Президентът на САЩ, който често предизвикваше хората на бой
Един от обичаните ни исторически персони е Теди Рузвелт – с изключение на безчет други аргументи, и тъй като той е един от най-големите мъжкари, които в миналото са били водач на дадена страна, с безчет истории, описващи в детайли неговите подвизи.
Човекът освен има физиката на лос, той е и извънредно способен и приключен войник, който не разрешава на нещо дребно и неуместно като едно сърдечно заболяване да го кротне. Като юноша той постоянно боледува и в последна сметка се открива, че има някакъв недостатък на сърцето, наред с други неразположения. Затова, когато е в колежа, лекарят му предлага да се насочи към кариера зад бюрото и да заобикаля всевъзможни напрегнати или стресиращи действия.
Вместо това той приема слабото си сърце като предизвикателство и води един от най-активните животи, които може, и изобщо никак не прави нещо стресиращо като, да вземем за пример, да ръководи Съединените щати и в един миг даже съвсем еднолично да забави началото на Първата международна война с няколко години.
Както споменахме, той е болнаво дете, измъчвано от голям брой физически неразположения през всичките си години живот. Но житейският път на Рузвелт се трансформира вечно на 14-годишна възраст, когато по време на пътешестване до езерото Музхед група по-големи момчета го набиват. Разочарован от неспособността си да се отбрани, Рузвелт взема решение да работи над физическите си благоприятни условия и по този начин се заема с бокс. Това слага бъдещия президент по път, чиято кулминационна точка ще бъде в това да прави суплекси на държавни глави в Овалния кабинет.
От този миг нататък, Рузвелт на процедура прекарва всеки безсънен миг, трансформирайки тялото си в парче гранит, непрестанно намирайки способи да се усъвършенства физически и употребявайки всяка опция, с цел да удря хората за популярност и развлечение.
Въпреки че Рузвелт по никакъв метод не е приказен боксьор, той беше необикновено твърдоглав и честен, като веднъж взе стабилен, неохраняем удар в лицето по време на съревнование по бокс в колежа, откакто изпусна ръцете си сега, в който звънецът звънна – в последна сметка кръгът завърши. Недоволна от презрения удар, тълпата се развихри. Но за тяхно удивление Рузвелт популяризира обстановката, като шеговито сподели на тълпата „ Мълчи, той не чу! “ и избършете кървавия си нос чист.
Въпреки че Рузвелт по никакъв метод не е страховит боксьор, той е необикновено твърдоглав и честен като веднъж поема здрав тупаник в лицето по време на съревнование по бокс в колежа, откакто пуска ръцете си сега, в който звънецът афишира края на рунда. Недоволна от подмолния удар, тълпата се развихря. Но за тяхно удивление Рузвелт потушава обстановката като шеговито сподели на всички: „ Тихо, той не чу звънеца! “ и избърсва кръвта от носа си.
Това ще се окаже непрекъсната тематика през целия живот на Рузвелт, защото той в никакъв случай не пропуща опция да направи шоу за публиката. Например, по-късно в кариерата на Теди постоянно забавлява гостите на Белия дом, като показва хватки и с хвърляния от битката или провокира изключително мускулестите от гостите си, с цел да тества личната си устойчивост, постоянно спечелвайки дуела с помощта на комбинацията от няколко стила на пердах.
Освен че е способен боксьор, Рузвелт учи и джиу-джицу и джудо при именития войник и пионер по джудото, Ямашита Йошиаки. Въпреки че в началото учи и практикувал джудо, с цел да му помогне да смъкна няколко кг, откакто вижда, че в талията е станал малко поотпуснат по време на службата му в Белия дом, той толкоз се наслаждаваше на тръпката от борбата, че продължава да го учи и в последна сметка стига до кафяв колан.
Освен това, някак е редно да споменем склонността му да се гмурка в река Потомак през зимата … Защо? Защото Рузвелт просто желае да се увери, че тялото и мозъкът му са калени задоволително даже против най-крайните детайли.
Докато е губернатор на Ню Йорк, Рузвелт има тепих за битка в кабинета си, с цел да може да се бори с хората там на място. Тези осъществявания на Теодот нервират пъклен доста хората, които дават отговор за сигурността му. Те постоянно се пробват да го тласнат към по-джентълменско държание като му оферират по-подходящи надпревари, като билярд. Той обаче не ги слуша и продължава да провокира всеки, който наподобява като да може и да успее да го победи като в един миг даже да провокира тогавашния сегашен първенец по бокс, както и някогашния първенец по битка в Съединени американски щати, с цел да види какво е равнището му по отношение на тях.
На всичкото от горната страна той постоянно тества хватки от джудото на явно прекомерно толерантната му брачна половинка, на инцидентни членове на личния състав на Белия дом и на всевъзможни гостуващи държавни ръководители, любопитни дали легендите за физическите му качества са пресилени. Рузвелт също продължава да търси награждавани борци и първенци по бокс, които да се бият с него – още веднъж с цел да си подсигурява, че в никакъв случай да не стане мек.
Някои може да си помислят, че Рузвелт печели толкоз доста дуели, тъй като никой не би посмял съществено да се опита да нарани президента, само че истината е, че Теди ги приема доста съществено и не просто очакваше, а и изискваше, съперниците му да вършат същото – той им дава всичко от себе си и изиска от тях да се борят също толкоз съществено с него. Така той на няколко пъти е тежко ранен като най-лошото е, когато получава удар в лявото око някъде в шестия рунд на боксов мач против офицер от армейската артилерия. Резултатът от този удар е отлепена ретина на едното му око, което го оставя кьорав в това око. Вместо да се тормози от това, Рузвелт просто се майтапи, че е хубаво, че лявото му око ослепява, защото употребява дясното си за прицелване при пукотевица.
Независимо от това, травмата поставя завършек на боксовите битки на Рузвелт в Белия дом от боязън, че може да загуби и другото око. Вместо това той усилва дуелите си по джудо и битка, за всеки, който към момента желае да опита шанса си в борба с Лоса.
