Виктор от Биг Брадър: Бях от Левски
Eдин от най-колоритните участници в „ Биг Брадър “ - Виктор, се оказа почитател на Лудогорец, въпреки и преди този момент да е харесвал Левски. Това призна самият той в студиото на „ МачКаст “.
„ Моите другари цесекари могат да ме намразят. Аз не съм краен почитател, само че няма да не помни рейда на Левски в Европа и по-късно влизането в Шампионската лига и по какъв начин докараха моя обичан тим Челси. Тогава Левски ми докараха ужасно страсти, които в никакъв случай няма да не помни. Много симпатизирах на Елин Топузаков. С времето обаче се видя, че нещата не вървят добре.
Като фенска маса всички знаем кои са Левски, само че сега, в случай че мога да бъда почтен, съчувствува на Лудогорец. Да, те получават пари от Европа, но зашо другите не получават. Да намерят спонсори и да получават пари.
Те имат финансиране, само че имат и резултати. В последно време не можем да се класираме в Шампионската лига, само че играем в Лига Европа и Лигата на конференциите. Лудогорец играе с тимове като Лацио, Атлеитк Билбао, които за мен е горделивост на следя. Иначе в Европа постоянно съм за българските тимове “, споделя Виктор.
„ Фен съм и на Челси от 2002 година, още преди да пристигна Абрамович. Тогава гледах един мач сред Челси и Уест Хем, а Франк Лампард към този момент беше в Челси, като вкара 2 гола. И тогава си споделих, че Челси е обичаният ми тим.
После пристигнаха парите на Роман Абрамович и завоеванията, а аз бях доста горделив от това. Баща ми живя в Португалия и беше доста огромен почитател на Порто. През 2004 година те завоюваха Шампионската лига с Моуриньо, а след това Жозе пристигна в Челси и аз бях доста благополучен. Лампард направи страхотна кариера, а аз съм почитател на Челси от над 20 години “, напомня той.
Иначе преди този момент бургазлията е играл в школите и на Нефтохимик, и на Черноморец Бс. „ Записах се да упражнявам в 3-и или 4-и клас. Тогава отидох в Нефтохимик, без родителите ми да знаеха. Те ми даваха по 1 лв. за учебно заведение, а аз го пазех за билет. Таксата на месец ми беше по 30 лв.. Те мислеха, че съм на занималня, а аз ходех на тренировки. Майка ми и татко ми схванаха половин година по-късно, че упражнявам. После направих трансфер и отидох в Черноморец – съперника. Посрещнаха ме добре, треньор ми беше Георги Иванов, дружно с легендата Влади Стоянов, лека му пръст. Те бяха наши учители и в живота и държаха да имаме положителни оценки в учебно заведение. Първо бях дясно крило, тъй като бях доста бърз. Нямах неповторима техника, като Лео Меси или Кристиано Роналдо, само че бях доста самоотвержен. Баща ми беше пристигнал единствено на един мой мач, молих го една година. Тогава аз играх ужасно, дадох две асистенции, а той ми сподели: „ Много напразно бягаш! “, спомня си Виктор.
„ С Черноморец имахме много триумфи. Класирахме се на край за Купата на България при юношите, където играхме против Векта Пловдив, която беше една от най-хубавите школи у нас. Любопитно е че в по-ранен стадий от шампионата играхме с Нефтохимик. Те първо ни разрушиха за състезание, само че след 3 дни ние ги отстранихме за Купата на България, а след това стигнахме до финала. Иначе участвахме на един шампионат в Раковски. Там участваха Стяуа, Висла Кракова, Реал Мадрид, Милан и доста отбори от България. Първият беше против Стяуа и направихме 0:0. Но те ни утрепаха, несъмнено 10 греди удариха. Аз обаче направих доста мощен мач. След мача разбрах, че от Стяуа са ме желали. Отидох на проби, само че разбрах, че във футбола няма да ме бъде, тъй като имам по рождение анемия-талсемия. Това не се одобри добре “, спомня си мускулестият бургазлия.
„ Разбрах, че този проблем е огромен и когато аплайвах в академията на Министерство на вътрешните работи. Исках да ставам барета и отидох в Симеоново. Това е малко компромат, само че ще го кажа. Искаха да ме се скъсат на медицинския тест, тъй като хемоглобинът ми беше доста невисок и незабавно усетиха, че съм с анемия. Тогава ме пратиха на повторни проучвания и моят доста добър другар Васил Цветанов, който е наследник на известния треньор Иван Цветанов, прочут като Трите Хикса. С него бяхме съученици в ПМГ, а след това и в НСА, като даже живяхме дружно. Тогава Васко пристигна с мен и даде кръв с моята персонална карта. Аз обаче разбрах, че в действителност моят проблем ще си окаже въздействие. Аз съм се преборил с него, само че не можех да бъда професионален състезател. Нямаше по какъв начин даже да играя и в Б група, трябваше надолу при дилетантите. Заради това стопирах и с футбола. Освен това Нефтохимик и Черноморец се сплотиха, само че постановяваха единствено тези от Нефтохимик, а те не бяха по-добри от нас. Тогава тотално изгубих мотивация и даже не се борех за титулярно място “, разкрива с болежка Виктор.
„ Моите другари цесекари могат да ме намразят. Аз не съм краен почитател, само че няма да не помни рейда на Левски в Европа и по-късно влизането в Шампионската лига и по какъв начин докараха моя обичан тим Челси. Тогава Левски ми докараха ужасно страсти, които в никакъв случай няма да не помни. Много симпатизирах на Елин Топузаков. С времето обаче се видя, че нещата не вървят добре.
Като фенска маса всички знаем кои са Левски, само че сега, в случай че мога да бъда почтен, съчувствува на Лудогорец. Да, те получават пари от Европа, но зашо другите не получават. Да намерят спонсори и да получават пари.
Те имат финансиране, само че имат и резултати. В последно време не можем да се класираме в Шампионската лига, само че играем в Лига Европа и Лигата на конференциите. Лудогорец играе с тимове като Лацио, Атлеитк Билбао, които за мен е горделивост на следя. Иначе в Европа постоянно съм за българските тимове “, споделя Виктор.
„ Фен съм и на Челси от 2002 година, още преди да пристигна Абрамович. Тогава гледах един мач сред Челси и Уест Хем, а Франк Лампард към този момент беше в Челси, като вкара 2 гола. И тогава си споделих, че Челси е обичаният ми тим.
После пристигнаха парите на Роман Абрамович и завоеванията, а аз бях доста горделив от това. Баща ми живя в Португалия и беше доста огромен почитател на Порто. През 2004 година те завоюваха Шампионската лига с Моуриньо, а след това Жозе пристигна в Челси и аз бях доста благополучен. Лампард направи страхотна кариера, а аз съм почитател на Челси от над 20 години “, напомня той.
Иначе преди този момент бургазлията е играл в школите и на Нефтохимик, и на Черноморец Бс. „ Записах се да упражнявам в 3-и или 4-и клас. Тогава отидох в Нефтохимик, без родителите ми да знаеха. Те ми даваха по 1 лв. за учебно заведение, а аз го пазех за билет. Таксата на месец ми беше по 30 лв.. Те мислеха, че съм на занималня, а аз ходех на тренировки. Майка ми и татко ми схванаха половин година по-късно, че упражнявам. После направих трансфер и отидох в Черноморец – съперника. Посрещнаха ме добре, треньор ми беше Георги Иванов, дружно с легендата Влади Стоянов, лека му пръст. Те бяха наши учители и в живота и държаха да имаме положителни оценки в учебно заведение. Първо бях дясно крило, тъй като бях доста бърз. Нямах неповторима техника, като Лео Меси или Кристиано Роналдо, само че бях доста самоотвержен. Баща ми беше пристигнал единствено на един мой мач, молих го една година. Тогава аз играх ужасно, дадох две асистенции, а той ми сподели: „ Много напразно бягаш! “, спомня си Виктор.
„ С Черноморец имахме много триумфи. Класирахме се на край за Купата на България при юношите, където играхме против Векта Пловдив, която беше една от най-хубавите школи у нас. Любопитно е че в по-ранен стадий от шампионата играхме с Нефтохимик. Те първо ни разрушиха за състезание, само че след 3 дни ние ги отстранихме за Купата на България, а след това стигнахме до финала. Иначе участвахме на един шампионат в Раковски. Там участваха Стяуа, Висла Кракова, Реал Мадрид, Милан и доста отбори от България. Първият беше против Стяуа и направихме 0:0. Но те ни утрепаха, несъмнено 10 греди удариха. Аз обаче направих доста мощен мач. След мача разбрах, че от Стяуа са ме желали. Отидох на проби, само че разбрах, че във футбола няма да ме бъде, тъй като имам по рождение анемия-талсемия. Това не се одобри добре “, спомня си мускулестият бургазлия.
„ Разбрах, че този проблем е огромен и когато аплайвах в академията на Министерство на вътрешните работи. Исках да ставам барета и отидох в Симеоново. Това е малко компромат, само че ще го кажа. Искаха да ме се скъсат на медицинския тест, тъй като хемоглобинът ми беше доста невисок и незабавно усетиха, че съм с анемия. Тогава ме пратиха на повторни проучвания и моят доста добър другар Васил Цветанов, който е наследник на известния треньор Иван Цветанов, прочут като Трите Хикса. С него бяхме съученици в ПМГ, а след това и в НСА, като даже живяхме дружно. Тогава Васко пристигна с мен и даде кръв с моята персонална карта. Аз обаче разбрах, че в действителност моят проблем ще си окаже въздействие. Аз съм се преборил с него, само че не можех да бъда професионален състезател. Нямаше по какъв начин даже да играя и в Б група, трябваше надолу при дилетантите. Заради това стопирах и с футбола. Освен това Нефтохимик и Черноморец се сплотиха, само че постановяваха единствено тези от Нефтохимик, а те не бяха по-добри от нас. Тогава тотално изгубих мотивация и даже не се борех за титулярно място “, разкрива с болежка Виктор.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ