Съдебна система за политическа употреба
Един от огромните въпроси във всяко развито общество е обвързван с действието на правосъдната система. У нас израза „ правосъдна промяна “ закупи съвсем митичен темперамент. От над десетилетие десетки политици, главно в ляво-либералния набор, желаят промяна на правосъдната система. Основният им аргумент е обвързван с държавното обвиняване, което съгласно тях не работи качествено. Макар да има на места годни причини по въпроса, взривилият обществото проблем на Дебора от Стара Загора сподели, че надалеч не по-малки, а може би даже надалеч по-сериозни, са проблемите в съда, не толкоз в прокуратурата. Съдът в старозагорският случай е направил нескопосана преценка на редица справедливи обстоятелства – опция на лицето да се укрие, предходни сходни действия, особена свирепост на осъщественото и прочие. Некомпетентността на съдията решила при съществуване на тези обстоятелства да пусне причинителя на независимост е еманация на проблемите на българския съд.
Съдебната система несъмнено е значима. Нейната процедурна самостоятелност, само че и нейната фактическа подготвеност и потенциал, са въпроси от основно значение. В последна сметка една от дефинитивните характерности на държавността е, че страната разполага с монопол върху насилието. То следва да се провежда по правосъден ред и да включва редица отбрани, които да подсигуряват, че упражняваното от страната принуждение няма да прекрачи границата и да се трансформира в произвол. Именно през способен и самостоятелен съд това е само допустимо. Така че е значимо правосъдната система да работи и то да работи с предвидливост, изчерпателност и престиж.
Целият проблем е, че когато политическата класа се свръхфокусира върху процедурните въпроси в правосъдната система – като да вземем за пример на какъв брой колегии да е разграничен Висш съдебен съвет – тогава се основава едно нездраво чувство, че не се търси възстановяване на правораздаването, а преодоляване на същото. Това е не по-малко рисково, а някой би споделил даже е по-опасно, от това правосъдната система да е некомпетентна, само че най-малко да е свободна от политическо вмешателство. Трябва да се направи, несъмнено, уточнението, че в правосъдната ни система – на всички равнища и етапи на същата – има изключителни експерти, честни и съзнателни хора, които четат, развиват се и поставят старания да са обективни. Не всички ябълки са гнили, само че казусът е, че гнилочът разгръща вонята си от корупция и непросветеност върху другояче читавите плодове. Затова, в случай че се търси съдържателно възстановяване на правораздаването, би трябвало да се търси по какъв начин да се отстрани гнилото, без да развалим и здравото.
Ако сведем правосъдната промяна единствено до нейните процедурни въпроси – колегииите на Висш съдебен съвет или пълномощията на основния прокурор – изцяло игнорирайки ширещата се правна неначетеност и чувството за безотговорност, които са присъщи на част от магистратите, тогава ние в действителност никаква правосъдна промяна няма да правим. Просто ще осигурим лостове за спомагателен политически напън над съда и прокуратурата, с което няма да пресечем развалата, а ще я засилим. Това е проблем от особена значимост, тъй като без далновидно и аналитично да погледнем на обстановката, ние няма по какъв начин да реализираме значимите за цялото общество цели. А те не са свързани с технократски и механични решения, а с дълбочинно премахване на тези функционални недостатъци на системата, които тровят българското общество. Те се коренят главно в корупцията и некомпетентността. Редица магистрати работят погрешно, дали по финикийски подбуди или от елементарна кухота, все едно. Резултатът е все еднакъв – обществото от десетилетия има чувството, че „ за милиони няма закони, а за кокошка няма амнистия “.
Трябва да сме наясно въпреки всичко, че проблемите на правосъдната система са част от огромния спор във всяко развито общество. Няма ваксинирани от партийна и политическа разруха в правосъдната власт. И тук дори не приказваме за властнически режими като този на Путин в Русия или на аятоласите в Иран. Там е ясно, правосъдната система, доколкото съществува, е гумен щемпел на изпълнителната власт, която декретира кой и по какъв начин би трябвало да бъде осъден. Путин реши, че Навални би трябвало да влезе в пандиза и съдът го осъди на 19 години зад решетките. Справедливост е каквото каже вожда, обективната действителност няма никакво значение в една властническа страна. Там в действителност властта се модулира през злоупотребата с монопола върху насилието. Което трансформира страната в антиправова и антидемократична – какво значение имат фасадните правосъдни процедури като на всеки е явен изходът от делото, още надалеч преди неговото започване?
Проблемът е, че оттатък властническите режими, компликации към действието на правосъдната система без значение от изпълнителната власт има и в демократичните общества. Разликата е, че при свободните общества това са краткотрайни вируси в другояче здрав организъм, до момента в който при властническите правосъдният организъм е от дълго време мъртвец, бидейки сменен от своето политизирано зомби, което играе ролята на гумен щемпел на властта. Но до момента в който за трупът на справедливостта в едно властническо общество нямаме доста какво да създадем, имаме отговорност да лекуваме бацилите на политическото вмешателство в правосъдната система в нашите към момента живи правосъдни системи. Ако позволим справедливостта да погине, с нея губим и свободата, губим и демокрацията.
Ето един образец какво се случва, когато бацилът на политизацията и партизанщината удари даже мощна и здрава правосъдна система. В Съединени американски щати сега се води истински лов на вещици по отношение на Доналд Тръмп. Партийни прокурори (в Съединени американски щати обвиняването е в действителност част от изпълнителната власт) заведоха толкоз доста, кои от кои по-абсурдни, каузи против някогашния президент, че в случай че всичките бъдат доказани, което популярност Богу няма да се случи, Тръмп би трябвало да лежи в затвора… 641 години.
Шестотин четиридесет и една го-ди-ни. За какви действия? Фактически никакви. По какви обвинявания? Очевидно глуповати и наивни. Ама бил имал някакви писма, които били класифицирана информация, в дома си. Да, де, но президентът на Съединени американски щати е висшият орган по систематизиране и декласифициране на информация и той е декласифицирал документите преди да ги вземе. Отделно в гаража на Джо Байдън също бяха открити десетки кашони с класифицирана информация, само че за него последствия няма. Тази глупост се държи на преодоляването на част от правосъдната система от страна на либералите, които смятат за собствен надали не цивилен дълг да дисквалифицират Тръмп служебно от присъединяване в идните избори.
Не виждам по какъв начин ще им се получи, тъй като с всяко последващо обвиняване рейтингът и поддръжката за Тръмп пораства. Но това е по този начин, тъй като американското гражданско общество е будно и има сетива по кое време се прави нещо неправилно. Още повече, че обвинявания могат всевъзможни да се повдигат, само че най-после взема решение съда. Който в Америка към момента е свободен и самостоятелен, макар всичките опити за неговото преодоляване. И до момента в който в Съединени американски щати ще се оправят с партийния микроб, който пробва да повали правосъдния им организъм, аз надълбоко се колебая, че у нас ще успеем да се оправим елементарно с този проблем. Затова правосъдна промяна – да, само че партийно преодоляване на правосъдната система – в никакъв случай!
trud.bg
