Ражда се майсторът на перото и четката Кольо Витковски
Един от най-големите пловдивски художници - Кольо Витковковски, се ражда на 4 юни 1925 година, с цел да остави в завещание на генерации богата сбирка живописни платна и графики. Творбите му са изложени и през днешния ден в галериите паралелно с неговите съвременници Димитър Киров, Георги Божилов-Слона, Енчо Пиронков.
Младият Витковски стартира да рисува, преди да е приключил Художествена академия в Прага. Участва в интернационалните изложения в Съветския съюз, Полша, Германия и даже в Швеция, Дания и Норвегия. В изкуството си ползва техники като акватинта и суха игла. По времето на соца управлява Градската художествена изложба. Освен живопис Кольо Витковски е прочут на локалния културен хайлайф като стихотворец и публицист. Публикува стихове и импресии, а през 1989 година - пътепис „ Парижки дневник “.
" Честен човек с действителен взор върху процесите в света ", спомня си за Витковски проф. доктор Стефан Станев.
" Той мъчно и трудно одобри настъпилите след 10 ноември промени. Като че ли постоянно е по този начин: компликациите активизират до краен лимит гения и тогава той дава най-хубавото от себе си. Кольо имаше рядката заложба да бъде по едно и също време и художник, и публицист. Това беше неговото преимущество и неговото проклинание, тъй като можеше двойно да споделя мислите и възприятията си - с перо и четка, само че и двойно да страда - пред белия лист и пред бялото платно ", разказва проф. Станев.
Младият Витковски стартира да рисува, преди да е приключил Художествена академия в Прага. Участва в интернационалните изложения в Съветския съюз, Полша, Германия и даже в Швеция, Дания и Норвегия. В изкуството си ползва техники като акватинта и суха игла. По времето на соца управлява Градската художествена изложба. Освен живопис Кольо Витковски е прочут на локалния културен хайлайф като стихотворец и публицист. Публикува стихове и импресии, а през 1989 година - пътепис „ Парижки дневник “.
" Честен човек с действителен взор върху процесите в света ", спомня си за Витковски проф. доктор Стефан Станев.
" Той мъчно и трудно одобри настъпилите след 10 ноември промени. Като че ли постоянно е по този начин: компликациите активизират до краен лимит гения и тогава той дава най-хубавото от себе си. Кольо имаше рядката заложба да бъде по едно и също време и художник, и публицист. Това беше неговото преимущество и неговото проклинание, тъй като можеше двойно да споделя мислите и възприятията си - с перо и четка, само че и двойно да страда - пред белия лист и пред бялото платно ", разказва проф. Станев.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ