Наночастици ще "скриват" трансплантирани органи от организма
Един от най-големите опасности при трансплантация на орган е неговото отменяне от организма. Необходими са специфични лекарства, които оказват помощ за приемането на органа, само че рискът продължава да е прекомерно огромен. Учени от Йейлския университет считат, че са намерили решение посредством потреблението на наночастици.
Системата на учените употребява наночастици, посредством които се доставят дребни количества специфичен медикамент siRNA в кръвта на пациента. Те стопират белите кръвни телца да нападат органа като непознат и на практика той става " незабележим " за организма.
Освен това siRNA трае до шест седмици, а не няколко дни като сегашните лекарства. Това дава много повече време на органа да " свикне " и да бъде признат по-лесно от организма. Методът не подсигурява стопроцентово приемане на органа, само че доста понижава риска. Освен това понижава реакцията на тялото против органа и я прави по-лесно контролируема.
Наночастиците могат да се персонализират за реализиране на избран резултат и контролиране на количеството медикамент. Освен това са характерни за съответния орган, което значи, че белите кръвни телца ще действат обикновено против други проблеми в тялото. На доктрина тя отваря вратата и за изкуствени органи, които са единственото решение на острия дефицит на органи за трансплантация.
Разработката на учените е още в начална фаза. Следващата стъпка е действителното ѝ приложение за бъбречни трансплантации, което ще отнеме време.
Системата на учените употребява наночастици, посредством които се доставят дребни количества специфичен медикамент siRNA в кръвта на пациента. Те стопират белите кръвни телца да нападат органа като непознат и на практика той става " незабележим " за организма.
Освен това siRNA трае до шест седмици, а не няколко дни като сегашните лекарства. Това дава много повече време на органа да " свикне " и да бъде признат по-лесно от организма. Методът не подсигурява стопроцентово приемане на органа, само че доста понижава риска. Освен това понижава реакцията на тялото против органа и я прави по-лесно контролируема.
Наночастиците могат да се персонализират за реализиране на избран резултат и контролиране на количеството медикамент. Освен това са характерни за съответния орган, което значи, че белите кръвни телца ще действат обикновено против други проблеми в тялото. На доктрина тя отваря вратата и за изкуствени органи, които са единственото решение на острия дефицит на органи за трансплантация.
Разработката на учените е още в начална фаза. Следващата стъпка е действителното ѝ приложение за бъбречни трансплантации, което ще отнеме време.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ




