Футболна трагедия
Един от двата мача, разкрили футболната пролет в България, бе същинска футболна покруса. Локомотив (София) - ЦСКА беше цялостно въплъщение на жалкия български футбол, както и мач, в който лъснаха някои от аргументите у нас да няма даже проблясъци на качествена продукция.
И двата тима подритваха топката на направления, имаше ужасно доста брак в дейностите им, бяха доста мудни - на моменти по-бавни и от коли в запушване, и оставиха чувство, че надали не някой принудително ги е предиздвикал да излязат на терена и да извършат някакви целенасочени, само че в това време лишени от футболен разсъдък дейности, изключвайки двата гола, които бяха положителни самостоятелни прояви.
По същото време се играеше дуелът от британската Висша лига сред тимовете на Бърнли и Ливърпул. Макар и заложил на българското, понякога пусках на британския мач и контрастът беше голям. И не, в този случай даже не приказвам толкоз за разликата в качеството на самата игра, която е ясна за всички, а за метода, по който се случваха нещата на двата терена.
Епизод 1: На българския мач става единоборство и футболист на Локомотив (София) пада на тревата. Следва лежане на терена, при което ревизирам по какъв начин върви упоменатият британски мач. Гледам 40-50 секунди при нормалното за британския футбол високо движение и по-късно време връщам на българския мач. Там футболистът на Локо (София) към момента лежи и към момента няма нито доктор, нито носилка към него. Повторих упражнението още един път и картината още веднъж показваше, че играта не е възобновена.
Епизод 2: Отсъден е фаул за ЦСКА наоколо до тъчлинията, много надалеч от вратата на съперника. Извърших няколко инспекции от по 30-40 секунди на Бърнли-Ливърпул, а фаулът към момента не беше изпълнен. В сладка раздумка съдията дълготрайно подреждаше футболистите в наказателното поле.
Епизод 3: Корнер за Локомотив (София). Футболист на столичните " железничари " се придвижва към флагчето за осъществяване на ъглов удар все едно се разхожда с кучето си в Борисовата градина, в чиято територия е Националният стадион " Васил Левски ", където се игра футболната покруса Локо (Сф) - ЦСКА.
Такива микро обстановки имаше доста в целия мач и изводът на око е, че в българския мач се игра нещо като футбол някъде към 60, най-много 65 минути.
И прочее, за всичко това преди всичко виновността не е на Българския футболен съюз, а на самите клубове. БФС също има заслуги, само че надалеч по-малки, тъй като равнището на играта е дело на първо място на треньорските щабове в другите тимове. Разбира се, на съдиите също, тъй като е напълно във опциите им да дефинират темпото на игра с метода си на управление на даден футболен мач.
А в самия край на мача станахме очевидци на една от аргументите за това в българския футбол да не желаят да играят качествени чужденци. Откровен расизъм от почитатели на ЦСКА по отношение на Върджил Пинсон от Локомотив при напускането му. Каквато е културата на публиката, подобен е и футболът в дадена страна. Дори вътре в себе си да си расист, резервира го за себе си и прояви почитание, най-малкото тъй като и в твоя тим има футболисти с различен цвят на кожата. Запитват ли се издаващите маймунски звуци по адрес на противниковите играчи по какъв начин се усещат техните любимци? Въпросът е риторичен, само че е добре отговорът да се промени. Иначе освен футбол, освен спорт, нищо свястно като цяло няма да се случи на наша територия.
И двата тима подритваха топката на направления, имаше ужасно доста брак в дейностите им, бяха доста мудни - на моменти по-бавни и от коли в запушване, и оставиха чувство, че надали не някой принудително ги е предиздвикал да излязат на терена и да извършат някакви целенасочени, само че в това време лишени от футболен разсъдък дейности, изключвайки двата гола, които бяха положителни самостоятелни прояви.
По същото време се играеше дуелът от британската Висша лига сред тимовете на Бърнли и Ливърпул. Макар и заложил на българското, понякога пусках на британския мач и контрастът беше голям. И не, в този случай даже не приказвам толкоз за разликата в качеството на самата игра, която е ясна за всички, а за метода, по който се случваха нещата на двата терена.
Епизод 1: На българския мач става единоборство и футболист на Локомотив (София) пада на тревата. Следва лежане на терена, при което ревизирам по какъв начин върви упоменатият британски мач. Гледам 40-50 секунди при нормалното за британския футбол високо движение и по-късно време връщам на българския мач. Там футболистът на Локо (София) към момента лежи и към момента няма нито доктор, нито носилка към него. Повторих упражнението още един път и картината още веднъж показваше, че играта не е възобновена.
Епизод 2: Отсъден е фаул за ЦСКА наоколо до тъчлинията, много надалеч от вратата на съперника. Извърших няколко инспекции от по 30-40 секунди на Бърнли-Ливърпул, а фаулът към момента не беше изпълнен. В сладка раздумка съдията дълготрайно подреждаше футболистите в наказателното поле.
Епизод 3: Корнер за Локомотив (София). Футболист на столичните " железничари " се придвижва към флагчето за осъществяване на ъглов удар все едно се разхожда с кучето си в Борисовата градина, в чиято територия е Националният стадион " Васил Левски ", където се игра футболната покруса Локо (Сф) - ЦСКА.
Такива микро обстановки имаше доста в целия мач и изводът на око е, че в българския мач се игра нещо като футбол някъде към 60, най-много 65 минути.
И прочее, за всичко това преди всичко виновността не е на Българския футболен съюз, а на самите клубове. БФС също има заслуги, само че надалеч по-малки, тъй като равнището на играта е дело на първо място на треньорските щабове в другите тимове. Разбира се, на съдиите също, тъй като е напълно във опциите им да дефинират темпото на игра с метода си на управление на даден футболен мач.
А в самия край на мача станахме очевидци на една от аргументите за това в българския футбол да не желаят да играят качествени чужденци. Откровен расизъм от почитатели на ЦСКА по отношение на Върджил Пинсон от Локомотив при напускането му. Каквато е културата на публиката, подобен е и футболът в дадена страна. Дори вътре в себе си да си расист, резервира го за себе си и прояви почитание, най-малкото тъй като и в твоя тим има футболисти с различен цвят на кожата. Запитват ли се издаващите маймунски звуци по адрес на противниковите играчи по какъв начин се усещат техните любимци? Въпросът е риторичен, само че е добре отговорът да се промени. Иначе освен футбол, освен спорт, нищо свястно като цяло няма да се случи на наша територия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ