Поколението Z: От онлайн балона към улицата – гласът им има тежест
Един от най-четените мнения на седмицата, с над 79 696 прочитания, подчертава върху пробуждането на Поколението Z. Младите хора в България още веднъж потвърдиха, че не са „ тихото потомство “. Те излязоха на улиците, трансформирайки деня в знак на яд, вяра и обединяване. Онлайн пространството безусловно „ гръмна “ от статуси и сторита, съпроводени от покана за самобитно „ празненство “.
В обществените мрежи митингът беше описван като „ най-голямото джен зи празненство “. Това не означаваше лековерие. Атмосферата беше заредена и същинска. Каузата беше ясна, а хиляди младежи избраха да покажат, че има смисъл. Протестите бяха изпълнени с музика, цветове и плакати с остроумни послания. Те могат да се родят единствено в главите на младежи. Поколението Z в действителност сподели, че може да бъде част от общественост. Те не се отхвърлят да пазят ползите и полезностите си.
Хиляди стояха един до друг. Нямаше експанзия, напрежение или боязън. Видя се потомство, което знае по какъв начин да се провежда, комуникира и пази. То стои зад полезностите си. За първи път в живота си тези девойки и момчета усетиха, че гласът им има тежест. Най-важното е, че се видя, че ги има. Те са доста. Готови са да излязат от онлайн балона си. Показват, че им пука. Бъдещето им не е непряк резултат от решенията на други генерации.
„ Дано най-малко децата съумеят “, бяха най-честите мнения на възрастните.
Протестите с присъединяване на Поколението Z не престават да набират мощ. На 1 декември се организира нов многохиляден митинг. Той беше подсилен от част от опозицията в Народното събрание. Призивът бе за отдръпване на бюджета за 2026 година Лидерът на „ Продължаваме промяната “ Асен Василев се трансформира в знак измежду младите. Той взе участие интензивно на площадите, подкрепяйки идеята им.
В понеделнишката вечер митингите в София и други градове доближиха мащаби, сравними с тези от началото на 1990-те. Половината от протестиращите бяха представители на Поколението Z. Журналистката Маргарита Генчева разяснява, че младите стачкуват, тъй като им е омръзнало от мафия и корупция. Тя акцентира потребността от господство на правото и независимост на словото. Въпреки това, журналистът Виктор Димчев показва мнение, че младите не виждат забележителна смяна. Те повтарят лозунгите от митингите през 1997 година, което демонстрира прочут песимизъм.
