Рекордьор в efbet Лига се вдъхновява от Тоти
Един от най-големите гении в родната Втора лига Валентин Николов е единствено на 16 години, само че съгласно мнозина експерти е един от най-перспективните млади български футболисти. Той държи два от най-труднопостижимите върха в родния футбол. Вальо е най-младият футболист, дебютирал в професионалния футбол. Едва на 15 години и 12 дни Николов влезе като запаса за родния Локомотив (София) в мача против Пирин в Благоевград. Само няколко месеца по-късно стана и най-младият голмайстор, разписвайки се против Ботев (Гълъбово). Син е на някогашния футболист на Пирин и Марек Валентин Николов -старши, който сега е вицепрезидент на Локомотив София. Ето какво
– Здравей, Вальо! Как си? Къде те намирам?
– Здравей, благодаря за вниманието. Вкъщи съм. За благополучие всички мои близки са добре.
– Как се справяш с изключителното състояние? Какво е за един професионален състезател да няма опция да организира естествени подготвителни занимания?
– Опитвам се да виждам положително на нещата, само че в действителност е много мъчно. Тренирам всеки ден у дома, само че е напълно друго от естествената обстановка. Тежко е без футбол, без тренировки…
– Повечето малчугани избират Левски или ЦСКА, само че ти си локомотивец. Спомняш ли си по кое време и по какъв начин тъкмо заобича „ червено-черния “ клуб? Какво значи той за теб и какво го прави по-специален?
– Така е, правилно е, че този клуб е по-специален. Бях едвам 6-годишен, когато за първи път отидох на подготовка на стадион “Локомотив”. Тогава още нямаше толкоз дребен набор като моя (2003) и започнах да упражнявам с по-големите. Така потегли любовта към Локо… и оттогава съвсем не съм изпускал мач на обичания тим. Когато получих за пръв път късмет да стана част от първия отбор, от мъжете, бях доста благополучен и разчувствуван. Локомотив е огромен клуб, да играеш за него е чест!
– Знаем, че това е част от развиването на един футболист, само че няма по какъв начин да не споменем, че имаш къс интервал в Славия като по-малък. Какво научи там и какво те накара след това да се завърнеш в „ Надежда “?
– Да, бях част от школата на Славия. Мога да кажа, че научих доста и това беше значима част от моето развиване. Но вижте, аз постоянно съм мечтал да играя за Локомотив и по тази причина беше най-нормалното нещо преди 4 години се завърна в обичания тим.
– Кой треньор съумя най-вече да ти помогне да се развиеш освен като футболист, само че и като човек? Освен някогашен футболист и сполучлив предприемач, татко ти е и страховит човек. Каква беше неговата роля? И тъй като и аз, и доста други български деца също сме минали през това, забавно ми е по какъв начин се справяш с неизбежните в България подмятания за „ връзкарство “ и така нататък?
– Всеки от треньорите, с които съм работил през годините, има принос в моето развиване, само че татко ми е индивидът, който ме е построил в най-голяма степен като футболист и като човек преди всичко! Мога да кажа, че той е мой кумир и мой най-хубав другар! Гледам да се изучавам от него. Злобни и завистливи хора постоянно ще има, само че мен това не ме интересува. Аз знам кой съм, какъв брой труд поставям всеки ден и всичко, което съм постигнал до момента е плод на моите старания.
– Преходът от юношеския към мъжкия футбол е извънредно сложен, доста гении от целия свят не съумяват да го преминат сполучливо. Ти по какъв начин се оправи? Как се усещаше първоначално с батковците? Как те одобриха те?
– Никога не съм имал проблеми със съотборниците. Моите по-опитни съотборници ме одобриха добре и ми помагаха доста и може би, с помощта на това, съумях да мина по-лесно прехода към мъжкия футбол. Разликата сред юношите и борбите във Втора лига в действителност е голяма и би трябвало да имаш мощен темперамент, с цел да успееш. Няма да не помни един момент…(вълнува се). Играхме контролна среща против първия тим на Славия. Това беше в действителност втория мач за мъжете. Тогава бях на 14 години. Появих се на терена 10 минути преди края на срещата. Само няколко секунди по-късно, с първото си допиране до топката, съумях да вкарам. Наистина неповторим миг, който в никакъв случай няма да не помни!
– Ти сложи два върха до момента – към този момент си най-млад дебютант, а и голмайстор. Какво значи това за теб, към какви върхове и триумфи се стремиш в бъдеще?
– Да, по този начин е, съумях да направя това. Наистина, прелестно е, това са хубави неща, които ме вършат горделив със себе си и демонстрират, че невъзнаграден труд няма. Нищо не идва инцидентно. Аз не преставам да работя и се надявам да имам още достижения и триумфи в бъдеще. Искам да направя добра кариера и да доближи футболни върхове.
– Още от дребен те наблюдават много задгранични клубове, беше на стаж и в елитния инталиански Сампдория. Мислиш ли, че ти е рано още за такава крачка или към този момент се чувстваш подготвен?
– За мене е значимо в този момент да упражнявам и да се развъртвам, другото времето ще го покаже.
– Кой е обичаният ти футболист и по какъв начин той те въодушевява?
– Е, той към този момент се отхвърли, само че вечно ще си остане един – Франческо Тоти. Истински предан на един клуб с цялото си сърце.
– За край – какво ще кажеш на последователите на Локомотив в тези тежки за клуба дни?
– Да не престават да бъдат все толкоз отдадени на тим, да не стопират да ни поддържат на всички места и дружно да върнем Локомотив, където му е мястото – в Първа лига.
– Здравей, Вальо! Как си? Къде те намирам?
– Здравей, благодаря за вниманието. Вкъщи съм. За благополучие всички мои близки са добре.
– Как се справяш с изключителното състояние? Какво е за един професионален състезател да няма опция да организира естествени подготвителни занимания?
– Опитвам се да виждам положително на нещата, само че в действителност е много мъчно. Тренирам всеки ден у дома, само че е напълно друго от естествената обстановка. Тежко е без футбол, без тренировки…
– Повечето малчугани избират Левски или ЦСКА, само че ти си локомотивец. Спомняш ли си по кое време и по какъв начин тъкмо заобича „ червено-черния “ клуб? Какво значи той за теб и какво го прави по-специален?
– Така е, правилно е, че този клуб е по-специален. Бях едвам 6-годишен, когато за първи път отидох на подготовка на стадион “Локомотив”. Тогава още нямаше толкоз дребен набор като моя (2003) и започнах да упражнявам с по-големите. Така потегли любовта към Локо… и оттогава съвсем не съм изпускал мач на обичания тим. Когато получих за пръв път късмет да стана част от първия отбор, от мъжете, бях доста благополучен и разчувствуван. Локомотив е огромен клуб, да играеш за него е чест!
– Знаем, че това е част от развиването на един футболист, само че няма по какъв начин да не споменем, че имаш къс интервал в Славия като по-малък. Какво научи там и какво те накара след това да се завърнеш в „ Надежда “?
– Да, бях част от школата на Славия. Мога да кажа, че научих доста и това беше значима част от моето развиване. Но вижте, аз постоянно съм мечтал да играя за Локомотив и по тази причина беше най-нормалното нещо преди 4 години се завърна в обичания тим.
– Кой треньор съумя най-вече да ти помогне да се развиеш освен като футболист, само че и като човек? Освен някогашен футболист и сполучлив предприемач, татко ти е и страховит човек. Каква беше неговата роля? И тъй като и аз, и доста други български деца също сме минали през това, забавно ми е по какъв начин се справяш с неизбежните в България подмятания за „ връзкарство “ и така нататък?
– Всеки от треньорите, с които съм работил през годините, има принос в моето развиване, само че татко ми е индивидът, който ме е построил в най-голяма степен като футболист и като човек преди всичко! Мога да кажа, че той е мой кумир и мой най-хубав другар! Гледам да се изучавам от него. Злобни и завистливи хора постоянно ще има, само че мен това не ме интересува. Аз знам кой съм, какъв брой труд поставям всеки ден и всичко, което съм постигнал до момента е плод на моите старания.
– Преходът от юношеския към мъжкия футбол е извънредно сложен, доста гении от целия свят не съумяват да го преминат сполучливо. Ти по какъв начин се оправи? Как се усещаше първоначално с батковците? Как те одобриха те?
– Никога не съм имал проблеми със съотборниците. Моите по-опитни съотборници ме одобриха добре и ми помагаха доста и може би, с помощта на това, съумях да мина по-лесно прехода към мъжкия футбол. Разликата сред юношите и борбите във Втора лига в действителност е голяма и би трябвало да имаш мощен темперамент, с цел да успееш. Няма да не помни един момент…(вълнува се). Играхме контролна среща против първия тим на Славия. Това беше в действителност втория мач за мъжете. Тогава бях на 14 години. Появих се на терена 10 минути преди края на срещата. Само няколко секунди по-късно, с първото си допиране до топката, съумях да вкарам. Наистина неповторим миг, който в никакъв случай няма да не помни!
– Ти сложи два върха до момента – към този момент си най-млад дебютант, а и голмайстор. Какво значи това за теб, към какви върхове и триумфи се стремиш в бъдеще?
– Да, по този начин е, съумях да направя това. Наистина, прелестно е, това са хубави неща, които ме вършат горделив със себе си и демонстрират, че невъзнаграден труд няма. Нищо не идва инцидентно. Аз не преставам да работя и се надявам да имам още достижения и триумфи в бъдеще. Искам да направя добра кариера и да доближи футболни върхове.
– Още от дребен те наблюдават много задгранични клубове, беше на стаж и в елитния инталиански Сампдория. Мислиш ли, че ти е рано още за такава крачка или към този момент се чувстваш подготвен?
– За мене е значимо в този момент да упражнявам и да се развъртвам, другото времето ще го покаже.
– Кой е обичаният ти футболист и по какъв начин той те въодушевява?
– Е, той към този момент се отхвърли, само че вечно ще си остане един – Франческо Тоти. Истински предан на един клуб с цялото си сърце.
– За край – какво ще кажеш на последователите на Локомотив в тези тежки за клуба дни?
– Да не престават да бъдат все толкоз отдадени на тим, да не стопират да ни поддържат на всички места и дружно да върнем Локомотив, където му е мястото – в Първа лига.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ