена преди няколко години от генералния консул на България в Одеса Димитър Тучев, който съумява да я реновира. Има желание да я подари на страната ни, само че до момента не е срещнал схващане от нашите управляващи. Очаква се министърът на културата Боил Банов да вземе дефинитивно решение по въпроса, още повече че няма никакви юридически спънки България да има парцел в чужбина, обвързван с част от живота на именита персона.
Разглеждането на всички тези забележителности и общуването с хората може да отнеме няколко часа. Но в случай че желаете в действителност да се потопите в атмосферата на естествено родолюбие, излъчено от потомство на потомство близо два века, няма да ви стигнат и години. Мемориалният музей дружно с всички паметници, бюстове и паметни плочи в Задунаевка провокира освен автентичен интерес, само че и откровен почит, че надалеч от страната ни толкоз ревниво се уважава паметта на Христо Ботев и се пази българският дух.
Поклон.