Един от играчите с най-голям стаж в ЦСКА

Тибо Вион: Мечта №1 за мен и съотборниците е ЦСКА да стане шампион

Един от играчите с максимален стаж в ЦСКА - Тибо Вион даде изявление пред клубните канали. Французинът, който има 154 мача и 5 сезона с алената фланелка показа мнението си за представянето на тима през есента, треньорската промяна, връзките със съотборниците си,както и каква е най-голямата фантазия на всички в клуба.

" Започнахме доста мъчно в шампионата. Смяната на треньора обаче оказа своето въздействие и към този момент се представяхме доста по-добре. Трябва да гледаме единствено напред, с цел да затвърдим положителните усещания от последните мачове и да реализираме нашите цели.

Смятам, че Томаш в действителност е доста добър треньор с съвременни, европейски визии за играта. Разбира се, с цел да наложи тези визии, се изисква време. Не може всичко да се получи за 1-2 месеца, само че мисля, че това е верният път. Постепенно привикваме с условията му и ще продължим да се развиваме.

Още преди да дойда в ЦСКА, бях чувал за клуба. Най-вече за европейските му мачове. Знаех, че става дума за огромен тим. После се убедих в това от първо лице. Достатъчно е да отидеш на стадиона, да видиш какъв брой хора ни поддържат, цялата тази хореография... Това е един популярен отбор! А нашата задача е да радваме тези почитатели с изявите си, да реализираме положителни резултати и огромни победи.

С всички в тима се разбирам отлично. Още когато пристигнах в ЦСКА, имаше много френско говорящи. Предимство за мен е, че разбирам и португалски. Още тогава можех да споделям и с бразилските играчи. Това сигурно оказва помощ за акомодацията, в този момент се пробвам да спомагам на всеки нов състезател да се впише по-бързо в тима и да покаже своите качества.

С Коялипу играхме дружно още в Ниор - тогава беше доста млад, само че и доста надарен. Открояваше се неговият капацитет и качества. Мисля, че му се отрази позитивно напускането на Ниор и решението да развие кариерата си в други страни. Виждаше се, че ще стане добър голмайстор. Радвам се, че в този момент това се случва тъкмо в ЦСКА.

Чисто спортно-технически е видно, че в предни позиции притежаваме голям капацитет. Последните ни мачове го потвърдиха - създадохме десетки положения за гол. За страдание не могат всички да се осъществят, само че е реалност, че имаме доста мощна офанзива. Най-важното обаче е да сме сплотени като колектив, а не да подвластен единствено от една фаза на играта. Всяка офанзива стартира от вратаря и отбраната, всяка отбрана стартира от нападателите. Трябва да намерим този баланс, с цел да реализираме още по-добри резултати.

Извън терена съм изцяло друг. Бих споделил, че съм спокоен, непретенциозен, обичам да си заставам у дома със фамилията. Нямам нищо общо с това, което почитателите виждат по време на мачовете. Истината е, че когато срещата стартира, се усещам по напълно друг метод. Щом видя почитателите, които са пристигнали на стадиона, давам всичко от себе си. Независимо дали печелим или губим - тъй като всичко се случва в спорта - те би трябвало да са уверени, че си оставяме душата на терена за тях. И да ги накараме още веднъж да дойдат на трибуните идващия път, с цел да ни поддържат. Това е моето кредо - да се разпределям на 100 %, пък каквото стане. Понякога има условия, които не зависят от нас. Ние сме длъжни постоянно да опитваме да печелим и да даваме най-хубавото ".

Френският бранител се върна и към първите си години във футбола. Започва да преследва топката в дребното си отечество, а на 10 години притегля вниманието на треньорите от академията на Метц. Там прекарва 8 години и се образува като футболист - пансион, учебно заведение, тренировки, мачове... За да пристигна трансфер в португалския гранд Порто и международна купа с Франция U20.

" Вече бях футболист на Порто. В предходния сезон ме включиха в групата за европейското състезание за юноши, а през 2013 година ме повикаха и в националния тим Франция до 20 година Тимът ни бе цялостен с доста класни футболисти, които играеха в най-силните европейски клубове. Признавам, че не бях съществена фигура, само че въпреки всичко имах своя принос. Дори съумях да вкарам гол против Испания. За мен бе чест да играя за Франция и когато разчитаха на мен, постоянно давах всичко от себе си. В последна сметка станахме международни първенци ".

Наистина аз се образувах като нападател първоначално. В Порто ме използваха и като крило. След това се завърнах във Франция, където записах мачове и в Лига 2, и в Лига 1. Един ден тогавашният треньор на Ниор ми сподели, че ще получавам по-малко време като нападател. Преди един мач обаче се оказа, че имаме доста изчезнали футболисти и ме пуснаха като десен халф бек. Направих доста мощен дуел и по този начин се открих трайно на тази позиция. И по този начин до през днешния ден ".

154 мача по-късно, той усеща задоволство от постигнатото, само че признава, че задачата му в ЦСКА не е приключена:

" За мен е голяма чест, че съумях да запиша толкоз мачове с фланелката на ЦСКА. Когато подписах, не съм мислил за сходни числа и статистики. Целта ми бе да давам най-хубавото от себе си, да печелим титли, да играем в Европа... До известна степен го постигнахме. Радвам се и благодаря на Господ, че нямах доста травми и съумях във всеки от тези сезони да натрупам задоволително брой мачове. Благодарен съм и на треньорите, че разчитат на мен. Дано да запиша още повече мачове за клуба.

Мечта №1 - освен за мен, само че и за всички мои съотборници, е тимът да стане първенец. Знам, че от не малко години отборът не е печелил купата. Надявам се да съм част от тима, който ще я донесе в клуба. Това ще достави огромна наслада на всички почитатели, а за нас, футболистите - ще е голяма чест, в случай че успеем да го реализираме ".

В навечерието на празниците Вион насочи особено обръщение към последователите на ЦСКА:

" Желая им най-много здраве и нека да не престават да ни поддържат. Разбира се - да прекарат добре Коледа със своите фамилии. Ние, от наша страна, ще се постараем още през цялото време на новата година да играем още по-добре и да реализираме още по-хубави победи. Да ги караме да се усещат удовлетворени, когато идват на стадиона, и да се гордеят с нашия тим. Общата ни цел - на нас и на тях, е в края на сезона да вдигнем националната купа. Това би ни направило в действителност щастливи. "