Светлата и тъмната сила на ефекта „плацебо“
Един от най-интересните явления в медицината е резултатът „ плацебо “. За него към този момент са написани безчет публикации, монографии, правени са най-различни проучвания – само че и до ден-днешен не е изцяло оголен механизмът, по който работи.
Най-общо казано, плацебо – това е лечебният резултат, който се получава, откакто болният одобри таблетка или разтвор, или претърпи процедура, които сами по себе си не съдържат и не съставляват никаква лекарствена и изобщо здравна полезност, само че дават действителен възстановителен резултат. Невинаги, несъмнено – само че в огромна част от случаите. Особено, в случай че лекарите кажат на пациентите, че им дават най-новото лекарство. И изясняват по какъв начин то „ работи “.
Този чудодеен резултат бил открит за първи път през 1955 г. По това време Хенри Бийчър, анестезиолог от Бостън, с изненада отбелязал, че безполезните захарни хапчета или чаша чиста вода имат удобен резултат върху 35 % от пациентите.
Според медиците, тук няма никаква мистичност: илюзията предизвика изцяло съответни промени в мозъка. Учените дават на доброволци хапчета от нормално нишесте, като ги твърдят, че това е мощно обезболяващо. И болката в действителност се приключва.
Сканирането на мозъка демонстрира, че невроните – нервните кафези, стартират да създават ендорфини в отговор на уверенията за успеваемостта на лекарството. Тези естествени наркотични субстанции погасяват болката, като блокират нервните окончания. Но такова просто пояснение надали разкрива механизма на излекуването от действителни заболявания. Ето две действителни истории.
„ Лекарите диагностицираха вуйна ми със смъртоносна диагноза: „ рак на щитовидната жлеза “ и даже дефинираха крайния период: най-много още 3 месеца живот. И радостната 60-годишна жена за седмица рухна. Един комшия ме посъветва да отидем при врач. Той прочете над нея някакви заклинания и сподели, че е изцяло здрава. Три месеца по-късно вуйна ми се яви на обзор: туморите ги нямаше! Оттогава са минали шест години “.
„ Веднъж посетих сеанси на прочут врач във Филипините, който извършваше интервенции без скалпел, премахвайки тумори от тялото с ръце. Операцията, несъмнено, изглеждаше като трик: ръцете на „ хирурга “, масажирайки пациента, ненадейно се оцветиха в кръв и след секунда в тях се появи някаква лигавица, която той бързо хвърли в кофата за отпадък. „ Извадих заболяването от тялото ви “, разгласи лечителят. По-късно в частно следствие обаче се оказа, че този врач в действителност правил фокуси: незабелязано отдолу под масата, на която лежи пациентът, изважда вътрешности от пуйки, пилета или крави. Но ето парадоксът: от 10 безнадеждно заболели хора, с които пътувах до Филипините – с рак на стомаха, гърлото, мозъка, и които лекарите бяха осъдили на скорошна гибел, шестима към момента живеят обикновено “.
Изследователите считат, че хората с отслабена, възбудима нервна система са изключително податливи на самохипноза. В историята на медицината е прочут казусът с италианския доктор Фераус. Той излекувал заболели от тресчица с елементарен лист хартия, върху който били написани единствено две думи: „ Против тресчица “. Пациентът трябвало да откъсва по една писмен знак от този лист хартия всеки ден. Когато всички букви били откъснати, индивидът оздравявал.
Самовнушението, обаче, е страшна мощ и в противоположен смисъл.
Известна е историята за нарушител, наказан на гибел, на който завързали очите и споделили, че вените му са отворени и той кърви – и в действителност чувствал по какъв начин „ кръвта “ му се стича по ръцете. Няколко минути по-късно той починал, макар че по ръцете му разливали единствено топла вода.
Едно племе от остров Тонга (югозападно от Тихия океан) имало поверие: този, който яде от закуската на вожда, се обрича на бърза гибел. И един път един от вождовете оставил част от храната си върху масата. Наблизо минавал абориген от друго племе, който не знаел поверието и изял храната. Когато му споделили, че това е закуската на вожда и какво значи това, той почнал да се гърчи от болки в стомаха. Скоро починал.
В клиника по дерматология раздали крем на пациенти, които се оплаквали от акне. Казали им, че това е най-новото изобретение на учените. След месец при тези, които твърдо повярвали в действието на чудодейното лекарство, броят на пъпките по лицата им намалели, а кожата им станала по-мека и гладка.
Същия крем раздали на други пациенти. Но преди този момент те към този момент били пробвали доста мехлеми, които се оказали неефикасни. И към този момент не вярвали, че има лек срещу акнето. На тях новият „ чудо-крем “ не оказал помощ – пъпките освен не намалели, а даже се нараснали.
Това значи, че в случай че хората не желаят да бъдат „ програмирани “, никой нищо не може да им внуши. Тайните на самохипнозата не са изцяло изяснени. Всеки човек има капацитет да се самолекува или унищожи, както физически, по този начин и душевен. Но не всеки може да го осъзнае. Ние напълно неправилно имаме вяра, че не животът ни зависи от нас, а самите ние сме напълно подвластни от събитията.
Разбира се, някои считат всички знахари, които лекуват с плацебо, за шарлатани.
Но щом резултатът е същински и действителен, не е ли по-добре човек да бъде оздравял, пък въпреки и със самовнушение – вместо да остане болен или даже да почине?
