Захари Карабашлиев с парещи думи в Деня на почит към жертвите на комунистически режим
Един от най-бележитите модерни писатели - Захари Карабашлиев, написа следното по случай днешния 1 февруари, когато почитаме паметта на жертвите на мракобесния комунистически режим в България:
След малко ще се съберем пред параклиса до НДК да почетем жертвите на комунизма. Има нещо... изключително за мен всякога, когато чуя " жертви ”. 2730 са наказани на гибел и екзекутирани от " националната власт ” и " националния съд ” — без действителен развой, без право на обжалване, под окупацията на Червената войска — те надвишават ноколо 180 пъти тези в Нюрнбергския развой! " И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля " написа на съветски от Москва, вожда Георги Димитров. " Никой не би трябвало да бъде оневинен! ” 2730 смъртни присъди! Останалите са 20-15-10 годишни, концентрационни лагери, изселвания, репресии, стотици хиляди пострадали… А така наречен " национален съд ” обаче надминава себе си като прави и нещо несъмнено нечувано в правосъдната процедура — осъжда " на гибел ” над 200 към този момент убити българи! Тогавашният основен прокурор Георги Петров след време се гордее, че България е "...пример, който остава и ще остане непостижим в интернационален мащаб, ще остане да свети като една скъпоценна корона в историята на нашия храбър народ… Безспорно този резултат се дължи на нашата героична Партия, която пое тази акция съвсем напълно в свои ръце и даде една здрава организация на това огромно национално дело... Народните съдилища в никоя страна няма да доближат тези достижения, които несъмнено зарегистрира българският национален съд… Ето къде би трябвало да бъде нашата горделивост национална! "
Жертвите на " националния съд ”… А останалите евентуално 20 хиляди убити след мъчения, безследно изчезнали, наблъскани в лагери? А останалите след тях близки, лишени от обич, имущество, работа, техните другари, съидейници. А не са ли жертви на комунизма (вероятно най-странните жертви) и самите палачи, насилниците, " изпълняващите заповеди ", изпълнителите на партийната заръка? Къде стопират " жертвите ”? Не е ли жертва на наследството на комунистическата партия(заменена през днешния ден от Българска социалистическа партия и неосъдена даже морално за това, което е причинила) една неизброимаи даже неподозираща, че е жертва маса хора? Възможно ли е да сме народ-жертва на комунизма и на безконечната дружба с Кремъл, народ наказан да живее в лъжа, в безмълвие, в боязън, незнание и безбожничество?
Възможно е. Как се оправяме с това завещание? Трябва да има метод. И, не, не одобрявам тази дума: " жертви ”.
След малко ще се съберем пред параклиса до НДК да почетем жертвите на комунизма. Има нещо... изключително за мен всякога, когато чуя " жертви ”. 2730 са наказани на гибел и екзекутирани от " националната власт ” и " националния съд ” — без действителен развой, без право на обжалване, под окупацията на Червената войска — те надвишават ноколо 180 пъти тези в Нюрнбергския развой! " И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля " написа на съветски от Москва, вожда Георги Димитров. " Никой не би трябвало да бъде оневинен! ” 2730 смъртни присъди! Останалите са 20-15-10 годишни, концентрационни лагери, изселвания, репресии, стотици хиляди пострадали… А така наречен " национален съд ” обаче надминава себе си като прави и нещо несъмнено нечувано в правосъдната процедура — осъжда " на гибел ” над 200 към този момент убити българи! Тогавашният основен прокурор Георги Петров след време се гордее, че България е "...пример, който остава и ще остане непостижим в интернационален мащаб, ще остане да свети като една скъпоценна корона в историята на нашия храбър народ… Безспорно този резултат се дължи на нашата героична Партия, която пое тази акция съвсем напълно в свои ръце и даде една здрава организация на това огромно национално дело... Народните съдилища в никоя страна няма да доближат тези достижения, които несъмнено зарегистрира българският национален съд… Ето къде би трябвало да бъде нашата горделивост национална! "
Жертвите на " националния съд ”… А останалите евентуално 20 хиляди убити след мъчения, безследно изчезнали, наблъскани в лагери? А останалите след тях близки, лишени от обич, имущество, работа, техните другари, съидейници. А не са ли жертви на комунизма (вероятно най-странните жертви) и самите палачи, насилниците, " изпълняващите заповеди ", изпълнителите на партийната заръка? Къде стопират " жертвите ”? Не е ли жертва на наследството на комунистическата партия(заменена през днешния ден от Българска социалистическа партия и неосъдена даже морално за това, което е причинила) една неизброимаи даже неподозираща, че е жертва маса хора? Възможно ли е да сме народ-жертва на комунизма и на безконечната дружба с Кремъл, народ наказан да живее в лъжа, в безмълвие, в боязън, незнание и безбожничество?
Възможно е. Как се оправяме с това завещание? Трябва да има метод. И, не, не одобрявам тази дума: " жертви ”.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ