Един от големите проблеми в българската образователна система е, че

...
Един от големите проблеми в българската образователна система е, че
Коментари Харесай

Министър Вълчев във Варна: Културата на заучаване е един от големите проблеми в образователната ни система

Един от огромните проблеми в българската просветителна система е, че възпроизвежда просвета на заучаване. Така учениците ни се оправят добре, когато са изпитвания за познания и много зле, когато би трябвало да покажат умения, дарба за схващане и анализиране. Резултатите от интернационалното проучване PISA, мерещо функционалната просветеност, затвърждават това. Българските възпитаници се подреждат на последно място в Европа по този индикатор. Това сподели министърът на образованието Красимир Вълчев във Варна, съобщи кореспондент на Moreto.net.

Учебните стратегии са свръхамбициозни. Това е контрапродуктивно и води до демотивиране на децата, а даже и до отпадане от системата на някои от тях. Нужна е количествена смяна в стратегиите. Вече сме декларирали упоритост и за качествена смяна по образеца на ред други страни, разяснява Вълчев.

По думите му задачата са концептуално разнообразни образователни стратегии, които са доста по-базирани на компетентности, със засилен образователен детайл, образуване на настройки и отношение към заобикалящия свят с повече обществено и прочувствено учене, рамкови стратегии, които да разрешат да се приспособяват към равнището на децата.

Министърът е безапелационен, че всичко това не може да се случи до идната образователна година. Реализирането на сходно начинание евентуално ще коства 4-5 години. Началото ще бъде сложено с разискване на визия и идея. На този стадий се преглеждат общи такива, следва да се прегледат и концепции по обособените предмети.

Работата по стратегиите най-вероятно ще стартира есента. Като цел ще бъде постигането на релативно единодушие, както и слагане на задание на работните групи. При предишни промени поради неналичието на задачи е реализиран противоположен резултат с доста по-трудни стратегии, които са непригодни за огромна част от децата.

Като допустима за осъществяване в по-кратки периоди министърът вижда промяната в образователния проект за гимназиален стадий. Това ще помогне и за възстановяване на резултатите от PISA, тъй като тя мери най-вече резултати на възпитаници от девети клас. Една огромна част от тях обаче изобщо не учат естествени науки в осми клас, с цел да могат да учат по 18 часа седмично език. В същото време интернационалната система мери уменията и знанията по математика, БЕЛ и естествени науки.

Министър Вълчев е уверен, че би трябвало да се върнем към модела с повече общообразователна подготовка. Освен това смята, че би трябвало да се усилят часовете по математика и естествени науки, тъй като има най-голямо оттегляне на резултатите по тези дисциплини. В гимназиален стадий това следва да стане за сметка на непознатите езици и профилираната подготовка. Ще би трябвало да се трансформират образователните проекти в тази посока.

„ За страдание направихме профили, които са доста сложни и една огромна част от децата не ги избират. Избират най-вече чуждоезиков профил, тъй като се усещат по-уверени, по-силни по непознати езици и считат, че там ще имат по-добри оценки. По него по-лесно се компенсират дефицити, до момента в който по математика и естествени науки, в случай че изтървеш един път нещо, доста е евентуално да натрупаш повече дефицити, да не успееш да ги компенсираш, да се демотивираш и самоизключиш. ", разяснява Вълчев. Той добави, че освобождението на място в гимназиалния курс ще даде опция за облекчение на материала по математика от 5-7 клас като част от него се трансферира към горните класове.

МОН ще предложи пакет от промени в Закона за учебно и предучилищно обучение, които обаче надалеч няма да са грандиозни на този стадий. Ще се предложат концепцията за езикова интеграция, в случай че едно дете не знае български да стартира единствено с български, както и промени по повод оценяване на труда на учителите, квалификацията, оценяването на учениците.

По отношение на проучването на вяра в учебно заведение министър Вълчев сподели, че и в този момент има заложено такова в стратегиите.

„ Ние предлагаме предметът да се споделя „ Добродетели и вяра " и в доста по-голяма степен да бъде ориентиран към построяването на етични, културни компетентности, които са свързани с религията и освен. Много повече да бъде ориентиран към образуването на добродетели. Това няма да бъде час по вероучение, а час по образуването на нравствени и етични компетентности у децата. С изключение на Франция всички други страни от Европейски Съюз имат час по проучване на вяра и доста по-голяма част са в наложителния образователен проект. Това не значи наложително обучение по вяра. Няма да се написа оценка. ", сподели Вълчев.

Министърът уточни, че ще бъде препоръчано допълнение към системата от наказания за възпитаници, тъй че да се даде опция на учителите да постановат нужната дисциплинираност.

„ Учителите постоянно се усещат безпомощни да наложат дисциплинираност в клас, изключително с по-големите и буйни възпитаници. Имаме проблеми с експанзията, имаме това, че учителите се въздържат от налагане на наказания, тъй като нямаме задоволително по-леки наказания. Минава се непосредствено към по-тежки, които са свързани с права да учиш в избрана паралелка, несъмнено учебно заведение, Има възпиране от налагане на наказания, тъй като доста се написа, една комплицирана процедура е. Идеята е да имаме повече на брой по-леки наказания, да се постановат по-лесно и да не се апелират. В момента имаме една не дребна част от родителите, които апелират, мислейки че го вършат в интерес на детето. ", сподели Вълчев.
Източник: moreto.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР