Отиде си Дан Симънс, бащата на култовата сага „Хиперион
Един от най-големите визионери в актуалната литература, Дан Симънс, е умрял на 77-годишна възраст. Авторът, чието име стана синоним на епичност и философска дълбочина, е умрял в резултат на инсулт. Новината раздруса милионите му фенове по целия свят, за които Симънс не беше просто публицист, а проектант на цели светове, написа trafficnews.bg.
Преди да се трансформира в литературна икона през 80-те години на предишния век, Симънс е работил в областта на началното обучение. Неговият извънреден гений му разрешава да сътвори богато портфолио от над три десетилетия творчество, обхващащо жанрове като хорър, историческа нереалност и научна фантастика.
Често в книгите му тези граници се размиват, създавайки неповторим жанр, който малко на брой могат да имитират. Безспорно неговият максимален принос към международната съкровищница е сагата „ Хиперион “ (Hyperion Cantos). Публикуван за първи път през 1989 година, романът е подложен в далечното бъдеще, където човечеството е заселило стотици планети.
Структурата на книгата е въодушевена от „ Кентърбърийски разкази “ на Чосър и наблюдава орисите на седем герои, отправили се на поклонение към мистичните Гробници на времето. Там те би трябвало да се изправят против Шрайка – именито, ужасяващо и изменящо времето създание. Всяка от историите на героите е разказана в друг поджанр – от покруса и политически трилър до военна фантастика.
Въпреки че „ Хиперион “ постоянно е систематизиран като „ твърда “ научна фантастика, не може да не се подчертае неговата невероятна прочувствена мощ. Епизоди като „ Разказът на учения “, описващ ориста на Сол Уейнтро и неговата щерка Рахил, остават в историята като едни от най-трогателните страници, писани в миналото. Симънс съумява да съчетае огромни хрумвания за религията, като западащия католицизъм и мистериозните кръстоформи, с чисто човешки драми. Писател, който не предава читателите си в епоха, в която доста огромни поредици остават незавършени (като тези на Джордж Р. Р. Мартин или Патрик Ротфус), Симънс беше прочут със своята работливост.
Той приключи своя „ Кантос “ с три продължения, които, въпреки и разнообразни по жанр, доведоха историята до удовлетворяващ и огромен край. Освен с фантастиката, той остави диря и с хорър шедьовъра „ Терор “ – фикционален роман за изгубената експедиция на Франклин в Арктика, който също се трансформира в обичан на рецензията и публиката. Литературният свят губи колос и популярен повествовател, притежаващ заложба за мрачни обрати и ярки персонажи.
Дан Симънс не просто пишеше книги; той създаваше хрумвания, които помагаха на читателите да оформят своя светоглед. Днес почитателите му се надяват, че той е отпътувал към своя небесен парадайс с някой от своите величествени „ дървесни кораби “, оставяйки зад себе си завещание, което времето няма да заличи.
