Голиат
Един от най-известните древен епизоди е дуелът сред Давид и Голиат. Но, макар своята известност, той е цялостен с неясноти и „ бели петна “. Например: за какво Библията разказва в елементи външния тип на могъщия боец Голиат – само че мълчи за произхода на неговия народ, филистимците? И изобщо, до каква степен са правдоподобни тези събития?
Неслучайно името „ Голиат “ от много време се дава на нещо доста огромно – от бойно корабно торпедо до фиктивен персонаж в комикс. Тайната се крие в библейското изложение на този боец: историята на борбата му с младия Давид, бъдещият цар на Израел, стартира с в детайли изложение на гигантските размери на Голиат. Той бил висок шест лакти и една педя (около 2.9 метра). На главата си имал меден шлем; бил облечен в люспеста ризница, която тежала пет хиляди сикли (около 60 кг). На краката си имал медни коленници, а на гърба си носел меден щит.
Досега на науката не са известни хора с растеж повече от 2.8 метра. Такъв боец, освен това с доспехи, по-тежки от тези на средновековните рицари – това в действителност звучи фантастично. Това дава на скептиците съображение да настояват, че историята на борбата му с Давид е цялостна небивалица. Но нещата не са толкоз елементарни.
Може би, точно поразителното опълчване на двамата воини – нежният, слабоват Давид и могъщият Голиат, е повода за известността на тази история. По това време – към ІХ в. прочие Хр., евреите в действителност се сражавали с филистимците, които пристигнали в Ханаан (сега това е територията на Сирия, Ливан, Израел и Йордания). Войските на двата народа се срещнали „ в Сокхоф в Юдея “, само че никой от тях не се осмелявал да нападна пръв. Тогава Голиат излязъл пред израилтяните и призовал техен боец на дуел. Условието било: в случай че той победи, евреите да станат плебеи на филистимците. И назад: в случай че падне, филистимците ще станат плебеи на евреите. Всички се уплашили от него. Освен Давид – прислужникът на еврейския цар Саул. Ето по какъв начин Библията разказва това събитие:
„ И от филистимския стан излезе левент на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок. Той имаше меден шлем на главата си и бе облечен с люспеста ризница, тежината на бронята беше пет хиляди сикли мед, и с медни ногавки на пищялите си и медно щитче сред рамената си. Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикли желязо; и щитоносецът му вървеше пред него. И той застана, та извика към Израилевите редове, като им сподели: „ Защо излязохте да се опълчите за пердах? Не съм ли аз филистимец, и вие Саулови прислужници? Изберете си един мъж, па дано слезе при мене. Ако може да се бие с мене и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; само че в случай че му надвия аз и го убия, тогава вие ще ни бъдете прислужници и ще ни се подчинявате “. Филистимецът рече още: „ Аз мятам пренебрежение през днешния ден върху Израилевите редове; дайте ми мъж да се бием двама. А Саул и целият Израил, когато чуха тия думи на филистимеца, смаяха се и се уплашиха прекомерно много… И Саул сподели на Давида: „ Иди, и Господ да бъде с тебе! “ Тогава Саул облече Давида с облеклото си, и тури меден шлем на главата му, и облече го с ризница. И Давид препаса неговия меч над облеклото му и се постара да походи, тъй като не беше навикнал с тях. И Давид сподели на Саула: „ Не мога да заедно съм с тия оръжия, тъй като не съм навикнал “. И по този начин Давид ги съблече. И взе тоягата си в ръка, и като си избра пет гладки камъка от потока и ги тури в овчарската си торба, той се приближаваше към филистимеца с прашката си в ръка “.
Развоят нататък е прочут на всеки – Давид улучва с прашката си Голиат право в челото и го убива.
Именно формата на битката – дуел сред двамата най-смели и мощни воини, карат учените да считат, че в действителност се е състояла. По сходен метод героите на „ Илиада “ се борят в персонални дуели: троянският принц Парис против Менелай, цар на Спарта и брачен партньор на отвлечената от него Елена. Също в персонален дуел се сблъскват най-силните воини на гърците и троянците – Ахил и Хектор. Това, както означават учените, било нормална процедура за Близкия изток от бронзовата ера (преди 3 хиляди години).
Ето за какво се счита, че описанието на дуела сред Давид и Голиат почива на действително събитие. Друг мотив в интерес на тази догадка е, че е прекомерно необичайно да се опишат толкоз детайлности и елементи, в случай че ставаше дума единствено за авторска фикция. Още повече, че родният град на Голиат – Гет, е открит от археолозите. В продължение на няколко години те провеждали разкопки в Тел Ес-Шафи в Израел. Именно там се намира един от петте града, издигнати от филистимците – Гет, където живеел именитият Голиат. При разкопките било открито парче керамика с надпис, който към момента не е разчетен. Науката и до момента не може да откри с акуратност от кое място са пристигнали филистимците в Ханаан, какви са били техните традиции и език.
Откритото неотдавна керамично парче е, в действителност, вторият пример от писмеността на този народ. Първият – също парче керамика, било открит също там през 2005 г. Тези надписи обаче мощно наподобяват на семитски език. Оттук поражда и версията, че филистимците евентуално заемат своята книжовност от евреите. Тяхната история към момента чака да бъде изучена, а с това, може би, да бъдат отстранени и „ белите петна “ към най-могъщият им боец – Голиат.
