Един от големите грехове на българина е не само да

Един от огромните грехове на българина е освен да се “информира ” от зле чути, недочути и неверно запомнени “факти ” и сведения, само че и да ги тиражира с безподобна физиономия на компетентен и даже всезнаещ. Сплетни, фалшификации, клюки, оклеветяване, ехидно подигравчийство доминира в огромен брой български глави и като мътна мръсотия залива това, което учтиво се назовава “публичен дискурс ” в България. Любимото упражнение в кръчмата, а и освен, е оплюването на някого, говоренето в отрицателен проект за другите, скептичното смигане в смисъл — знаем ви ний, що за стока сте — като в същото време подтекста е, че критикуващите знаят или могат доста повече от тези, които са обект на рецензия и насмешки. А това не е правилно. В основата на този грях са десетилетията прекарани в обърната подчиненост, без натурален ред на обществото и без суровата действителност поставяща всекиго на вярното място, вместо някой шарлатанин да се захваща да подрежда индивида и неговото място в обществото. Не става дума за обществен дарвинизъм, а за здравословна нормалност на публичния организъм.