Един от най-красивите, а и уникални български обичаи е сурвакарството.

Един от най-красивите, а и неповторими български традиции е сурвакарството. То е познато във всички краища на страната ни. Регионалните разлики демонстрират, че се касае за една доста остаряла традиция, която се е развивала дълго време и в резултат на това са се появили нови детайли

Едва ли има някой, който да не е чувал благословията

“ Сурва , сурва година, радостна година,златен клас на равнища,червена ябълка в градина, наедрял клас на равнища, цялостна къща със коприна,голям грозд на лоза, живи-здрави следващата година, следващата година до амина! ”…

Ако през днешния ден на вратата ви потропат сурвакари, отблагодарете им се с кравайчета, самун, сушени плодове, а може и с пари.

Смята се, че думата сурва идва от времето на античните траки. Те са наричали Бога-Слънце с разнообразни имена- Сурегет, Сургаст, Сура. Така са го наричали и старите арийци. Скитите също назовават Бога на светлината – Сурия и Сурегет.

В далечното минало думата сур(а) е имала значениеслънце, светлина, зарево, искра. От Сур(а) –слънцеидва и нашата дума Сурва. Нейна сродна дума е българското прилагателно сур. То има значение бял, белезникъв, ярък.

Казвайки сурва, дечицата в действителност произнасят едно от имената най-почитаното тракийско провидение. Несъмнено Сурва или Сурва ки е ехтене на почитта на дедите ни към слънцето.

 

Основният бит, който се извършва на Сурва ки е така наречен „ сурвакане “. Той се състои в обхождане на избрана селището от „ сурвакари “. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на фамилията като ги потупват по гърба със сурвачки.
Почти на всички места се извършва и бит, прочут най-общо под името Ладуване, който също се явява врачуване за сватба. Изпълнява се от момите и ергените, които пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома ги изважда, наричайки освен това на кого какъв сватбен сътрудник се пада. Потапянето и изваждането са съпроводени със специфични песни, като обичаят нормално приключва с общо хоро.
В Средните Родопи и Рупчос този ден се чества и за предотвратяване от среща с диви зверове, в частност мечки и вълци. В Рупчоско се вършат колаци, другаде качамак и се раздават, с благопожелание за отбягване на злощастни срещи с хищниците.
На този ден в Западна България, в някои села в Сакар, където живеят преселници от Одринско и Дедеагачко, в Добруджа, в Родопите (Чепинско) се организират маскарадни игри, които са успоредица на Кукерските игри на Сирни заговезни.
В Сакар се организира обичаят Камила, в някои селища в Добруджа вършат Бръзая, в западната част на Софийско на този ден излизат така наречен мечка̀ре. В Граовските села карнавалното шествие се назовава „ булка “ или „ мечка “.