Калин Терзийски си изля душата след делото: Възхвалявам свирките, а не разстрелите
Един от най-известните съвремени писатели - Калин Терзийски, изля душата си, откакто свърши, който към този момент не са измежду нас. Въпросният развой бе изгубен от Терзийски и се наложи той да събира парите (около 7 хиляди лева) за компенсацията от своите другари и почитатели във Facebook.
ЕТО КАКВО НАПИСА Пожарна охрана ТЕМАТА КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ:
ОТЧЕТ ПРЕД СЪВЕСТТА
Мили другари
след пет години делото на наследниците на писателя Николай Хайтов против мен завърши. Днес аз изпратих в банковите сметки на тримата сумите, които висшият касационен съд беше определил. Тези пари пристигнаха от най-верните и будните читатели, другари и съратници в битката за непорочност. Да. В битката за непорочност. Защото аз дефинирам живота си точно по този начин - една дълга и доста сложна битка за непорочност. Някой ще възкликне засегнат - та ти си наказан точно тъй като използваш мръсни думи! Ех - ще кажа аз - комунизмът убиваше хора с тояги в концентрационни лагери и даваше телата им на прасетата, а аз показах отношението си към тоя същия комунизъм, употребявайки една дума, носеща полови конотации - " свирки ". Тоест - аз правих извънредно закононарушение, изричайки дума, една от думите, назоваващи това, което носи най-голямата приятност в човешкия живот - любовната игра.
Каква покруса е човешката психика, каква мътилка е човешкият морал - споделях си в тия пет години! Това, което вършат всички или най-малко мечтаят да вършат - изречено с думи - може да се одобри като страшна засегнатост и поради него да те осъдят и санкционират грубо. Все едно средновековието се е върнало. Лицемерие и брутална злопаметност - против шегата и половата освободеност. Сексът и говоренето за него, даже и в преносен жанр могат и са подложени на гонене. Странно. И то от тези, които са наследили насилието на комунистическия режим. Свирките са по-страшни от изкормванията и обесванията, пребиванията и удушаванията - осъществявани от диктатурите. И диктатурите могат да се връщат като призраци от предишното - с цел да санкционират по техния си садистичен метод - за това, което считат за обидно или аморално. Страшно. Любовта и сексът са към момента по-неприемливи от насилието и провокират див и злобен бяс - най-вече у феновете на принуждение. Каквато се оказа и българската правосъдна система. Но пък въпреки това аз останах подобен, какъвто съм. Аз съм към момента на страната на любовта. Аз съм дете на цветята. Аз съм хипи, християнин и будист - на пук на догматиците - аз съм точно и трите неща по едно и също време. Аз избирам да обичам, в сравнение с да ненавиждам. Аз величая свирките, а не разстрелите. На моралистите демонстрирам красивия си междинен пръст. Аз съм наследник на Джон Ленън и Джим Морисън (също съден за непристойно поведение), аз съм дете на любовта и възрастен мъж на любовта и дъртак на любовта и свещена крава на любовта - подготвен съм да простя и на злите и да прегърна и гадните. И ще го направя. Прощавам на всички, които са точили остриетата на злобата си върху моето име, моята душа и моя свят. Прощавам на Хайтови за петгодишния тормоз. Те не знаят какво вършат. Готов съм да простя даже на тези мъчители от комунизма, които са го създали подобен тъмен и ужасяващ ад - те не са знаели какво вършат. Не мога да простя на диктатурите - само че на хората - постоянно. Предпочитам да пея, в сравнение с да вия, избирам да пиша стихотворения, в сравнение с доноси или показания, избирам да разказвам приказката Живот, в сравнение с да се осъждам с някого. Пожелавам на всички прелестни свирки - в най-метафоричния и благополучен смисъл; свирки - тоест - удоволствия при които примижаваш и си представяш парадайса. Аз - за разлика от множеството настоящи пишещи - не си измервам приказките и не си държа езика зад зъбите. Защото съм стихотворец. А Русо е споделил добре: Достатъчно завист получавам за това, което споделям, с цел да получавам и за това, което замлъквам. Аз не замлъквам - езикът ми играе и се забавлява както самичък реши - и дано споделя всичко, което му диктува сърцето - пък времето ще реши кое е значимо и кое - не!
Прегръдки и любов за всички хора в близост, в света!
ЕТО КАКВО НАПИСА Пожарна охрана ТЕМАТА КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ:
ОТЧЕТ ПРЕД СЪВЕСТТА
Мили другари
след пет години делото на наследниците на писателя Николай Хайтов против мен завърши. Днес аз изпратих в банковите сметки на тримата сумите, които висшият касационен съд беше определил. Тези пари пристигнаха от най-верните и будните читатели, другари и съратници в битката за непорочност. Да. В битката за непорочност. Защото аз дефинирам живота си точно по този начин - една дълга и доста сложна битка за непорочност. Някой ще възкликне засегнат - та ти си наказан точно тъй като използваш мръсни думи! Ех - ще кажа аз - комунизмът убиваше хора с тояги в концентрационни лагери и даваше телата им на прасетата, а аз показах отношението си към тоя същия комунизъм, употребявайки една дума, носеща полови конотации - " свирки ". Тоест - аз правих извънредно закононарушение, изричайки дума, една от думите, назоваващи това, което носи най-голямата приятност в човешкия живот - любовната игра.
Каква покруса е човешката психика, каква мътилка е човешкият морал - споделях си в тия пет години! Това, което вършат всички или най-малко мечтаят да вършат - изречено с думи - може да се одобри като страшна засегнатост и поради него да те осъдят и санкционират грубо. Все едно средновековието се е върнало. Лицемерие и брутална злопаметност - против шегата и половата освободеност. Сексът и говоренето за него, даже и в преносен жанр могат и са подложени на гонене. Странно. И то от тези, които са наследили насилието на комунистическия режим. Свирките са по-страшни от изкормванията и обесванията, пребиванията и удушаванията - осъществявани от диктатурите. И диктатурите могат да се връщат като призраци от предишното - с цел да санкционират по техния си садистичен метод - за това, което считат за обидно или аморално. Страшно. Любовта и сексът са към момента по-неприемливи от насилието и провокират див и злобен бяс - най-вече у феновете на принуждение. Каквато се оказа и българската правосъдна система. Но пък въпреки това аз останах подобен, какъвто съм. Аз съм към момента на страната на любовта. Аз съм дете на цветята. Аз съм хипи, християнин и будист - на пук на догматиците - аз съм точно и трите неща по едно и също време. Аз избирам да обичам, в сравнение с да ненавиждам. Аз величая свирките, а не разстрелите. На моралистите демонстрирам красивия си междинен пръст. Аз съм наследник на Джон Ленън и Джим Морисън (също съден за непристойно поведение), аз съм дете на любовта и възрастен мъж на любовта и дъртак на любовта и свещена крава на любовта - подготвен съм да простя и на злите и да прегърна и гадните. И ще го направя. Прощавам на всички, които са точили остриетата на злобата си върху моето име, моята душа и моя свят. Прощавам на Хайтови за петгодишния тормоз. Те не знаят какво вършат. Готов съм да простя даже на тези мъчители от комунизма, които са го създали подобен тъмен и ужасяващ ад - те не са знаели какво вършат. Не мога да простя на диктатурите - само че на хората - постоянно. Предпочитам да пея, в сравнение с да вия, избирам да пиша стихотворения, в сравнение с доноси или показания, избирам да разказвам приказката Живот, в сравнение с да се осъждам с някого. Пожелавам на всички прелестни свирки - в най-метафоричния и благополучен смисъл; свирки - тоест - удоволствия при които примижаваш и си представяш парадайса. Аз - за разлика от множеството настоящи пишещи - не си измервам приказките и не си държа езика зад зъбите. Защото съм стихотворец. А Русо е споделил добре: Достатъчно завист получавам за това, което споделям, с цел да получавам и за това, което замлъквам. Аз не замлъквам - езикът ми играе и се забавлява както самичък реши - и дано споделя всичко, което му диктува сърцето - пък времето ще реши кое е значимо и кое - не!
Прегръдки и любов за всички хора в близост, в света!
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ