Трагедия. Най-големят български режисьор гасне в старчрски дом
Един от най-известните режисьори на Българска национална телевизия от златните години на националната телевизия кара старините си в Дома за ветерани на културата и изкуствата в столичния квартал „ Захарна фабрика “, пропуснат от роднините си. Димитър Караджов стои зад огромна част от обичаните излъчвания от предишното, а през днешния ден дните му минават сред стените на старческия дом за изявени българи с шепа други интелектуалци, изоставени от наследниците си.
Караджов стартира кариерата си в Българска национална телевизия, откакто приключва „ Актьорско майсторство “ във ВИТИЗ и постъпва като артист в Плевенския спектакъл. Спомня си с наслада за хората, на които дължи първичния си старт в малкия екран, които са забелязали естествения му гений и са го насърчили да се издигне в професионалната си кариера. В малкия екран Караджов работи за най-различни излъчвания – първо като асистент-режисьор, а след това стартира да управлява процеса независимо. Той е и един от първите режисьори на дублажа в България. Доволен е от живота си, от пътешествията, с които специалността го сблъсква, и разнообразните прекарвания. По стичане на събитията се озовава в Дома за ветерани на изкуствата и културата, където към този момент е привикнал с ситуацията и приема мястото за „ свое у дома “. Караджов още облича всеки ден изтърканото елече с емблемата на Българска национална телевизия на гърба, с цел да си припомня за годините, в които се е чувствал важен.
В Дома той срещнал и другари от Българска национална телевизия като Снежана Гавазова, която дълги години е била музикален редактор в малкия екран майка. Тя е родена през 1940 година в София, където прекарва целия си живот. Още в съветската гимназия развива гласовите си благоприятни условия и печели медали по състезания на национално ниво. Спомня си годините в гимназията с трогване. Кандидатства в Софийската консерватория и е призната в компетентност „ Оперно пеене “. За страдание, преподавателят, в чийто клас попада, я образова по метод, противопоказен за нейния вид глас. Това измества позицията на гласа ѝ окончателно и фантазиите за кариера на сцена изчезват с него. За страдание, тя умира, изоставена от фамилията си в старческия дом през предходната година, а малко преди нея си отпътува и различен изявен жител на дома – огромният кинорежисьор и изобретател на артиста Коста Цонев – Иван Терзиев. До последно той живееше със спомените за емблематичните си филми „ Господин Никой “, „ Силна вода “, „ Мъже без работа “, „ Селцето “, които бе основал, само че се усещаше потиснат, че остарява самотно макар другарската среда в дома.
Все още там живее известният цирков актьор Панайот Ставрев – Пунко. Заедно с брат си – близнака Дунко, основават клоунски дует, с който вземат участие на голям брой подиуми и под шатрите на циркове из целия свят. Псевдонимите им – Пунко и Дунко, са им дадени от децата в квартала в София, в който живеели. Въпреки ситуацията, в което се намира, Пунко е удовлетворен от грижите в дома и приятелското отношение и още намира сили за смях, въпреки и от време на време през сълзи.
Обитател на Дома за ветерани е и журналистът, кинокритик и публицист Величко Хинов. До ден сегашен той е един от най-дейните членове на Съюза на българските публицисти (СБЖ) и е секретар на клуба „ Писатели-журналисти “. Посещава съвсем всекидневно „ писателското кафене “ в постройката на съюза на пл. „ Гарибалди “ и поддържа огъня на журналистическата колегия, въпреки вечерите да прекарва самотно в старческия дом. Съдбата му споделя и неговият сътрудник Любен Лачански – стихотворец и публицист. Навремето приключва висше обучение във факултет „ Поезия “ на Литературния институт „ Максим Горки “ в Москва. Има оповестени над 15 книги стихове и художествена прозаичност. Работил е като публицист в целия набор на средствата за информация. Автор е на хиляди публикации, мнения и разбори в печата, както и на голям брой сюжети за писмено и игрално кино. С това се занимава близо 35 години. Занесъл е доста от книгите си в дома. Запълва времето си с четене и въртене на стационарно колело, с цел да държи сърцето си във форма.
Миналата година студенти от Нов български университет посветили филм на жителите на дома като част от тяхната дипломна работа.
Караджов стартира кариерата си в Българска национална телевизия, откакто приключва „ Актьорско майсторство “ във ВИТИЗ и постъпва като артист в Плевенския спектакъл. Спомня си с наслада за хората, на които дължи първичния си старт в малкия екран, които са забелязали естествения му гений и са го насърчили да се издигне в професионалната си кариера. В малкия екран Караджов работи за най-различни излъчвания – първо като асистент-режисьор, а след това стартира да управлява процеса независимо. Той е и един от първите режисьори на дублажа в България. Доволен е от живота си, от пътешествията, с които специалността го сблъсква, и разнообразните прекарвания. По стичане на събитията се озовава в Дома за ветерани на изкуствата и културата, където към този момент е привикнал с ситуацията и приема мястото за „ свое у дома “. Караджов още облича всеки ден изтърканото елече с емблемата на Българска национална телевизия на гърба, с цел да си припомня за годините, в които се е чувствал важен.
В Дома той срещнал и другари от Българска национална телевизия като Снежана Гавазова, която дълги години е била музикален редактор в малкия екран майка. Тя е родена през 1940 година в София, където прекарва целия си живот. Още в съветската гимназия развива гласовите си благоприятни условия и печели медали по състезания на национално ниво. Спомня си годините в гимназията с трогване. Кандидатства в Софийската консерватория и е призната в компетентност „ Оперно пеене “. За страдание, преподавателят, в чийто клас попада, я образова по метод, противопоказен за нейния вид глас. Това измества позицията на гласа ѝ окончателно и фантазиите за кариера на сцена изчезват с него. За страдание, тя умира, изоставена от фамилията си в старческия дом през предходната година, а малко преди нея си отпътува и различен изявен жител на дома – огромният кинорежисьор и изобретател на артиста Коста Цонев – Иван Терзиев. До последно той живееше със спомените за емблематичните си филми „ Господин Никой “, „ Силна вода “, „ Мъже без работа “, „ Селцето “, които бе основал, само че се усещаше потиснат, че остарява самотно макар другарската среда в дома.
Все още там живее известният цирков актьор Панайот Ставрев – Пунко. Заедно с брат си – близнака Дунко, основават клоунски дует, с който вземат участие на голям брой подиуми и под шатрите на циркове из целия свят. Псевдонимите им – Пунко и Дунко, са им дадени от децата в квартала в София, в който живеели. Въпреки ситуацията, в което се намира, Пунко е удовлетворен от грижите в дома и приятелското отношение и още намира сили за смях, въпреки и от време на време през сълзи.
Обитател на Дома за ветерани е и журналистът, кинокритик и публицист Величко Хинов. До ден сегашен той е един от най-дейните членове на Съюза на българските публицисти (СБЖ) и е секретар на клуба „ Писатели-журналисти “. Посещава съвсем всекидневно „ писателското кафене “ в постройката на съюза на пл. „ Гарибалди “ и поддържа огъня на журналистическата колегия, въпреки вечерите да прекарва самотно в старческия дом. Съдбата му споделя и неговият сътрудник Любен Лачански – стихотворец и публицист. Навремето приключва висше обучение във факултет „ Поезия “ на Литературния институт „ Максим Горки “ в Москва. Има оповестени над 15 книги стихове и художествена прозаичност. Работил е като публицист в целия набор на средствата за информация. Автор е на хиляди публикации, мнения и разбори в печата, както и на голям брой сюжети за писмено и игрално кино. С това се занимава близо 35 години. Занесъл е доста от книгите си в дома. Запълва времето си с четене и въртене на стационарно колело, с цел да държи сърцето си във форма.
Миналата година студенти от Нов български университет посветили филм на жителите на дома като част от тяхната дипломна работа.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ