Легендата за Баба Марта
Един от най-хубавите и обичани празници, свързани с пролетта, е Баба Марта и закичването с мартеници. Мартеницата e декорация от усукани конци, червен и бял, която обичайно се поставя на 1 март за здраве.
Този бит е присъщ за Балканския полуостров и се е трансформирал в балканска традиция. Присъства в Румъния и Молдова, където мартеницата се назовава мърцишор. С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в рамките на прилежащите страни - Западните околности, Република Македония (наричат мартеничката - мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк).
В класическия си тип мартеницата съставлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго избран смисъл: червено - кръв, живот; бяло - непорочност, благополучие. Белият цвят на мартеницата в началото е символизирал мъжкото начало, силата. Той е цветът на Христос. Червения цвят е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Не инцидентно в началото женските сватбени носии са били червени. Срещат се и други цветове, които имат своята символика. Синият цвят е обвързван с небето и водата. Той е белег на божествена безкрайност и аристократичност. Зеленият цвят е знак на плодородност, възобновление и тържественост. Мартеницата, включва разнообразни детайли и знаци - сини мъниста (против уроки), парички (за благополучие) и други
Когато се прави мартеница, тя би трябвало да се усуква постоянно наляво, както и че се закичва постоянно на лявата част на гърдите. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в фамилията да закичва на гърдите или да връзва на ръцете на децата пресукания бял и червен конец за здраве, благоденствие и шанс, срещу уроки.Мартениците се носят до появяването на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, т.е. до настъпването на пролетта. След това се слагат на дърво или под камък. В последния случай по тях може се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Друг бит е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат по-късно на клонки от цъфнало дърво или шубрак. Така на доста места в България обичайно се виждат окичени с мартеници дървета и шубраци. Друг бит е мартениците да се носят до момента в който се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета.
Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „ че да върви, както тече реката “. Традицията гласи още, че благополучие и шанс носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита наследник конец (против уроки), а в Родопите се поставят още няколко цвята.
Празникът на Баба Марта в българските обичаи е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта и наближаването на пролетта. Традицията е обвързвана с античната езическа история от Балканския полуостров, обвързвана с всички аграрни култове към природата.
Живяла Марта със своите братя надалеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали дребен, а другия — огромен Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с богатствата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали радостно птичките.
Веднъж една млада пъргава булка подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
- Не извеждай, младоженка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде — думал й свекърът, остарял остарелия.
Преживял е доста той и умно може да поучи. По слънцето познавал старецът по кое време ветрове ще завеят, по месеца разбирал по кое време дъжд ще захване, по кое време град ще бие, по кое време зла зима ще вилнее.
- Кърпикожусите цъфтят в този момент, снахо — топло й напомнил старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
- Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — споделила невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка тъга й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има мощ стихии и хали да посее, и тя знае по кое време безоблачен берекет да прати. Какво от това, че жена й думат! Не минало доста. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, мразовит сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка по този начин и не се върнала към този момент. Тя останала вкаменена дружно с овчиците си горе в планината. Така останал обичаят да се вършат мартеници, с цел да е радостна " баба Марта ", да не се сърди и да носи единствено добрини на хората.
Обичаи на 1 март
Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото - заболявания и бедност. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце. Предварително дамите усукват бели и червени вълнени конци - мартеници, които завързват или окачват на всеки от фамилията. Мартениците трябвало да са по този начин усукани, както момите се усукват към момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите - отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, с цел да не се развяват по седенките.
Инфо: www.webbukvar.com
