Един от най-добрите играчи в българското първенство през последните години

Един от най-хубавите играчи в българското състезание през последните години – Смилен Мляков, реши да постави завършек на спортната си кариера. Емблематичният диагонал бе капитан на Левски в последните три сезона. През последната акция здравенякът пропусна много мачове поради контузии, само че най-сериозни проблеми му създаваха коленете. Смилен, който през лятото ще навърши 39 години, приказва за всичко това за уеб страницата и формалната страница на клуба във Facebook.

Смилен Мляков е роден на 17 юли 1981 година в София. Започва да тренира волейбол на 12-годишна възраст в ЦСКА. В богатата си кариера е играл още за: Ретимно (Гърция), Бове (Франция), Тренто (Италия), Ченстохова (Полша), Кале (Иран), Абомуслем Машад (Иран), ЦСКА и Левски. Близо 3 години пропуща поради серия от интервенции. След насилствената пауза се завръща на полето като играч на Левски и през 2014 година " сините " печелят Купата на България под управлението на Джузепе Лорицио.

- Смилене, мачът с Пирин в Разлог ли бе твоето последно излизане по екип на волейболното поле?
- Да, това беше последният мач в кариерата ми.

- Как стигна до решението да се оттеглиш?
- Да кажем, че зад него стоят 28 години волейбол и 8 интервенции. Освен това от 7 години развъртвам и личен бизнес, с цел да осигуря по-добър живот на фамилията си. Всички тези неща започнаха да се отразяват най-много физически на представянето ми. А това в действителност ме нервира, тъй като играя, с цел да спечелвам, не да ме бият...

- През последните три сезона от кариерата си бе капитан на Левски. Какво изживя в вези години?
- Доста неща. Както доста хубави, по този начин и разочароващи.

- Политиката на клуба е да развива и постанова млади и надарени играчи. Какви препоръки даваше на по-неопитните си съотборници?
- Освен спортно-техническите, които бяха непрекъснати, се надявам да съм им посочил по какъв начин да се държат като мъже и да се борят, с цел да са спечелили. Защото душата и сърцето са доста по-важни фактори за успеха, в сравнение с спортно-техническите умения.

- Голяма ли е разликата в поколенията – когато ти си бил на 18-19 години и сегашните младежи?
- Доста огромна. Различни времена, фамилии, идеали, стандарт...

- Имаш ли визия почти какъв брой мача си изиграл през кариерата си?
- Никаква. Просто всеки мач излизаш за победа без значение против кого!

- Ти си измежду играчите, които не пестят страсти. Ще ти липсва ли тръпката от мачовете?
- Определено. Винаги съм бил доста прочувствен на терена, в този момент ще се изучавам да изкарвам страстите си в живота, което може да е проблем (смее се).

- При първия си престой в Левски съумя да спечелиш Купата на страната. Какво не доближи през последните години на тима да стигне до призово класиране?
- Както към този момент споменахме, политиката на клуба е да се развиват и постановат млади състезатели. Явно тимът не е имал задоволително опит и класа в решаващите моменти.

- Ще продължиш ли да следиш развиването на клуба и да те чакаме ли на мачове на мъжкия тим?
- Възможно, уповавам се всички гарнитури в клуба да имат доста триумфи.

- Има ли възможност да продължиш с волейбола, само че под друга форма?
- Малко евентуално, само че никой не знае. Основно ще се съсредоточвам върху другата си активност – моя фитнес център.

- Какво ще пожелаеш на почитателите на Левски?
- Да посещават мачовете и да поддържат тима. Състезателите в действителност имат потребност от наличието им и това ще се отрази положително на тяхното представянето. Никак не е прелестно да си хазаин, а от време на време да има повече почитатели на съперника.