Васил Михайлов – Капитанинът
Един от най-големите и обичани артисти – Васил Михайлов, окръгля през днешния ден 80 години. Актьорският му стаж е към този момент 57 години, което си е има-няма цялостен живот. И вместо да приема заслужени награди, ги отхвърля. Както стана и в края на предишния месец – в символ на митинг против всичко, което става и не се случва в българския спектакъл, отхвърли да вземе „ Икар ”.
Актьорът отсече: “С моя опит, с моите триумфи, с моите неточности съм си извоювал привилегията да отхвърлям другарства, да отхвърлям срещи, да отхвърлям функции и да отхвърлям награди ”. Толкоз. Какво можеш да кажеш на гениалния Васил Михайлов – синоним на чест и достолепие, след такава безапелационна позиция? Приемаш я с почит.
Той е от актьорите, които в действителност са станали част от времето, в което живеят. И генерации са хипнотизирани от могъществото на гения му. Да изиграеш стотици функции в театъра, киното и малкия екран и да те запомнят с доста от тях си е орис. Една от функциите му в действителност е емблематична – тази на Капитан Петко челник. И до момента се помни по какъв начин животът по улиците на всички места замира, когато по малкия екран се излъчва всеки следващ епизод на паметния сериал. Срещите му със фенове в тези години са стотици из цялата страна, в някои дни се случва да има и по 9 дневно. Харизмата му в действителност е невероятна, а гласът му не може да бъде сгрешен с различен. Зрителите го помнят и като Стамболов, Хан Кубрат, Хан Крум, Манол Кехая, Дантон, Сюлейман ага, Сократ, Ричард III… И с необикновен боязън като Ибрям Али, който изпя оная чудна родопска ария “Руфинка болна легнала ”. А по какъв начин единствено я изпя с дебелия си компактен бас във кино лентата “Краят на песента ” – първата му основна роля на екрана! Който го е чул да пее – където и да е – на сцена, на екран или на маса, безусловно си е помислял, че операта в лицето на басовите партии сигурно е изгубила огромен гений. Но ориста му подсказала различен театрален път – към театъра и киното.
Васил Михайлов се пали на секундата от най-малкото нещо, непредсказуем е в решенията си. Няма по какъв начин, нали е зодия овен. Изгражда характера си още от дребен. Носи в гените си кръвта на източнотракийските българи – татко му е емигрант от Одринско, а семейството му е Чинаров. Роден е в Стара Загора. Можело да стане доктор, само че поради две петици в дипломата се разминава с медицината. Пее още от дете, само че не уцелва преподаватели. Дори с великата Анна Томова-Синтова, която също е заралийка, се явили на конкурс за хористи в операта. След това обаче станал …шлосер матричар и стигнал до пети разряд в локалния цех “Светлина ”.
През 1960-а, към този момент 22-годишен юноша, идва в София, издокаран в електриков костюм и самочувствие. Тогава влиза в постройката на ВИТИЗ за първи път, само че не на изпит, а с цел да гледа представянето на собствен другар. А откакто афишират в допълнение места, небрежно се приготвя, явява се и го одобряват в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Още като студент играе три пиеси на сцената на Военния спектакъл. Най-напред го кани Леон Даниел в “Старата дама ”. Младежът даже не подозира, че след години ще стане една от най-големите звезди на същия този спектакъл. Разпределен е в Димитровград, само че поради свалена пиеса на режисьора Асен Шопов по идеологически аргументи, той е пратен в Хасковския спектакъл. През 1967-а е негов шеф – най-младият, единствено на 26 години. В края на същата година към този момент е поканен да играе на сцената на Театъра на Армията – там е и до в този момент правилен до гроб на трупата, повече от 50 години.
На софийската сцена Михайлов безусловно скача в дълбоките води на международната драматургия. Легенди се описват за блестящата му игра като Платонов в “Океан ”, Ричард Трети, Найден в “Майстори ”, Слим в “За мишките и хората ”, Васка Пепел в “На дъното ”, Манол във “Време разделно ”… След години кинорежисьорът Людмил Стайков ще му даде ролята на Сюлейман ага във кино лентата по романа на Антон Дончев. Първата роля, с която е запомнен същински от кинозрители и рецензия, пък е осъществяването му във кино лентата “Хирурзи ” (1977). “В театъра и киното съм изиграл доста монументи ”, обича да се майтапи артистът, изреждайки имената на известните си герои. А измежду тях са ханове, царе, крале… Дузина са функциите му на велики българи. Играл е полковник, военачалник, общественик, политик, кмет, старшина, френски бунтовник, турски ага, боцман, артилерист, лесничей, поп, хирург – какво ли не. Има и още – папи, патриарси, а за похлупак и трима партизански командири. И всички те – мощни и завладяващи характери. Още се помни и една друга негова роля – на гадния началник Неризанов, в паметния филм на Николай Волев – “Маргарит и Маргарита ”. А през днешния ден с четириминутната си роля в новия “Възвишение ” високата му класа е безспорен факт.
Сега най-вече го радват внуците. Те са другата му обич дружно с театъра – мястото, където посреща рождения си ден. Сцената още го изгаря, а ръкоплясканията след всеки театър, в който взе участие, не стихват.
Отказва заплата във Велико народно събрание
Освен с чепатия си темперамент, Васил Михайлов е прочут и с твърдата си позиция в политиката. За него традициите, корените и българският дух са въпрос на чест, с които всеки може да се гордее. С неприкрита страст той постоянно е заявявал, че ненавижда доносниците и хората, които се отхвърлят от концепциите си – ренегатите. Когато е народен представител във Велико народно събрание, с още неколцина негови сътрудници се отхвърлят от заплатата си. Цялата сума възлиза на 36 000 лв..
ЗА НЕГО
Капитанът на българската героизъм
За българите Васил Михайлов си остава челник, превдварително решен като съвременник, и от дълго време се е трансформирал в легенда. Бъдете здрав и още дълги години бъдете капитанът на българската героизъм и на националната обич.
Румен Радев, президент на България
Народната
обич е
премията му
Каква премия? Няма друга премия! Васил Михайлов има една премия – националната обич, голямата национална обич към неговия Капитан Петко челник, към неговия гений! Само от нея не може да се откаже. Не може! И няма! Другото си е негов избор…
Татяна Лолова, актриса
Актьорът,
учил се от Кондов
и Шопов
За множеството хора, той е капитан Петко челник. Но, несъмнено, той надалеч не е единствено този облик. Той е и Кубрат във кино лентата “Хан Апарух ”. Той е Бъч във кино лентата “Събеседник по избор ”. Той е Вълкадин във “Вълкадин приказва с Бога ”. Той е Човекът в “Сизве Банзи е мъртъв ”. Той е Той в “Насаме с всички ”. Той е артистът, учил се от Иван Кондов, Петър Слабаков и Наум Шопов. Той има десетки награди и десетки театрални функции.
Мартин Карбовски, публицист
Не ми е било елементарно с Васил
Не ми е бил елементарен животът с Васил. Той беше от най-употребяваните артисти. Играл е и Стамболов, и Стамболийски… Когато най ми е трябвал, все го е нямало у дома. Но по този начин е в живота, би трябвало да има взаимни отстъпки, да отстъпиш, да схванеш, да бъдеш добър. И най-много умен. Във Васил има огромно възприятие за честност, за признателност.
Гергана Михайлова,
публицист и негова съпруга
Актьорът отсече: “С моя опит, с моите триумфи, с моите неточности съм си извоювал привилегията да отхвърлям другарства, да отхвърлям срещи, да отхвърлям функции и да отхвърлям награди ”. Толкоз. Какво можеш да кажеш на гениалния Васил Михайлов – синоним на чест и достолепие, след такава безапелационна позиция? Приемаш я с почит.
Той е от актьорите, които в действителност са станали част от времето, в което живеят. И генерации са хипнотизирани от могъществото на гения му. Да изиграеш стотици функции в театъра, киното и малкия екран и да те запомнят с доста от тях си е орис. Една от функциите му в действителност е емблематична – тази на Капитан Петко челник. И до момента се помни по какъв начин животът по улиците на всички места замира, когато по малкия екран се излъчва всеки следващ епизод на паметния сериал. Срещите му със фенове в тези години са стотици из цялата страна, в някои дни се случва да има и по 9 дневно. Харизмата му в действителност е невероятна, а гласът му не може да бъде сгрешен с различен. Зрителите го помнят и като Стамболов, Хан Кубрат, Хан Крум, Манол Кехая, Дантон, Сюлейман ага, Сократ, Ричард III… И с необикновен боязън като Ибрям Али, който изпя оная чудна родопска ария “Руфинка болна легнала ”. А по какъв начин единствено я изпя с дебелия си компактен бас във кино лентата “Краят на песента ” – първата му основна роля на екрана! Който го е чул да пее – където и да е – на сцена, на екран или на маса, безусловно си е помислял, че операта в лицето на басовите партии сигурно е изгубила огромен гений. Но ориста му подсказала различен театрален път – към театъра и киното.
Васил Михайлов се пали на секундата от най-малкото нещо, непредсказуем е в решенията си. Няма по какъв начин, нали е зодия овен. Изгражда характера си още от дребен. Носи в гените си кръвта на източнотракийските българи – татко му е емигрант от Одринско, а семейството му е Чинаров. Роден е в Стара Загора. Можело да стане доктор, само че поради две петици в дипломата се разминава с медицината. Пее още от дете, само че не уцелва преподаватели. Дори с великата Анна Томова-Синтова, която също е заралийка, се явили на конкурс за хористи в операта. След това обаче станал …шлосер матричар и стигнал до пети разряд в локалния цех “Светлина ”.
През 1960-а, към този момент 22-годишен юноша, идва в София, издокаран в електриков костюм и самочувствие. Тогава влиза в постройката на ВИТИЗ за първи път, само че не на изпит, а с цел да гледа представянето на собствен другар. А откакто афишират в допълнение места, небрежно се приготвя, явява се и го одобряват в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Още като студент играе три пиеси на сцената на Военния спектакъл. Най-напред го кани Леон Даниел в “Старата дама ”. Младежът даже не подозира, че след години ще стане една от най-големите звезди на същия този спектакъл. Разпределен е в Димитровград, само че поради свалена пиеса на режисьора Асен Шопов по идеологически аргументи, той е пратен в Хасковския спектакъл. През 1967-а е негов шеф – най-младият, единствено на 26 години. В края на същата година към този момент е поканен да играе на сцената на Театъра на Армията – там е и до в този момент правилен до гроб на трупата, повече от 50 години.
На софийската сцена Михайлов безусловно скача в дълбоките води на международната драматургия. Легенди се описват за блестящата му игра като Платонов в “Океан ”, Ричард Трети, Найден в “Майстори ”, Слим в “За мишките и хората ”, Васка Пепел в “На дъното ”, Манол във “Време разделно ”… След години кинорежисьорът Людмил Стайков ще му даде ролята на Сюлейман ага във кино лентата по романа на Антон Дончев. Първата роля, с която е запомнен същински от кинозрители и рецензия, пък е осъществяването му във кино лентата “Хирурзи ” (1977). “В театъра и киното съм изиграл доста монументи ”, обича да се майтапи артистът, изреждайки имената на известните си герои. А измежду тях са ханове, царе, крале… Дузина са функциите му на велики българи. Играл е полковник, военачалник, общественик, политик, кмет, старшина, френски бунтовник, турски ага, боцман, артилерист, лесничей, поп, хирург – какво ли не. Има и още – папи, патриарси, а за похлупак и трима партизански командири. И всички те – мощни и завладяващи характери. Още се помни и една друга негова роля – на гадния началник Неризанов, в паметния филм на Николай Волев – “Маргарит и Маргарита ”. А през днешния ден с четириминутната си роля в новия “Възвишение ” високата му класа е безспорен факт.
Сега най-вече го радват внуците. Те са другата му обич дружно с театъра – мястото, където посреща рождения си ден. Сцената още го изгаря, а ръкоплясканията след всеки театър, в който взе участие, не стихват.
Отказва заплата във Велико народно събрание
Освен с чепатия си темперамент, Васил Михайлов е прочут и с твърдата си позиция в политиката. За него традициите, корените и българският дух са въпрос на чест, с които всеки може да се гордее. С неприкрита страст той постоянно е заявявал, че ненавижда доносниците и хората, които се отхвърлят от концепциите си – ренегатите. Когато е народен представител във Велико народно събрание, с още неколцина негови сътрудници се отхвърлят от заплатата си. Цялата сума възлиза на 36 000 лв..
ЗА НЕГО
Капитанът на българската героизъм
За българите Васил Михайлов си остава челник, превдварително решен като съвременник, и от дълго време се е трансформирал в легенда. Бъдете здрав и още дълги години бъдете капитанът на българската героизъм и на националната обич.
Румен Радев, президент на България
Народната
обич е
премията му
Каква премия? Няма друга премия! Васил Михайлов има една премия – националната обич, голямата национална обич към неговия Капитан Петко челник, към неговия гений! Само от нея не може да се откаже. Не може! И няма! Другото си е негов избор…
Татяна Лолова, актриса
Актьорът,
учил се от Кондов
и Шопов
За множеството хора, той е капитан Петко челник. Но, несъмнено, той надалеч не е единствено този облик. Той е и Кубрат във кино лентата “Хан Апарух ”. Той е Бъч във кино лентата “Събеседник по избор ”. Той е Вълкадин във “Вълкадин приказва с Бога ”. Той е Човекът в “Сизве Банзи е мъртъв ”. Той е Той в “Насаме с всички ”. Той е артистът, учил се от Иван Кондов, Петър Слабаков и Наум Шопов. Той има десетки награди и десетки театрални функции.
Мартин Карбовски, публицист
Не ми е било елементарно с Васил
Не ми е бил елементарен животът с Васил. Той беше от най-употребяваните артисти. Играл е и Стамболов, и Стамболийски… Когато най ми е трябвал, все го е нямало у дома. Но по този начин е в живота, би трябвало да има взаимни отстъпки, да отстъпиш, да схванеш, да бъдеш добър. И най-много умен. Във Васил има огромно възприятие за честност, за признателност.
Гергана Михайлова,
публицист и негова съпруга
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ