Всеки шести българин пазарува онлайн
Един от най-бързо разрастващите се сегменти през последните години в България е онлайн извършването на покупки, регистрират експерти. Трите преимущества на този вид шопинг са експедитивност, елементарен достъп до продукта и сигурност. Делът на хората, които избират да пазарят през компютъра за интервала 2012-2017 гг. е повишен двойно. Обемът на транзакциите се е нараснал от 269 млн. лева до 580 млн. лева за обсъждания петгодишен интервал.
Ако се направи параленост на българския и на европейския пазар, то е добре да се стартира от данните за това какъв % от популацията има достъп до интернет. България се приближава до европейските трендове като 66% от популацията й има достъп до виртуалното пространство. За Европейски Съюз този дял е 85%. Съществено разминаване има обаче при онлайн покупките. Въпреки, че за последните пет години българинът пазари двойно повече онлайн, се оказва, че едвам 18% от популацията употребяват тази услуга против 57% от хората, които живеят в Европейски Съюз. Достигнали сме европейците по индикатор извършване на покупки през смарт телефон – 52% и от българското, и от популацията на Съюза го употребяват, с цел да правят покупки.
Една от аргументите за разликите сред българския и европейския консуматор евентуално е тази, че близо 90% от покупките се правят посредством български онлайн магазини и едвам 10% употребяват опцията да купуват виртуално в чужбина. Наличието на подобен % покупки с локални търговци кара бизнеса да е по-смел в решението си да продава артикули онлайн, което води и до бърз растеж на онлайн магазините, разясняват експерти.
Интересно е да се означи, че съвсем няма разлика във типа стока, която се купува физически или онлайн. Така да вземем за пример, 21% от потребителите на черна техника избират да отидат в магазина и да видят уреда, който ще купят, а 20% рискуват и го купуват онлайн. Разлика има при домакинските електроуреди. Там 21% я купуват физически, а 8% - онлайн. При компютърната техника съотношението физически/виртуално е 9% към 21%.
Продължава и наклонността за покупка на заем. Профилът на заемодателят е чиновник, който най-малко от 1 година работи на непрекъснат трудов контракт. Най-често това е мъж на възраст сред 30 и 39 години със междинен приход от 1028 лева Той е фамилен със приблизително обучение, който е решил да купи стока със междинна цена от 864 лева
Ако се направи параленост на българския и на европейския пазар, то е добре да се стартира от данните за това какъв % от популацията има достъп до интернет. България се приближава до европейските трендове като 66% от популацията й има достъп до виртуалното пространство. За Европейски Съюз този дял е 85%. Съществено разминаване има обаче при онлайн покупките. Въпреки, че за последните пет години българинът пазари двойно повече онлайн, се оказва, че едвам 18% от популацията употребяват тази услуга против 57% от хората, които живеят в Европейски Съюз. Достигнали сме европейците по индикатор извършване на покупки през смарт телефон – 52% и от българското, и от популацията на Съюза го употребяват, с цел да правят покупки.
Една от аргументите за разликите сред българския и европейския консуматор евентуално е тази, че близо 90% от покупките се правят посредством български онлайн магазини и едвам 10% употребяват опцията да купуват виртуално в чужбина. Наличието на подобен % покупки с локални търговци кара бизнеса да е по-смел в решението си да продава артикули онлайн, което води и до бърз растеж на онлайн магазините, разясняват експерти.
Интересно е да се означи, че съвсем няма разлика във типа стока, която се купува физически или онлайн. Така да вземем за пример, 21% от потребителите на черна техника избират да отидат в магазина и да видят уреда, който ще купят, а 20% рискуват и го купуват онлайн. Разлика има при домакинските електроуреди. Там 21% я купуват физически, а 8% - онлайн. При компютърната техника съотношението физически/виртуално е 9% към 21%.
Продължава и наклонността за покупка на заем. Профилът на заемодателят е чиновник, който най-малко от 1 година работи на непрекъснат трудов контракт. Най-често това е мъж на възраст сред 30 и 39 години със междинен приход от 1028 лева Той е фамилен със приблизително обучение, който е решил да купи стока със междинна цена от 864 лева
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ